Ученичеството е път на възлизане, път на съвършенство. Ученикът трябва да приема с любов знанията и опита, които му предава неговият Учител. Най-широко под понятието ученик се разбира човешкият дух, който се учи от Божественият Дух, т.е. Учителят. Пътят на ученика - това е новото, което днес влиза в живота на човечеството. Когато влезе в него, човек придобива други схващания и възгледи за живота. Той не търпи нито външно богатство, нито съчувствие и подкрепа, нито почит и уважение. Ученикът е минал по пътя на самоотричането и се радва на противоречията, които среща в живота си, защото знае, че те са задачи, които трябва да разреши. Ученикът абсолютно никого не критикува, не морализира. Той не се занимава с грешките на хората. За него те не съществуват. За него съществува само правилният живот - животът на Любовта. При Любовта човек вече истински се самоопределя, той определя същевременно отношенията си към хората и към съвършените същества. Идеал на ученика са Любовта, Светлината, Мирът и Радостта.
Любовта - това е един красив, необятен свят. Велико нещо е да опита човек любовта в нейния развой и непрекъсната проява, като се почне от физическия свят, мине през духовния и се стигне до божествения свят. Велико нещо е човек да опита светлината във всичките форми, които тя създава.
Велико нещо е да се опита мира, да се опита радостта. Това са области, които ученикът трябва да премине, да опита и проучи по своя път, докато стигне крайния предел на своя живот като ученик, след което той ще започне да изучава великия път на Учителя.
Животът на ученика след пробуждане на неговото съзнание е живот на творчество, на работа, а не живот на благодат. Благодатта се отнася само до пособията на ученика. Те му се дават по благодат, но от него се изисква труд и усилия. Дълго време изпитват ученика, докато го пуснат в Царството Божие. Влизането му там зависи от знанието и мъдростта му, а не от неговата любов. В Царството Божие по благодат не се влиза.

Ученици на Учителя: