Проблемът 2012 година – край на света или ново начало?



В последно време все повече се говори и пише за евентуални събития, които може да настъпят в края на 2012 година. Оценките за тях варират в твърде широка амплитуда – от пълно отрицание до безусловно приемане. Отрицателите като правило са хора с материалистично и атеистично мислене, чийто жизнен интерес е съсредоточен единствено в сетивните измерения на действителността. Те или категорично отхвърлят духовния Първоизвор на Космоса, съществуването и живота, или просто се боят да признаят – пред себе си или пред другите – тази изначална истина: че Духът е сътворил материята и ръководи нейното развитие. За подобни скептично настроени люде дискусията около проблема “2012 година” е пълна безсмислица. От друга страна, духовно търсещите хора – тези, които са наясно, че нещо ще се случи през втората половина на декември във въпросната година – постепенно се разделят на два лагера. Първите твърдят, че промяната ще бъде глобална, т.е. ще обхване цялото земно кълбо, и ще бъде съпътствана от мощни природни и социални катаклизми. Измежду последните изпъква с непредсказуемостта и мащабността си смяната на земните полюси. Втората група се придържа към мнението, че трансформация сигурно ще има, но тя ще се осъществи само на духовен план, без видими външни сътресения. И двата лагера имат своите аргументи и авторитетни застъпници.

Надяваме се по-нататъшното изложение да хвърли необходимата светлина върху същността на разглеждания проблем и да предложи – ако не окончателни отговори, то поне смислени въпроси и насоки на разсъждение.


1. Християнството и Страшният съд:


Откакто Иисус Христос е възкръснал и се е възнесъл при Небесния Си Отец, Неговите последователи очакват завръщането Му, известно като Второто пришествие (идване) на Христос. Така наречените апокалиптични очаквания на Христос са се засилвали в края на всяко столетие и особено – при завършването на първото и второто хилядолетие от ерата, наречена на Неговото име. Въз основа на тези очаквания са настъпвали и настъпват трансформации сред огромната християнска планетарна общност, раждали са се нови християнски църкви и групи, не е стихвала нито за миг дискусията с водещи въпроси „Кога?” и „Как?”.

В Новия Завет на Библията е предложена богата информация, разкриваща признаците, които ще предхождат и съпътстват това така важно за цялата планета събитие. Самият Христос споделя с най-близките Си ученици – апостолите, някои факти от това бъдеще, които би трябвало да ги предупредят за повторното Му идване и да ги предпазят от заблуди (например, в Мат. 24 гл.). Самият Той обаче не посочва кога точно ще дойде за втори път на Земята. Нещо повече, отбелязва изрично, че това е тайна от най-висок ранг, която не е достъпна дори и за високо еволюиралите същества от невидимия свят: „А за оня ден и час никой не знае, нито небесните ангели, а само Моят Отец” (Мат. 24:36). Христос съзнателно не споменава самия Себе Си, за да не изкушава апостолите да настояват с по-конкретни въпроси за точната датировка на събитието. Иначе Той като носител на Божествена природа и съзнание (Свръхсъзнание) е наясно с всичко, но не бива да го разгласява на човеците.

Почти цялата книга „Откровение” (на гр. „Апокалипсис”) с автор ап. Йоан Богослов е посветена на тази проблематика. Единствена по рода си сред новозаветните свещени книги, тя открива нов поглед върху историята и бъдещето – две взаимно свързани понятия в християнството. Централният персонаж в нея е „закланият Агнец”, т.е. разпънатият и възкръснал Иисус Христос, за Когото проповядват всички книги на Новия Завет. Именно неговата Личност е ключът за разбирането и осмислянето на пътя на този свят към сетния му час, който от своя страна е начало на нов етап в общочовешкото развитие, а за християните – първа стъпка към вечния живот. Евангелистът Йоан Богослов описва в „Откровение” свои видения, които е получил по време на заточението си на остров Патмос в Егейско море в края на І век сл.Хр. Използвайки образи и символи от пророческата книжнина на Стария Завет, авторът ни представя историческия път на човешкия род към последната ни участ. И всичко това – свързано с живота на християнската Църква в онази епоха.

В крайна сметка главната вест на „Откровение”-то е оптимистична, понеже Бог, „Който е, Който беше и Който идва, Вседържителят” (Откр. 1:8), обещава утвърждаването на един нов свят – Своето Царство, новия, небесен Йерусалим: действителност, която ще бъде постигната с решаващото участие на Христос. Неговото Второ пришествие ще бъде в качеството Му на Божествен Съдия над всички. Той ще проведе Страшния съд и ще отдели грешниците от праведниците, за които две категории хора ще бъде отредена съвсем различна съдба. И това не е заплаха, а обещание, изпълнено с надежда за един по-добър и справедлив свят.

За стремящите се към духовно познание в случая от особено значение е да си отговорят на въпроса: има ли връзка между очакваните събития от края на 2012 г. и Второто пришествие (идване) на Христос? Отговора ще предложим в края на това изложение.


2. Космическа перспектива, човешки очаквания и възможности за подготовка:


Темата за събитията, които евентуално могат да настъпят в самия край на 2012 г., става все по-актуална, колкото повече наближаваме до този период от време. Все повече хора по Земята се замислят върху тази перспектива на глобална трансформация за планетата и човечеството, както и върху възможните последствия от това, което би могло да се случи.

И все пак – засипани от лавина най-разнообразна и разнопосочна информация, какво да очакваме?

Наблюдението на Вселената и на нейни елементи, от които планетата Земя е част, показва, че в разглеждания период от време – края на 2012 г. – приключват три големи космически цикъла:

1) Завъртането на Слънчевата система около звездния куп Плеяди (цикъл от 26 000 години).

2) Движението на Плеядите около центъра на нашата галактика – Млечния път (цикъл от 230 милиона години).

3) Движението на самия Млечен път около Великото Централно Слънце на Вселената (огромен цикъл от милиарди години).

Завършването на всеки един от изброените цикли предвещава сериозни промени в Слънчевата система като цяло и на Земята, в частност. А когато се получава наслагване на въздействието от едновременното приключване и на трите цикъла, тогава можем да очакваме трансформации от най-голям мащаб. И в случая не става дума само за глобални изменения от физически, геологически, климатичен и въобще материален характер, а за преход на съзнанието на обитателите на засегнатите космически тела и обекти към друго ниво на проявление.

Разбира се, ние се вълнуваме най-много от това, какво ще стане със Земята и с нас, хората. Всички ние ли, без изключение, ще изпитаме върху себе си въздействието на промяната? Как ще се изменят условията на живот? Каква съдба ще постигне планетарната ни цивилизация? В крайна сметка – ще оцелеем ли или не? И ако да – на каква цена?

Първо, приемаме, че промяна ще има, но не сме в състояние да узнаем каква точно ще бъде тя. Напълно вероятно е трансформацията да обхване само някои хора, които ще се озоват в един нов свят. За останалите всичко ще си остане по старому и те даже нищо няма да забележат. Сигурно ще се надсмиват над онези, които са ги предупреждавали за предстоящия еволюционен скок (защото точно за такъв става дума). Ала навярно никак няма да им е до смях, ако се окаже, че са попаднали в нова действителност, със забележимо по-лоши, по-тежки условия за живот от настоящите. Това би означавало, че те са пропаднали в реалност с по-ниско вибрационно равнище, отколкото е сегашното на Земята.

Следователно не става въпрос за плавен преход, а за скокообразен. Поне така твърдят редица авторитетни езотерични източници. Плавното, последователно развитие наричаме „еволюция”, а скокообразното – „революция”. Естествено, под „революция” нямаме пред вид въоръжени действия за сваляне на някого от власт и установяване на нова форма на държавно управление (например, диктатура на пролетариата), а еволюционен скок. Как би могъл да протече той?

Досегашният опит на човечеството (защото това се е случвало и преди, при това неведнъж), както и свидетелствата на заслужаващи доверие източници на информация, показват, че преходът трае от две до четири денонощия, най-вероятно – около три и половина денонощия. Това е особено труден за хората период от време, понеже магнитното поле на Земята изчезва и човек губи всякаква ориентация. Който има здрава психика и е подготвен в духовно отношение, ще издържи и ще премине успешно в новата действителност. А на когото не му издържи психиката и не е подготвен духовно, ще пропадне към по-примитивно състояние на съществуване.

В същност може да се очаква разделението на хората да стане още преди прехода. И това разделение няма да бъде реализирано според социалното, финансовото или имотното положение на хората, а в съответствие с постигнатото от тях еволюционно равнище на съзнанието. В такъв случай всеки от нас би трябвало да си зададе въпроса: в малкото време, което ми остава до прехода, какви качества следва да развия и от какви свои недостатъци съм длъжен да се освободя, за да стана жител на новия свят и бързо да се адаптирам към него?

Не бива да изпускаме от внимание и факта, че на Земята има мощни сили, противодействащи на еволюционното развитие – служителите на Черната ложа и техните съзнателни и несъзнателни помощници. Главната задача на отряда на злото е да възпрепятства човечеството (ако не всички хора, то колкото се може повече) от успешен преход в нова, с по-високи вибрации среда на живот. Битката между Светлината и мрака днес е за всеки човек, за всяка душа – и тя е безпощадна и безкомпромисна.

