Представяне на писателката Невена Неделчева в гр. Шумен
На 9 януари 2010 г. РБ „Стилиян Чилингиров" - гр. Шумен, една от четирите най-големи библиотеки в България, представи живота и творчеството на Невена Неделчева. Може би това е и първото нейно представяне в провинцията. Няма да е и последното, защото за живота и творчеството на сестра Невенка тепърва ще се говори.
Конкретният повод за културното събитие е публикуването през 2009 г. на последните два романа от авторката - „Абсолютният закон" и „Върхът".
Представянето на авторката в Шумен бе направено от Георги Петков от гр. Габрово. Предварително знаехме, че той е инициаторът за издаване на неотпечатаните произведения на Невена Неделчева. Нещо повече - брат Жоро се явява живата история на Братството от 50-те години на XX в. до наши дни.
Какво се случи? Срещата започна в 13.00 ч. и продължи до 16.00 ч. Времето нямаше никакво значение, когато се разкриваха по живописен начин картини от историята на Братството и един от високите върхове на Школата – сестра Невена Неделчева. Ето и някои биографични данни за нея. Невена Неделчева (19.08.1908 - 20.04.1995) е родена в Симеоновград. Учи в профилирана гимназия за учителки в гр. Стара Загора, а по-късно се премества да учи във Втора девическа гимназия в гр. София.
На 5 април 1926 г. по инициатива на съученичките й нейният клас отива на „Изгрева" и слуша беседа от Учителя. Беседата е изнесена в 2 ч. след обяд и носи заглавие „Чист и светъл". Невена изживява най-силния момент от живота си и прави нещо много показателно за ученик от Школата: взема беседата от стенографките и я издава със собствени средства. Нещо повече, тя познава Учителя, отива да живее в комуналното селище „Изгрев" и става ревностна последователка на Божественото учение. Професионалният й път преминава през учителското поприще. След 9 септември 1944 година и до 1949 г. работи в братската книжарница в кв. „Изгрев". Сестра Невенка не се омъжва и животът й преминава през трудности и лишения, но силният й творчески импулс и мечтата й по възвишеното и духовното я подкрепят в нелекия й път. Живее до края на живота си с минимална пенсия, която не достига понякога и за листи, и за индиго, за да пише своите романи. Тя успява да напише 18 романа и множество разкази, и детски приказки. Някои от тях са издадени на есперанто, за което получава благодарствени писма от цял свят. И при това единственият й източник за вдъхновение е Учението на Петър Дънов. Сам Учителя й дава Своята благословия и казва: „Пиши, работи, греби и раздавай". Тя публикува първите романи и разкази по време на Учителя. Ето какво сподели тя за романа „Марта": „Когато го написах, грабнах черновата и отидох при Учителя с надежда да му прочета няколко страници и Той да ми даде мнението си. Започнах да чета, а Той слушаше внимателно. След известно време понечих да спра, а Той мълчаливо ми даде знак да продължа. И така, страница след страница - няколко часа, докато не изчетох целия роман. Само от време на време ме прекъсваше и ми даваше своите указания и допълнения. Благодарих Му сърдечно, а дълбоко в душата си почувствах Неговото благословение...".
Само в периода от 1968 до 1979 година Невена Неделчева написва 10 романа. Всеки свой роман тя копира в 4 екземпляра и дава на близки приятели да го четат. Един екземпляр от творчеството си дава на Пенка Илиева от Габрово (1908-1998 г.). Двете са връстници и добри приятелки. Родени са в една и съща година, в един и същи месец: Пенка на 12-ти, а Невена - на 19 август. Георги Петков от гр. Габрово е син на Пенка и унаследява архива и творчеството на Невена Неделчева. Същият проявява инициатива за публикуване на цялостното творчество на авторката, сформира екип от редактор - Стела Рускова, компютърен дизайн - Християна Йорданова, и художник - Калинка Павлова. Тук трябва да имаме предвид примера, който дава с. Невенка: за цялото си творчество, издадено и неиздадено, тя не взема нито един лев и се е радвала само, че е свършила една работа за Бога.
Залогът е голям: тук става въпрос за първия крупен литературен опит за реализация на Новото Учение. Георги Петков успя с много любов да разкрие мащабите, достойнствата и блясъка на това духовно явление, което е трудна задача, защото все по-малко остават братята и сестрите, които лично са познавали с. Невенка. Аз самият имам един спомен от началото на месец септември 1982 г., когато отидох за пръв път на Паневритмия в гр. София. Възрастните братя и сестри ме посрещнаха и след Паневритмията те ми я посочиха и казаха, че това е Невена Неделчева, писателката. Тя вдъхваше респект не само с аристократичната си осанка, но и с уважението, с което произнасяха нейното име.
Младото поколение в Братството тепърва ще открива високия връх Невена Неделчева. Първите изяви са налице. Младежи четат романите и ги препоръчват на свои приятели, и така по неведоми пътища идеите достигат до жадуващите красивото и възвишеното души.
Атанас Атанасов