Физиогномика

 

Познай себе си.

Сократ  

 

 

Успоредните линии подразбират разумност. Счупените линии означават известно отклоняване, а кривите линии имат отношение към законите на природата.

В правата линия се крие инициатива­та на разумните същества, а в кривата - инициативата на природата.

Човек е една малка вселена.

Учителят

 

 

Лицето е израз на човешката душа и нейното съ­държание като ум и сърце. Лицето е капиталът на чо­века, който е в обръщение. В човешката глава и лице са съсредоточени сетивата чрез сетивните органи. От своя страна сетивните органи са изразени посредством линии и цветове, за които предварително трябва да имаме специални познания.

 

Изучаването на лицето не е самоцел. То не бива да става користно и насочено единствено срещу другите.

 

Линиите като строителен материал са два вида: прави и криви. По отношение на пространството правите линии са три вида: вертикални, хоризонтални и наклонени. Вертикалните линии, където и да са, будят възторг, радост, оптимизъм. Те се стремят нагоре към Бога. Наклонените линии са динамични. Изразяват движение. Те са преход от хоризонталното към вертикалното състояние или обратно. Хоризонталните изглеждат спокойни и тихи.

Човек е преминал първо през хоризонталната линия. Ето защо чертаем много по-лесно хоризонтална от вертикална линия. Преди да се изправи, човек е бил в хоризонтално състояние. Всички живи същества, освен човека, имат хоризонтален гръбначен стълб.

Вертикалната права е с поляризирана посока. Нагоре към Слънцето и Бога, и надолу – към центъра на Земята. Тези две сили работят навсякъде в живота.

Растението също е вертикално (право), но то още е надолу с главата, храни се от земята.

Същите сили работят и в човека. Те са изразени в шестоъгълника, който представлява два триъгълника, единият от които е с върха нагоре, а другият с върха надолу. Това е т.е. Соломонов знак.

Човек се отличава от животните по три неща: това са носът, брадата и палецът, които липсват при жи­вотните.

От животните най-дълъг нос има слонът, който наистина е най-интелигентното същество от животинското царство.

Винаги трябва да имаме предвид, че умът е свързан с правата, а чувствата с кривата линия, ето защо във физическия образ на мъжа преобладават правите, а в жената – кривите. Нейните форми са по-овални. Превъзходството на мъжа е умствено, а на жената –интуитивно. Не е случайно, че жените екстрасенси, медиуми, ясновидки, и гадателки са повече от мъжете.

Учителят казва, че жената е по-напред в еволюцията си от мъжа, понеже е по-малко окосмена и следователно е по-далеч от животните.

Правата линия е израз на по-голяма воля. Където и да се намира, зад нея стои умът. Кривата линия изразява мекота, отстъпчивост, дипломатичност, тя е израз на чувствата.

 

Нос

Носът е главния център на лицето. ("Той заема председателското място" - Учителят). Колкото той е по-красив и по-добре оформен, толкова човекът е по-съвършена природа, толкова по-силно са развити интелектуалните му способности. Идеалният нос е с права линия.

Горната част на носа е духовна, морална и психическа. Ако тази част е масивна и широка, това означава устойчивост – физическа, морална и психическа. Хлътналата и тясна горна част на носа означава слабо здраве, неустойчивост, липса на самообладание, нерешителност, слаба интелигентност. Ако тази част е силно изпъкнала, това означава доминиране на волята и мисълта. Много изпъкналата горна част означава цинизъм и безсрамие.

Средната част на носа е свързана с умствения свят и логиката. Ако тая част е изпъкнала, това значи излишък от въображение, бърз и схватлив ум без дълбочина. Още – способност, личността да влияе над другите. Значи още – неотстъпчивост, „безпардонност." Вдлъбнатата линия има обратно значение. Хората с хлътнали носове са податливи на влияние, отстъпчиви, весели, шеговити. Всяка широка средна част озна­чава възвишени качества на ума и склонност към философия.

Долната част на носа е свързана с животинското начало и низши физически качества. Ако тази част е неоформена, груба и дебела, това е белег за груби желания, лакомия. Изобщо широката долна част на носа говори за силни чувства на физическия свят.