Да не забравяме и това, че всички процеси в Космоса и на Земята рано или късно биват привеждани в съответствие с вселенските закони и с повелите на времето, т.е. с Божия План за света на всички нива на проявлението му. Всички преобразувания, които ни очакват, ще се извършат – независимо от това, дали знаем за тях или не, дали ги искаме или не, дали сме подготвени за тях или не.

Можем да очакваме всичко – от липса на каквито и да било необичайни събития до пълен, тотален хаос. И в единия, и в другия случай особено важно е наличието на вътрешно равновесие у човека – хармония на неговите вътрешни сили и енергии. За хармоничния, спокойния и вътрешно уравновесения, балансирания човек преходът може да се окаже просто приятно прекрачване в една нова реалност, стъпка към царството на Светлината. А за онзи, който не е постигнал вътрешно равновесие, у когото вилнеят скрити и неизпълнени желания и страсти, те ще напират да излязат и да се проявят именно в периода на еволюционния скок. Вътрешното му напрежение ще се излее в непредвидим сценарий, от който той не бива да очаква нищо добро.

Следователно един от най-съществените моменти в подготовката ни за прехода трябва да бъде премахването на всичко, което създава и поддържа вътрешно напрежение у нас. Как да го постигнем?



И все пак – какво точно да правим до прехода? Вече изброихме някои принципни препоръки и необходими вътрешни и външни преустройства, но остават още толкова много бели петна, толкова неизвестности... С какво да се занимаваме, докато настъпи денят (или часът) „Х”?

Преди всичко – едва ли си струва да променяме радикално начина си на живот. Можем спокойно да продължим да отделяме време и сили за любимите си занимания: семейството, децата, професията, хобитата, приятелите и т.н. Не е нужно да станем аскети или отшелници или да отидем в манастир. Налага се само да повишим интензивността на духовната си работа, да увеличим обема и качеството на духовните практики. На едно от първите места следва да се запознаем с медитацията „Меркабá”, представена от Друнвало Мелхиседек (вж. книгите „Древната тайна на цветето на живота”, том І и ІІ, изд. „Аратрон”, София, 2006; и „Тайната Меркаба”, изд. „Гуторанов и син”, София, 2007). Тази медитация предлага пряк път към активиране на светлинното тяло на човека и е най-подходящата в подготовката към глобалната еволюционна промяна. Разбира се, всички останали автентични духовни школи и учения предоставят полезни практики и методи за духовна работа, които могат да ни помогнат в подготвянето за това събитие. В случая всеки от нас разполага с пребогат избор. Важното е да го направи и да се възползва от него.

(Друнвало Мелхиседек е съвременен Посветен от висок ранг, чиято мисия не се ограничава само до възкресяването на медитацията „Меркаба” (защото необходимостта от активирането на светлинното тяло е била добре известна и практикувана в различни варианти в множество духовни школи от древността до наши дни). Неговата просветителска дейност и практическата му работа за пробуждането на съзнанието на човечеството се проявяват в редица разнообразни форми: книги, лекционни курсове, Интернет-сайтове, посещения на много държави по света, организиране на ритуали и церемонии за подпомагане енергийния преход от доминиране на Мъжкото начало (Ян) към утвърждаване на Женското начало (Ин) – преход, който се извършва веднъж на 13 000 години, и т.н. Съвпадението между фамилията на Друнвало – Мелхиседек, и името на тайнствения персонаж на Велик Посветен в Библията (Битие, 14 гл.) съвсем не е случайно. През 2007 г. Друнвало Мелхиседек посети България, срещна се със съмишленици и проведе курс за усвояване на медитацията „Меркаба”.)

От решаващо значение е самостоятелната подготовка. В християнството спасението е лично дело, лична задача. Същата е логиката и на посрещането на вече твърде близкия космически преход. Нямаме никакво време за губене и можем да разчитаме най-вече на самите себе си!


3. Календарът на маите:


Маите са древен народ от района на Централна Америка. Историята им датира от около 1500 г.пр.Хр. Има мнения, че високата им култура е наследена от цивилизацията на потъналия в Атлантическия океан континент Атлантида. На отлично изградената държавност на маите е сложен край през 1530 г. от испанските конквистадори. Маите били изявени архитекти и строители на храмове, пирамиди, стадиони и градове, притежавали силно развито изкуство и йероглифна писменост, умеели с неподозирана точност да измерват времето. Могъщата им материална култура била създадена, без да използват колелото (което иначе познавали) и метални сечива (а само кремъчни), без каруци и товарни животни.

През ІХ в.сл.Хр. по неизвестни причини маите като един напуснали свещените си градове, които постепенно били погълнати от джунглата. Така започнал залезът на уникалната им култура, чиято смъртна присъда била подписана от испанските завоеватели. На 12.06.1562 г. на централния площад в юкатанското селище Мани те (испанците) изгорили всички открити от тях ръкописи, статуетки, фигурки и други предмети на изкуството и бита на маите. И все пак достигналото до нас е достатъчно, за да си изградим точна картина за постиженията им.

За разлика от йероглифната писменост на маите, която е само отчасти разчетена, тяхната числова и математическа система е напълно разгадана. Те използвали двадесетична бройна система (вероятно въз основа на общия брой на пръстите на ръцете и краката; за сравнение нашата съвременна цивилизация си служи с десетичната система – числата от 0 до 9 и техните производни). За изобразяване на цифрите те употребявали само три знака: точка за 1, тире за 5 и стилизирана морска раковина – за 0 и 20. Те са открили нулата 500 години преди арабите. И макар че не си служели с дроби, успели да създадат изумително точни системи за измерване на времето – техните забележителни календари. В тяхната основа лежи тайнствена начална дата – 13.08.3114 г.пр.Хр. Какво се е случило тогава? Маите, които били и отлични астрономи, установили, че точно на този ден засилената магнитна активност на Слънцето довела до усукване на магнитното поле на планетата Венера и до нейното преобръщане в пространството. Затова Венера понастоящем е единствената планета от Слънчевата система, която се върти в обратна посока около оста си.

Маите изчислили с удивителна прецизност продължителността на слънчевата година – 365,2420 дни (съвременната астрономическа наука дава стойност с разлика само от две десетохилядни – 365,2422 дни).

Маите били убедени, че времето протича циклично. Те го разделили на пет дълги периода (всеки с трайност между четири и пет хиляди години), наречени „слънца”. Според тях в момента живеем в края на петия период, който може да приключи с тотално разрушение на планетарната цивилизация. Жреците на маите твърдели, че от сътворението на човешкия род досега са изминали четири цикъла („слънца”). Всеки от тях е завършил с пълно унищожение на тогавашната цивилизация. Днес живеем в последния, пети период, започнал именно на 13.08.3114 г.пр.Хр. Той трябва да приключи на 21.12.2012 г. Според маите на тази дата на Земята ще настъпи събитие, което ще заличи нашата цивилизация.

Всички дати от историята на маите са определени по т.нар. календар на дългото броене, чието начало е 13.08.3114 г.пр.Хр. Те притежавали още два календара – ритуалния Цолкин и слънчевия Хааб.

Очевидно е, че маите са придавали голямо значение на календарите си и на пророчеството, че датата 21.12.2012 г. ще се окаже съдбоносна за човечеството. По тази причина те са записали посланията и важните си дати върху сградите, фреските, стелите и бижутата си. Така са се подсигурили, че тази съществена информация ще достигне до нас.


4. Пророчествата на маите и тяхното тълкувание:


Своите предупреждения за бъдещето на нашата цивилизация маите са записали и върху камък. И не само са отбелязали какво може да се случи, но са дали и напътствия как да преминем през изпитанията и да оцелеем.

Без съмнение най-важното пророчество на маите гласи, че на 21.12.2012 г. ще настъпи краят на един свят, основан върху материализъм, егоизъм и омраза. До тази дата човекът е длъжен да направи жизнеопределящ избор – да изчезне като биологически вид и носител на разум, който с действията си разрушава своята планета, или да израсне в духовно-нравствено отношение и да заживее в хармония с космическите закони.

Маите възприемали Слънцето като живо същество, което на около пет хиляди години се синхронизира с галактиката си – Млечния път. Белези на тази синхронизация са учестените слънчеви изригвания. Те биха могли да доведат до това, Земята да промени оста си на въртене и да преживее глобални катаклизми.

Маите ни съветват да се хармонизираме с Вселената, да прекратим замърсяването и разрушаването на Природата, да изкореним алчността и егоизма и да извисим индивидуалното и колективното си съзнание. Само така бихме могли да преодолеем задаващото се върховно изпитание за цивилизацията ни.

Разглежданото пророчество на маите е свързано със схващането им, че развитието на всички равнища в Космоса се осъществява циклично. Според тях в момента цялата Слънчева система е започнала да излиза от последния цикъл на галактическото денонощие (което се равнява на 25 625 години – една пълна обиколка на Слънчевата система около центъра на Млечния път), напуска област на космически мрак и застава на прага на галактическото утро. Настъпва специфичен период от 20 години, наречен от тях „време на безвремие”, в който се извършва интензивен еволюционен скок, бързи промени във всички сфери на живота. Времето на безвремие обхваща периода от 1992 до 2012 година и се характеризира с чести слънчеви изригвания и мащабни изменения в мисленето и поведението на хората. Целта е да разберем по-добре ритъма и функционирането на Вселената, да надмогнем съзнателно материализма и да сложим край на страданията си. Човек ще бъде изправен пред необходимостта да преосмисли отношението си към Природата, към обществото и към самия себе си. В резултат ще достигне до правилно решение как конкретно да се промени.

В рамките на този двадесетгодишен период маите са предвидили и слънчевото затъмнение от 11.08.1999 г., съпроводено с уникално подреждане на планетите от Слънчевата система. Маите твърдят, че след това събитие човечеството ще разполага само с 13 години, за да реализира промените в съзнанието си и да избегне гибелта на цивилизацията. Те са предрекли и бързите климатични, геологически и социални изменения, които вече са в ход пред очите ни.

Според маите човекът е проекция от енергия, която зависи от Слънцето. Тази енергия се разпространява в цикли, основният от които се определя от въртенето на Земята около нейната ос, както и от позицията на планетата ни спрямо Слънцето. Най-значителните прояви на нашата зависимост от извора на енергия са моментите на слънчевия изгрев и залез. Маите освен това знаели, че около всички живи същества има енергийни полета, които са под влиянието на редица космически фактори: Слънцето, Луната, другите планети от Слънчевата система, както и центъра на галактиката ни (назован от тях Хунаб Ку).

В съответствие с друго пророчество на маите в наши дни ще се появи комета, чиято траектория ще застраши живота на планетата ни (през последните години в близост до Земята преминаха няколко такива космически обекта). Маите разглеждали кометите като вестители на промяна, които се появяват, за да нарушат съществуващото равновесие и да тласнат напред развитието на колективното съзнание на човечеството.

Сред най-впечатляващите и съществени предсказания на маите е и това, че предстои съзнанието на съвременните хора да се изкачи в ново, по-високо измерение. Човечеството ще заживее в хармония с Космическия Разум и с духовните закони. Хората ще бъдат свързани помежду си на планетарно равнище, ще се осъзнаят като неразделно свързани елементи на единен гигантски организъм и ще общуват телепатично. Земята ще бъде управлявана от световно правителство, съставено от най-мъдрите и духовно издигнати жители на планетата.

Съществува мнение, че най-важното послание, което се съдържа в календара на маите, е разкриване на еволюцията на съзнанието. Всичко останало – предсказанията за природни и социални катаклизми, дори за края на света – е второстепенно. Според това тълкуване на календара на маите еволюцията на съзнанието протича в рамките на девет цикъла. Всеки цикъл се разделя на 13 части – 7 „дни” и 6 „нощи”, чието времетраене е различно. Всяка част от цикъла е свързана с качествен скок в развитието на съзнанието. На петия „ден” от всеки цикъл се случва нещо значимо и благоприятно, а в петата „нощ” възниква нещо неприятно, сериозно изпитание. Всеки следващ цикъл е по-краткотраен от предишния. Понастоящем се намираме в осмия цикъл, наречен „Галактически”. Той е започнал на 05.01.1999 г. и ще продължи до 10.02.2011 г. Съзнанието еволюира по посока на етиката и морала. Петият „ден” на този цикъл е от 24.11.2006 г. до 18.11.2007 г. Това е период, в който човечеството разработва интензивно нови технологии.

Деветият цикъл носи названието „Универсално съзнание”. Той започва на 10.02.2011 г. и трае до 28.11.2011 г., т.е. състои се само от 260 дни. Всичко в този период се осъществява 20 пъти по-бързо от случилото се в предния цикъл. Съзнанието се развива в търсене на безграничните възможности. След приключване на периода човек ще може да използва 100% от потенциала на мозъка си (за разлика от сегашните 3-4%).

Следователно с календара си маите нямат за цел да предричат край на света, а по-скоро израстване на общочовешкото съзнание, прелом в начина на мислене и поведение на съвременния човек.


* * *


През 1924 г. на територията на тогавашен Британски Хондурас (днешната държава Белиз) – върху древната земя на маите – е открит уникален кристален череп, идеално копие на човешки череп с естествена големина. Тежестта му е 5 кг и 190 г и е изработен от цял къс планински кристал. И най-съвършената съвременна технология не може да създаде такъв предмет. Възрастен индианец обяснил, че възрастта му надхвърля 100 хиляди години, а предназначението му е да съхранява мъдростта на поколенията. Според легендата съществуват 13 еднакви кристални черепи и всички те трябва да се съберат на едно място на 21.12.2012 г. Тогава щели да проговорят и да дадат на човечеството ключа за спасението.


5. Учителят Беинса Дуно за предстоящите събития:


В своето Слово Учителят Петър Дънов (Беинса Дуно) прогнозира събития, които засягат цялото човечество, цялата планета и които ще доведат според него до радикална промяна в облика на света, който познаваме. Ако отнесем неговите предсказания, препоръки и предупреждения към евентуалните събития от края на 2012 г., тогава сме в състояние да направим редица важни заключения.

Източникът на метаморфозата е назован от Великия Посветен съвсем точно:“Под земята се готви нещо страшно.” Това са могъщите подземни енергии и сили, чиито материални проявления познаваме под формата на земетресения, вулкани, цунами и пр. В случая действието им навярно ще бъде съвкупно и с невиждан размах (“Ще стане една такава революция, каквато светът не помни, каквато никога не е виждал.”). Кога ще стане всичко това според автора на текста? – “Ако не приемете Любовта.” Този отговор може да обнадежди някои, а други, напротив, съвсем да обезвери. Защо?

Ако Учителят Беинса Дуно наистина има пред вид края на 2012 година, когато описва тази апокалиптична картина, то за оптимистите това означава, че има все пак още някакъв период от време, в рамките на което човешкият род би могъл да направи достатъчно голяма крачка напред в своето духовно развитие, така че катаклизмите да бъдат избегнати и еволюционният скок (понеже, както вече отбелязахме по-горе, става дума именно за скок) да протече плавно и без външни усложнения. И обратно, за песимистите оставащото до месец декември 2012 г. време е прекалено къс срок, съвършено недостатъчен за наложителното израстване на общочовешкото съзнание, отчитайки обективно ниското еволюционно равнище на огромния процент от съвременните хора.

Къде е тогава истината? Както обикновено, сигурно някъде по средата.

Не трябва да пропускаме, обаче, едно изключително важно за общия контекст твърдение на този духовен Учител: “Не светът ще бъде съден, светът ще си замине. Ще бъдат съдени духовните хора. Грешните хора на съд няма да бъдат викани.” Пасажът, който цитираме, завършва с указание, че предсказанието ще се изпълни съвсем скоро (“... пред вратата е това време”). От казаното стигаме до заключението, че съдбата на света е в ръцете на духовните хора! От тяхното мислене и поведение, от техния начин на живот, от техния принос към Божия план за Земята зависи бъдещето и на цялото човечество, и на цялата планета. Ако те не осъзнаят своята отговорност точно в този исторически и космически момент със съдбоносно значение за всички и за всичко, перспективата е: “Божият ден е страшен!” С други думи, ще последва тотално разрушаване на цивилизацията ни от технологическа и въобще от материална гледна точка (“От този свят няма да остане нищо върху Земята.”). Шепата оцелели след всеобхватната катастрофа ще се наложи на практика да започнат всичко отначало.

А какво ще се случи с грешниците, които няма да бъдат съдени? Вероятно три неща:

1) едни от тях ще бъдат изпратени на друга материална планета или ще останат на Земята с условия на живот, близки до настоящите или по-трудни от тях;

2) други ще останат в невидимия свят в орбита около Земята, за да очакват следваща подходяща за тях еволюционна вълнá;

3) третата група, най-изостаналите (по-точно – най-пропадналите) в духовно-нравствено отношение, ще бъдат унищожени като индивидуалности и монадите им ще бъдат върнати за претопяване в изначалната Божествена творческа субстанция.


6. 2012 година – време (период) на всеобщ съд над човечеството:


В духовното познание и езотеричната лексика такъв отрязък от време носи названието съден период. Като правило той е свързан с масов преход на човечеството – и по-точно, на тези, които са подготвени – към ново, по-високо равнище на съзнанието.

Съдният период предвижда разделение на хората според постигнатото от тях еволюционно ниво. От определена степен на духовно израстване нагоре завоювалите я ще станат жители на нов, по-фин в субстанциално отношение свят. Останалите или ще продължат да обитават Земята при условия, близки до настоящите, или ще пропаднат надолу, в по-груба в субстанциално отношение реалност (този и другите варианти вече бяха посочени в предидущата точка при анализа на Словото на Учителя Беинса Дуно, посветено на разглеждания проблем).

Не Бог или други космически Същества ще проведат съд, а всеки човек сам над себе си и човечеството като цяло за себе си. Под „съд” в случая се разбира не обичайната, позната ни съдебна процедура с обвиняем, защитник (адвокат), обвинител (прокурор), съдия и съдебни заседатели, а проверка на възможностите на всеки човек за енергиен преход в нова действителност, в нов свят, чиито енергийни характеристики и субстанциалност превишават характеристиките на нашия настоящ свят.

Съдният период вече е в ход. Неговата кулминация се очаква да настъпи на или около датата 21.12.2012 г. Пясъчният часовник на всемирното Време отброява последните години, месеци, седмици и дни до това евентуално събитие, което би могло да промени радикално облика и на човешкия род, и на планетата Земя.


7. Възможни сценарии за 21.12.2012 г.:


Какво би могло да се случи на тази дата или в близките до нея и след нея дни? Вариантите никак не са малко. Тук ще изброим онези от тях, чиято степен на вероятност за осъществяване е най-висока.


