Учението на Учителя Петър Дънов, подобно на модерната теософия и сродните на нея учения, може да се окачестви с няколко думи като модерен пантеизъм, но същевременно то е и един възвишен монотеизъм. По отношение на Битието Бог е трансцендентен и иманентен неизменен абсолют, централна монада и същевременно проявяващ се, даващ форма и живот на всичко, вечно творящ Логос. Като абсолют той е първопричината на всички неща, съдържащият единството на всички души, глава на човешкия дух. В своето проявление Бог е единното и вечното битие, всемирния живот, творческата любов, висшето съзнание или “съзнанието на цялото”.
Учителят Петър Дънов е привърженик на идеята за инволюцията и еволюцията като висше и основно проявление на абсолютното, като основен и доминиращ над всичко закон на всемирния живот.(По това негoвите възгледи си приличат с тези на йогите, теософите и модерните окултисти.) В своето учение той се ръководи и от основните идеи за кармата и за превъплътяването на душите. За него те са изпитани и несъмнени истини на живота.
Според Учителя Битието не се изчерпва с тъй наречения “материален свят” на триизмерното пространство. То се проявява едновременно и в по-висши полета и светове – астрален, ментален, причинен и др. Силите на всяко по-висше поле, като по-тънки и по-духовни, проникват в по-низшето и създават едно единно Битие, единен живот на всемирния Дух.
За Учителя Петър Дънов, чувствата и мислите в по-висшите светове са тъй реални, както предметите в материалния свят. Те са живи сили, които рушат и градят. Най-висшите строителни сили са висшето космическо или божествено съзнание, божествената мисъл, божествената любов. Колкото духовното същество е по-напред в своята еволюция, толкова по-голямо е присъствието в него на тези сили.
В учението на Учителя Петър Дънов природата е проявена външно висша реалност, висша разумност и любов. Тя е скрила своята духовна и божествена физиономия за нисшето съзнание. То вижда само сянката на нещата, променливата видимост, а не и истинското съдържание, истинския живот, не и ония духовни и разумни творчески сили, които се проявяват и работят зад тази външност. Науката досега е изучавала само външната форма и едва тепърва започва да се интересува от истинските строителни сили. Всички неща в природата, като проявление на висшата разумност, имат обаче и един дълбок вътрешен смисъл. Истинската наука трябва да отиде по-далеч от изучаването на съдържанието. Тя трябва да открие дълбокия смисъл на нещата.
Според Учителя Петър Дънов човекът е проявление на единното Битие. В него последното разкрива своето естество. Смисълът на човешкия живот на земята е чрез множество превъплътявания да се реализира една по-висша разумност, освобождаване от ограниченията на нисшите форми на съществуване. Човекът трябва постепенно да се освободи от животинското и то не като го умъртвява, а като го подчини на по-висшия живот. Той трябва да изгради своите по-висши тела, да се разкрие за висшето божествено съзнание и за висшата любов и да бъде все по-съвършен орган в божествения организъм. Постепенно всеки човек трябва да се отърси от своя дребен егоизъм и ограничено съзнание и да започне да живее по-пълно с Божественото цяло. Колкото по-пълно се изявява чрез него това цяло, толкова той е в по-пълна хармония с разумната природа, с Бог.
В своето духовно учение Учителят Петър Дънов изхожда от духа и основните начала на истинското християнство. Той иска да го предаде на хората в чистия му вид. В беседите си Учителят изяснява онова ново и велико, което иде сега в света чрез живия и непрестанно творящ в душите Христос, проявяващ се във всичко велико и прекрасно, което се ражда и иде в живота.
Ако Бог е говорил в миналото на хората – казва Петър Дънов – той и днес говори; ако той днес не говори, тогава въобще не е говорил. Най-важното е какво Бог сега иска да каже и казва на хората. Най-важни са “последните писма” на вашия небесен баща!
И ако днес, ние, четящите словото на Учителя, се опитаме да открием духовната основа на неговото учение, то най-вярно тя би била: “Бог е любов. Изпълнявайки неговата воля, вие също ще се превърнете в любов, т.е. ще се слеете с него”.