От голямо значение е наклонът на носа. За пред почитане е носът да не стърчи напред, а да е отправен надолу. Тесен и сплескан нос имат сприхавите и нервни хора. Силно изразените ноздри са признак за добре развита дихателна система. Много важен е ъгълът, който се образува между края на носа и горната устна. Ако носът е увиснал и ъгълът е остър, умът се стреми към задоволяване на земни желания и материални придобивки. Ако носът е вирнат и ъгълът е тъп умът блуждае в пространството без особена последователност и дълбочина на мислите. Такива носове най-често при­тежават веселяците и лекомислените натури.

Правият ъгъл е необходимо условие за мъдър, уравновесен и разсъдлив ум. Прекалено дългият нос е ненормален и често води до страхливост. Много късият нос никога не осигурява сила и дълбочина на мисълта. Няма гениален човек с къс нос. Според Монтен хората, които сумтят непрекъснато, имат заядлив характер. Много острият край на носа почти винаги е свързан с особена чувствителност, язвителен тон, скъперничество и студенина в характера. Четвъртит край на носа имат справедливите, мъдрите, благоразумните, хората, които преценяват всичко около себе си. Лопатестият или сплескан край на носа значи лош вкус, груб характер и примитивност в проявите на ума.

Разстоянието от веждите до края на носа (ноздрите) определя мисълта.

Разстоянието от мястото под носа (ноздрите) до средната линия на устата определя чувствата.

Разстоянието от устата до края на брадата определя силата на волята.

"Ако носът изпъква много навън, интелигентността намалява. Тя зависи от дължината на перпендикуляра, спуснат от челото надолу." (Учителят).

Интелигентността е свързана с ъгъла, който се заключава между линиите, спуснати от челото до долния край на носа (при ноздрите) и от там – до ушното отверстие. Гледано в профил, острият ъгъл означава по-голяма близост до животинската глава.

Носът на песимиста е завит надолу. Дългият нос означава щедрост и амбиция. Завитият надолу нос прилича на хищна птица. Човекът с тесен нос мисли повече, а с широкия – чувства повече. С колкото по-широки и отворени ноздри е носът, толкова повече животът се удължава. Колкото по-слабо наклонена е страничната част на носа, толкова по-голям мислител е неговият притежател. Колкото по-отвесна е тази част, толкова по-страхлив и нервен е човекът. Гръцкият нос означава изкуство и вкус. При животните носът е сраснат с горната устна, при човека той е отдалечен от главата, а това означава, че неговият ум е самостоятелен.

Човек трябва да диша винаги през носа, както е предвидила природата. Деца с постоянно отворени уста имат забавено развитие. Лошите духове влизат в човека през устата му (при прозяване) и никога през носа. Същите излизат пак през устата (при кихане). Човек има възможност да изправи носа си. Избира си един образец и го държи постоянно в съзнанието си с желанието да има такъв нос. Вечер или сутрин го пипа леко и пожелава с думи, на глас, да има красив нос.

Хора, които имат сплеснат нос имат условия отвън, но вътрешните им възможности са слаби. Нормален нос, с четвъртита долна част е признак на спокойствие и благоразумие. Малък, вдлъбнат в основата нос, означава оскъдност във всичко.

• Дълъг нос, широк в основата (горната част) е сигурен белег за висока умствена надареност, оригиналност и устойчивост във всяко отношение.

Къс и чип нос - слаба интелигентност, душевна незрялост.

Крив нос – изкривена мисъл.

Силно заострен връх – много остра мисъл, сприхав и гневлив характер.

Когато билото на носа е вълнисто (редуване на изпъкналост с вдлъбване) това обикновено е признак на любопитство и непоследователност в мисли и поведение.

 

Чело

Ако челото, носът и брадата не са с еднакви размери, устойчивостта липсва. Долната част на челото е свързана с обективния свят, а горната – със субективния. Челото има три области: долна, свързана със света на фактите, средна – със света на законите и горна – със света на причините и следствията.

Долната част възприема фактите, средната ги складира, а горната ги организира и класифицира.

Колкото се увеличава интелигентността, толкова по-оформено е челото. Тогава по него се появяват и гънки. Хората с тесни чела са добри изпълнители, а хората с широки – творчески натури. Колкото е по-високо челото, толкова се повишава и интелектуалността. Ако на челото има две успоредни напречни линии, това означава, че индивидът има развита съвест и никога не лъже. Човек, който оставя челото си закрито, по-скоро обира, отколкото дава. Горната крива линия на челото е линията на въображението. Между веждите, в горния край на носа понякога се намират отвесни линии. Едната отвесна линия показва, че човекът е крайно справедлив в дребните работи. Ако линиите са две, означава, че човекът е честен, способен да мисли и да се съсредоточава.

