През 1898 г., на 8 октомври, Учителят Петър Дънов изнася пред благотворителното дружество „Милосърдие"
във Варна беседата „Призвание към народа ми - български синове на семейството славянско".
В нея той казва на българите най-важното, което те трябва да знаят за него и за работата. която му предстои да извърши:
„Аз ида отгоре по висше разпореждане на Бога - вашия небесен Отец, Който ме е натоварил с
велика мисия да ви предвардя от лошия път и ви благовествам Истината на живота, която слиза от Небесното жилище на вечната Виделина, да просвети всеки ум, да възобнови всяко сърце и да въздигне и обнови всички духове - отбрани чеда на Истината, предназначени да съставят зародиша на Новото човечество, на което славянското семейство, коляното Юдино ще стане огнище.” „Вие сте под мое покровителство и съм длъжен да ви ръководя и изпитвам в Словото на Истината." “Днес вече настава да се реши главната съдба в тоя покварен свят, в който Небето иде да извърши един коренен преврат, и то скоро в Новия век, който приближава да отбележи нови страници по лицето на земята." „Новото поколение, което сам Бог на Силите ще повдигне, ще осъществи Неговите възнамерения, предопределени да се изпълнят." „В тоя залог, който съм ви поверил, почива бьдещето ви, той е скрижалът на дома ви, надежда и живот за рода ви. Слушай ме, доме Славянски, да сте ми свидетели, че съм ви говорил.
Призванието завършва с думите:
Аз съм Елохил Ангел на завета Господен "