а) алтернатива – или Път на тъмни векове (носещи безкомпромисна борба за оцеляване, масова безработица, глад и мизерия), или Вибрационен преход (вещаещ ново еволюционно стъпало за човечеството, по-извисен в духовно отношение свят, с повече от три измерения);

б) свръхмощна слънчева буря – спиране на електрическия ток, на мобилните мрежи и Интернет, на телевизионните и други електронни комуникации; тотален хаос, икономическа катастрофа; период на възстановяване – не по-малък от 20 години;

в) внезапно обръщане на магнитното поле на Земята – гигантски земетресения и приливни вълни ще унищожат напълно нашата цивилизация;

г) обръщане на магнитното поле на Слънцето – страшни катаклизми на Земята с непредвидими последствия;

д) астероидът 2005YU55 (открит през 2005 г., с диаметър 130 метра) ще се вреже в планетата ни; около Земята кръжи и друг астероид, с далеч по-внушителни размери (диаметър от 580 метра и тегло около един милиард тона) – той е най-опасното от всички небесни тела в околоземна орбита; вероятността за сблъсък с него в близките години е 1:1000; ако това стане, на планетата ни ще се образува кратер с диаметър от 10 километра и ще настъпи ядрена зима (защото огромен облак прах ще закрие Слънцето), която ще унищожи живота на Земята;

е) в близост до Земята ще премине планетата Нибиру (най-външната спрямо Слънцето, която го обикаля за 3600 години), която ще предизвика световен потоп, изместване на земните полюси и гибелна промяна на климата;

ж) създаденият от европейски учени най-голям ускорител на елементарни частици – 27-километров тунел (нарича се още Голям андронен колайдер); намира се в Женева (Швейцария), монтиран в по-голям тунел на 100 м под земята; предназначен е да сблъсква елементарни частици със скорости, близки до тази на светлината (300 000 км/сек. във вакуум), за да бъдат пресъздадени условията на Големия взрив отпреди 12-15 млрд. години – началния момент на нашата материална вселена; строен е в продължение на 20 години с участието на екип от 5000 учени и струва 6 млрд. швейцарски франка; задействан е през есента на 2008 г. и бавно набира скорост; когато бъде разгърнат целият му потенциал, може да възникне черна дупка, която да разруши Земята, Слънчевата система, а може би и по-големи области от Космоса;

з) катастрофални внезапни земетресения, огромни вълни цунами, катаклизми в земното ядро, гибелен ръст на глобалното затопляне.


8. Защо мълчат правителствата?


Правителствата на редица държави са отлично информирани за предстоящите глобални събития и възможността планетата ни да претърпи катастрофален катаклизъм (или поредица от катаклизми). По цял свят на уединени места, най-вече под земята, усилено се строят бункери, оборудвани с най-съвременна техника и пригодени за дългосрочно обитаване. Тяхната вместимост, обаче, е твърде ограничена – те са предназначени само за „избраници”: държавния, политическия, военния и финансов елит плюс неколцина други видни личности със заслуги към нацията или с тлъсти банкови сметки. Останалите, „простосмъртните”, са оставени на произвола на съдбата.

И така, защо мълчат правителствата? Поради три главни причини:

1) За да не избухне паника – ако всички хора по Земята разберат какво би могло да ги сполети, със сигурност мнозина измежду тях ще изпаднат в паника; техните реакции са трудно предвидими, а последствията от усилията им да осигурят безопасност за себе си, семействата си, близките си и пр. ще бъдат за сметка на възникване на пълен хаос в обществената система; затова правителствата налагат тотално информационно затъмнение върху проблемите, свързани с очакваните събития в края на 2012 г.; каквито и сведения да проникват до обществеността, те са дело на лични усилия на просветени и загрижени за общото благо хора.

2) Защото не всички могат да бъдат спасени – дори и най-могъщите във финансово, икономическо и политическо отношение държави не са в състояние да подсигурят цялото си население срещу евентуални глобални катаклизми; най-многото, което могат да направят държавните ръководства, е да предупредят поданиците си за вероятността да настъпят предвидените всеобхватни катастрофи; но тогава ще избухне паника (вж. т.1).

3) За да осигурят условия за евакуиране на „избраните” – при наличието на информационен вакуум и съзнателно дистанциране на широките маси от населението от потенциалната опасност е по-лесно да бъдат подготвени скривалищата за шепата най-видни люде; ала това е част от илюзията на управляващите, че ще могат да се спасят с помощта на техниката и предпазни мерки от материално естество – при това гибелна част от илюзията; при еволюционния скок, който очакваме през декември 2012 г., от решаващо значение ще бъде не материалната подсигуреност и защита на телесните функции, а духовният ръст на всеки човек, степента на неговото вътрешно израстване.


9. Какъв свят ни очаква?

