1 Останала сама, загубила всичко, изгнанна от всички, ти не си най-нещастна. Това е пътят ти, душа, към Бога! Една искрица има у тебе. Ти живееш, защото тя е вътре, вътре в тебе. Ти съзнаваш себе си като душа, а нея, тази малка искрица, наричаш Бог, и добиваш всичко. Сега мълчиш, защото сърцето ти е изпълнено. Ти любиш Бога. Ти живееш!

2 Ти слизаш от планината, дето първия небесен лъч те огря, дето остави своите нещастия и намери Бога. Тук срещаш човека, който носи високия идеал. Съзнаваш себе си като ученик, а Човекът, който носи Великата светлина на живота, наричаш свой Учител и тръгваш подире му.
Ти живееш и се учиш, защото имаш Бог в душата си и Учител на пътя си. Сега благодариш, защото умът ти се изпълня. Това е пътят ти, ученико, към Вечното!

3. Събуди се от сън, ти, който и да си. Отвори сърцето си и намери тази малка искрица, която ти дава животът. Люби Бога безспир и ще срещнеш учителя си, който ще те води в пътя на познанието и истината. Така ще намериш Бога – там е домът ти. Ще срещнеш Учителя, там е пътят ти. И ще носиш винаги туй съзнание светло и будно в себе си!

Това ще си ти – ученикът на живота.
Съзнай себе си като душа, съзнай себе си като ученик, съзнай себе си като част от общото битие! Това е най-висшето благо, което може да носи една Душа.
Към Бога, към Учителя, о, ученико във вечността!

/По текст от Учителя от ІV младежки събор, 7-10 юли 1926 г. София/