Вертикалните бръчки означават енергия, дълбоките бръчки – слаба интелигентност. Чело, прорязано от една подута жила – големи способности. Чело без бръчки – студенини. Хоризонталните линии означават мекота и сърдечност. Волята намалява когато липсват правите линии. Ако челото легне назад, намалява интелигентността. Челото на човека се развива от 30 до 60 години. Височината му показва разработеното поле от ума, а формата – начина по който е работено. В този смисъл правите линии са признак на воля, енергия – на въображение, интуиция и емоционалност. Марс дава праволинейност, а Слънцето – овал. Ако челото има фигури като правоъгълник и трапец, те са свидетелство за обективна и абстрактна мисъл. Ако челото е леко полегнало назад, то доказва творческо въображение, интуиция, Ако горната част на челото е разширена, тогава доминират чистият анализ, логиката.

Паметта се намира в центъра на челото. Ако челото е силно изпъкнало в областта на веждите, то личността има силно развита наблюдателност. Ако е изпъкнало в горната част, и свито навътре в долната, обективният ум и наблюдателността са слаби за сметка на отвлечения ум.

Следователно в горната част на челото са центровете на логиката, интуицията, прозрението, лабораториите за чистите теории, духовните стремежи и отвлечените разсъждения.

Средната част на челото е място на паметта, фактите и събитията, за времето и музиката (в краищата).

В долната част на челото са центровете на наблюдателността, чувството за големина, форма, цвят, ред. Хората с развити надвеждни дъги се интересуват от видимите качества на предметите в природата.

 

Уста

Израз на чувствата са устата. Здравият човек има красиви уста и симетрични линии на устните. Тънките устни не са здравословни. Широките и пълни устни са признак на влага в организма, изобилни чувства, сърдечност и доброта. Издадената напред горна устна означава положителен характер и активна натура. Горната устна е свързана с ума, а долната – със сърцето. С горната устна човек мисли, а с долната чувства.

Широчината на устата трябва да е равна на дължината на носа и ухото. Нормалната големина е от 5 до 7 см. Хората с тънки устни искат да сторят много, но не могат, поради оскъдност и недоимък. Много дебелите устни са на ленивите хора. Гневливите хора имат тънки и стегнати устни. Стиснати устни в права линия означават твърда воля, неотстъпчивост, контрол на ума над чувствата. Красивият човек има повдигнати ъгли на устата. Правилно очертаните устни са положителен знак. Когато горната устна е само една права линия, това означава, че умът на този човек се формира сега. Извитата линия на горната устна показва интензивни мисли и чувства. Трапчинката над горната устна е признак на способност за контрол.

Ако долната устна е по-издадена от горната, лицето е пасивно и по-мудно в постъпките си. Горната устна е мъжката – тя дава. Долната е женската – тя взема.

Голямата уста означава големи желания и апетити, а и по-големи възможности. Човекът с малка уста обещава много, а изпълнява малко, ако долната устна е завита малко надолу в краищата си, човек има желание да задържи всичко за себе си. Когато долната устна излиза напред, човек обича да го хвалят. Той е тщеславен. Когато краищата на горната устна са из­вити нагоре, това е сигурен белег за весел нрав и оптимизъм. Когато в краищата се появят увиснали на­долу линии, това значи остаряване и песимизъм.

Изобщо красивата уста и красивата усмивка са гаранция за благородство и положителна вътрешна природа. Наличието на вдлъбнатина между устата и брадата е също положителен знак. Отсъствието й е свидетелство за несъвършенство и примитивно пове­дение Когато горната устна има красиво извита ли пия, човек мисли повече и после решава.

Ако устните се мърдат постоянно – неустойчиви чувства, нестабилна натура.

Горната устна предава светлината, а долната възприема топлината.

Колкото по-правилно са очертани устните, особено горната, толкова по-добре.

Силно червеният цвят е израз на користолюбие.

Устните не трябва да бъдат синкави. Радостта усилва кръвообращението и надеждата у човека, а оттам и устните се освежават.

Когато линията на горната устна се изправя, това означава, че човек слиза в материалния свят. Ре­шава бързо и бързо действа.

 

Очи

Очите са най-изразителният орган. Те са огледало на човешката душа. Не е случайно, че тук срещаме съвършената геометрична фигура – КРЪГА. А кръгът е от друг свят, както вече знаем, от други измерения.