Авторитетни езотерични източници ни уверяват, че след еволюционния скок в края на 2012 г. земното човечество ще премине в нова, по-извисена космическа област – свят с повече измерения (четири или пет). Казано на езика на духовното познание, това означава преход от материалния свят (физическото поле) към астралния (четириизмерен) или менталния (петизмерен) свят.

Разбира се, както вече неведнъж бе подчертано, не всички от нас ще извършат прехода, а само онези, които са подготвени, които са израснали достатъчно в духовно-нравствено отношение, които са го заслужили. В наши дни, когато изтичат последните години и месеци преди съдбоносното събитие, диференциацията на хората протича с неимоверно ускорени темпове. Това е разделение въз основа на равнището на индивидуалното съзнание и то безпощадно ясно предвещава ориста на всекиго от нас, когато бъдем изправени пред абсолютно безпристрастния съд на Космическия Разум. А той е висша инстанция, пред която не минават никакви връзки и ходатайства, а отчита единствено реалния духовен ръст на всеки човек.

Ами ако нищо не се случи? Ако календарът на маите и нашите тълкувания и предположения се окажат погрешни? Ако заслужаващите доверие езотерични източници просто са се заблудили? Ако духовно издигнатите хора, които ни съветват да се подготвим максимално сериозно за тази глобална трансформация, са се поддали на мечтите си за по-добър живот и са ни подвели? Какво тогава?

Дори и така да е (а ние вярваме, че няма да е така), дори и нищо особено да не се случи на Земята и в Космоса, положените от нас усилия няма да отидат напразно. Ще бъдем натрупали безценен духовен опит, знания и умения, които никой не може да ни отнеме. Те ще се превърнат в неразделна част от нашата безсмъртна същност и ще ни следват и ще ни помагат неизменно и безусловно по целия ни безкраен еволюционен път – за цялата вечност. Нищо придобито в духа не се губи!


10. Заключение:


Ето че настъпи моментът да предложим отговор на въпроса, зададен в т.1 („Християнството и Страшният съд”), а именно: има ли връзка между очакваните събития от края на 2012 г. и Второто пришествие (идване) на Христос?

По наше мнение пряка връзка няма и не може да има. Защо? Защото вече изложихме тезата, че Второто пришествие на Христос се е състояло през ХХ век като резултат от успешната планетарна мисия на Мировия Учител Беинса Дуно. Вследствие от нея Христос е навлязъл до етерната област около планетата ни и вече всеки, който притежава етерно зрение, би могъл да общува непосредствено с Него. А за Второ идване на Христос на физическото поле, в материалния свят (това, което именно очакват християните навред), за момента не можем да говорим. То просто не е актуално.

Има само косвена връзка. Тя произтича от ангажимента към планетата Земя и нашето човечество, който е поел Христос в качеството Си на Планетарен Дух след възнесението Си. Като върховен изпълнител на Божия план за нашата общност на разума Той би трябвало да има последната дума за всички събития от глобално естество, за всички мащабни трансформации, включително и за тези, които очакваме да се случат през декември 2012 г.


* * *


По всичко изглужда, че в самия край на 2012 г. на Земята (а може би и в цялата Слънчева система) ще се случи нещо важно и всеобхватно. Какво точно – това никой със сигурност не може да каже. Но каквото и да е то, по някакъв начин ще промени съдбата ни – и на човечеството като цяло, и на всекиго от нас по отделно.

Ние, съвременниците на тези величествени събития, сме въплътени с кармична програма, която съдържа подготовката и преминаването през прехода (еволюционния скок). От нас се очаква да събудим това познание, заложено в душата ни, и да го използваме по най-сполучливия начин.

Преходът ще засегне и въплътените, и невъплътените души, но далеч по-драматичен ще бъде той за нас, въплътените. На какво да разчитаме?

Щом като от толкова много страни получаваме разностранна информация за това събитие, щом като дори древните маи, постигнали забележителна мъдрост, ни предупреждават за него, значи все още има надежда да го посрещнем достойно, подходящо подготвени.

Ако нищо не зависеше от нас, никой не би си направил труда да ни осведоми какво ни чака. А щом ни засипват с толкова изобилни сведения и препоръки, това означава, че имаме шанс да се справим със ситуацията – независимо от степента на нейната сложност. Щом знаем за идващото, щом сме предупредени за него, то наш дълг е да реагираме адекватно, т.е. да се подготвим по най-добрия начин за него.

Колективната въплътена свободна воля на човечеството е могъща сила. Ако бъде впрегната за едно всеобщо разумно усилие, тя би могла да сътвори чудеса. И все пак – тя е съставена от милиарди отделни воли на всички човешки същества.

В случая всеки от нас отговаря не просто и не само за себе си, но и за всички останали!



Константин Златев