Очите регулират енергиите на човешкия организъм. Единственото място, през което минава човешкият дух, това са очите. Дясното око има отношение към ума и духовния свят, а лявото към сърцето и физическия свят. Големите очи, когато са с нормална големина и израз, говорят за благородна и разсъдъчна натура. По-затворените очи имат дипломатичните хора. Прекалено отворените очи означават аномалии и неопределени цели в живота. Малките очи означават ограничен ум. Но не бива да забравяме, че за ве­ликите и необикновените хора стандартите не са в сила. Такива личности не гледат света с отворени очи, а съзнателно отвръщат поглед от него, понеже им е познат. Те се вглъбяват в себе си.

По промените в очите се съди за промените в човешкия организъм.

Над и под мислената хоризонтална плоскост между зениците на човешките очи минават лъчите, които излизат от окото. Ако те минават под плоскостта, човек се движи повече в материята около нас. При разговор с него, той гледа повече към земята. От красивите очи излизат възходящите лъчи на светлината. Очите са свързани и със словото на човека. Ако те са изпъкнали, човек е речовит и словоохотлив. Има силни чувства. Изпъкнали очи имат и веселите хора. Когато очите са хлътнали, това показва, че външните условия са лоши. Ако условията са добри, очите изпъкват. Колкото повече вниманието на човека е отправено към вътрешния му живот, колкото е по-замислен той, толкова по-недостатъчно е снабдяването на окото с кръв. В резултат на това то отслабва. Хората, които се радват на света като деца, имат здрави очи.

Острият човешки поглед говори за повече кинетична енергия. Тя трябва да се трансформира чрез самовъзпитание и самоконтрол. Бързото мигане се дължима голяма нервност, вътрешни смущения и безпокойства. Впечатлителността е с ограничен диапазон, ако очите се приближават до носа. За предпочитане е разстоянието от очите до устата да бъде голямо. То е израз на човешкия характер и на човешката интелигентност.

Сините очи имат връзка с невидимия свят. Хората със сини очи са по-студени по характер и имат по-хладни чувства. Сините очи имат нужда от размишления и философстване. Сините очи приемат и вземат. Те се и надяват.

Хората със зелени очи са по-любознателни. Те имат повече интереси и са склони към практически занимания.

Кафявите и тъмните очи са израз на сърдечност и топлота. Хората с такива очи са пожертвователни и общителни. Те са щедри личности. Черните очи означават мъжествен характер. Малките черни очи, сред гъсти черни вежди значат лукавост, гневлив и коварен характер. Хитрост и злоба означават хлътналите и подвижни очи.

Удължените като бадеми очи говорят за хитър ум, лукавство и дипломатичност, особено ако краищата са извити нагоре. Очи, които са скрити под горния клепач, не говорят добре за човека. Злият и остър поглед съчетан с остър нос и тънка права горна устна, разкриват крайно разсъдъчен тип, студен и пресметлив ум, абсолютен контрол над чувствата.

Светлите очи са свързани с ума, а тъмните – със стомаха.

Знанията и истината са свързани с очите.

        твърде тъмните очи – признак за природен ум, но с низши стремежи;

        кафяви очи - дълбока и одухотворена мисъл, мекота;

        сивозелени очи - практичен ум, широта на ми­сълта;

        сини очи - отвлечена мисъл, въображение ­ "Хората със сини очи са деца на природата, те не са изпитвали трудности и противоречия и се страхуват от тях" (Учителят)

        черни очи ­смелост, решителност;

        тъмни очи ­ нечиста душа;

        много отворени очи ­ впечатлителност и големи желания. Когато са големи и слабо подвижни ­ беден душевен живот;

        изпъкнали очи ­ силни лични чувства;

разстоянието от ухото до окото определя силата на мисълта, а от ухото до темето силата на моралните чувства.

 

Ухо

При изследване на ухото човек може да се ръководи от своите вътрешни чувства. Красивите уши предполагат добър, благороден и умен човек, но за да изградим възможно най-обективните си представи за ухото, трябва да имаме предвид познанията за очите, челото, носа и лицето.

В горната част на ухото се крие умственият капитал. Средната е свързана със сърцето и дробовете, а долната със стомаха и волята. По-голямото ухо означава повече енергия и възможности. Човекът с големи уши има добре развити чувства. Той е щедър, здрав и обича охолния живот. Когато ухото се удължава надолу, удължава се и животът. Когато се уголемява отгоре, увеличава се духовната сила и чистотата. При разширяване на ухото се увеличава активността и подвижността. Добре развитата кухина във вътрешната част е свързана с музикалността на човека. Хората с по-малки уши са с по-ограничени възможности. Те са по-стиснати.

Широката долна част на ухото означава, че човек е силен физически и че се интересува от ядене и пиене. Ухото на учения човек е по-широко горе и по-тясно долу. Музикалното ухо има добре оформен улей между външната и вътрешната хрущялна гънка. Вътрешните гънки са по-ниски от външната. Разликата между височините е малка. Късата малка долна месеста част на ухото показва слаба физическа енергия и липса на гаранции за дълголетие. Тук е складиран жизненият потенциал. От него зависи щастието на човека.

Човек с хармонично развити три части на ухото е уравновесен и спокоен. Малко хора имат съразмерно ухо. Ако ухото е широко горе, това означава, че той обмисля всичко. Правата линия и тук говори за наличие на воля.

Ако ухото не е добре оформено, а носът е правилен, положението е спасено. Лошото е когато и носът е неправилен. Ако тогава пък ухото е правилно, то изправя носа. Ако горната част на ухото е закръглена, това значи, че човек е щедър. Линията на ухото се подобрява, ако умеем да си представяме, че сме богати и щедри. И слабото разширение от половин милиметър внася промяна в характера на човека. Горната част на ухото трябва да е най-широка, извита, с правилно закръглена линия.

Средната част на ухото е свързана и с вкуса. Прекалено развитата долна част на ухото доказва, че чувствата вземат малко участие в живота на индивида.

Продължителността на живота зависи от развитието на една жлеза, която се намира зад ушите на човека. Там има издатина, която трябва да се разтрива и масажира при нужда от повишаване на жизнените сили на организма. Дясното ухо е свързано с настоящето, а лявото – с миналото.

От време на време трябва да прекарваме пръстите на ръката си по външната линия на ухото, като отправяме към ума и сърцето си светли и благородни чувства.

Хващаме ухото си отдолу и казваме: "Искам да бъда здрав." После го хващаме отгоре с думите. "Желая да бъда умен". Накрая го хващаме в средата и казваме: "Искам да бъда активен и експедитивен в чувствата си!" Не бива да чакаме по-несъвършените от нас да теглят ушите ни, а сами да работим за усъвършенстването си.

 

Вежди

Веждите са границата между човешкия и божествения свят. Колкото по-силни са интересите и стремежите на човека към земното, толкова по-дебел и са неговите вежди. Тогава волята и наблюдателността му са по-силно изявени, чувствата му по-груби, физическата сила – по-голяма.

Обикновено веждите на старите хора са наведени надолу, на тези от средна възраст са като дъга, а на децата прави. Промяната на веждите води до промяна на лицето и оттам – до промени във вътрешния свят на човека. Ако мисълта е права, веждите остават прави. Наклонени надолу вежди имат хора със стари възгледи. Дебелите вежди, както и дебелите устни, са признак за чувствителност.

Мечтателите имат много тънки вежди. Човекът с тънки вежди трябва да вярва на сърцето си, а този с дебелите вежди – на ума си.

Дъговидните вежди означават развит ум, знания и опит, но със стари възгледи. Колкото по-извити са веждите на човека, толкова по-слаба е волята му и по-силна чувствителността му. Сключените вежди означават скрита мисъл и подозрителност. Буйните вежди говорят за активен ум с разрушителни сили и неуравновесеност. Една вертикална бразда между буйните вежди значи воя за насилничество. Дължината на веждите е признак за интелигентност. Ако веждите не са симетрични и едната е нагоре, а другата надолу, това е признак за аномалии в стомаха.

Човек с дебели вежди има обективен ум. Свързан е с физическия свят. Човекът с тънки вежди има субективен ум. Той е под влияние на вътрешния свят. За физическа работа търсете хора с дебели вежди и тъпа брада, за деликатна умствена работа хора с тънки вежди и остра брада.

 

Брада

Брадата е свързана с волята. По-изявената, масивна и изпъкнала брада винаги означава по-твърда и-силна воля. Издадените челюсти са признак за надмощие на чувствата над мисълта, за груби прояви на волята. Ако наред с изпъкналата брада личността има и изпъкнали челюсти, това означава примитивна и груба натура, свързана с низши желания и постъпки.

Острата брадичка говори за превъзходство на ум­ствените способности и разсъдъка над емоциите.

Издадената напред брада израз на амбиция, енергия.

Брада, отстъпваща назад слаба воля, мек и отстъпчив характер, слаба физическа и психическа издръжливост.

Прекалено широка и силно издадена напред брада ­ деспотична натура и физическа издръжливост, без висши стремежи.

Двойна брада материализъм.

Широки и изпъкнали челюсти материални стремежи, себичност и алчност.

Вдлъбнатината (трапчинката) на човешката, брада е белег за доброта, интелигентност, постоянство и благородство. Когато брадата отстъпва силно назад, волята е слаба, интелектуалността също. Това състояние напомня произхода на човека.

 

Коса

Изобилната, гъста и черна коса е израз на енергия и жизненост. Оголяването на главата е признак на остаряване. Дебелите косми са белег на самостоятелност, предприемчивост, издръжливост. Силно окосмено тяло означава винаги по-груба природа.

Хората с гъста и черна коса са богати. Те са винаги жизнени и енергични. Упоритите и своенравни хора имат по-дебели коси. Меките хора имат мек и тънък косъм.

Какво е косата? Тя е антената, чрез която човек влиза във връзка с космоса, с космическия разум и възвишените души. Опадалата коса води до нещастия в живота. Здравите хора имат хубава коса. Къдрокосите сало-своенравни, по-капризни или по-упорити. Те са по-емоционални. Хора с къдрава коса слушат първо чувствата-си, а после ума си, сиреч, първо реагират, а после умуват.

Чорлавите коси са признак за наличие на електричество, което ще рече, че такива хора са по-подви­жни или нервни.

Непокорната и стърчаща коса означава непокорен и неотстъпчив нрав. Оредяването и опадването на косата се дължи на токсични вещества в организма. Друга причина за това може да бъде вътрешното напрежение, както и отсъствието на вода в организма. Добре е косата да се мокри по-често.

Полезно е прекарването на ръцете през косата, особено, ако това се прави съзнателно и с насочена мисъл. Честото ресане също се отразява благоприятно, но за предпочитане е то да се прави с дървен гребен.

 

Мисли на Учителя за косата

Косите са антени, чрез които човек се съобщава с невидимия свят. Какъв по-добър чадър искате от косата? Тя пречупва светлината правилно, намалява така силата й, че се възприема безболезнено и безопасно.

Космите на човешката глава представляват антени, чрез които човек приема знания от висшите светове. Като разчесва косата си, човек поставя всяка антена на мястото.

Чрез космите човек се свързва с духовен свят. Ето защо не ги хвърляйте дето попадне. Събирайте ги в плик, а когато отидете на планината, накладете огън и там ги изгорете. Също така събирайте и ноктите си и ги изгорете заедно с космите.

Всяка дисхармония в мислите и чувствата се отразява върху космите. Следователно, от космите ще познаваш хода на твоите мисли у чувства. Носете в джоба си по едно малко гребенче, да можете, макар и по механичен начин, да регулирате своите мисли и чувства. И по 10 пъти на ден да оправяте косата си, не е много.

Някои ме питат защо нося дълга коса. Причината е проста: за здраве. Дългата коса задържа повече електричество и магнетизъм. Като реже косата си, човек се лишава от тая енергия. Аз не одобрявам рязането на косата. Добре е косата да стига на дължина поне до долната част на ухото.

Ако човек е събрал много магнетизъм в себе си, добре е да отреже косата си, това е даже здравословно за него. Късите коси придават повече електричество в организма.

Американците счита за правилно всеки мъж да бъде без мустаци и брада за по-голяма чистота. То е необмислена работа. Като бръснат брадата си, те излагат гърлото сина простуда. Освен това, колкото по-често се бръсне брадата, космите стават по-дебели, от което човек започва да огрубява. Щом природата е създала космите за човека, тя е вложила някакъв смисъл в тях. От нас се изисква да ги регулираме, да знаем как да направляваме своите мисли и чувства.

Ако отправяте често мисълта си към корените на космите, в продължение на една година вие ще постигнете много нещо: космите ви ще се заздравят и ще пораснат.

Ако цяла година ядеш коприва, косата ти ще почернее.

Яжте повече коприва и спанак за да почерните косата си.

Окапването на косата се дължи на безпокойства, страхове, смущения.