На следващия ден учениците, които винаги бяха жадни за мъдрото слово на Учителя, отново се бяха събрали в градината, плодните дръвчета на която се бяха обсипали с цветове. Сред малката група беше и онзи ученик, който обичаше да задава въпроси и на когото Учителят винаги отговаряше.

Ученикът: Когато гледам този прекрасен свят, казвам си, че eдин от големите дарове, с които небето е облагодетелствувало човека, е зрението. Аз съм учил, че и други някои живи същества могат да виждат, но дали те виждат света така, както го вижда човек и дали те притежават способността да се радват на красотата му, това не ми е ясно.

Учителят: По това как човек гледа и как гледат животните е казано доста и в съвременната наука. Гледането е процес, който зависи както от устройството на окото, така и от усвоеният спонтанно вътрешнопсихологичен процес, който прави възможно бързото и непридружено с никакво усилие от страна на наблюдателя обръщане в прав падналият в обратна посока образ върху ретината на окото и преценката на разстоянието до окото на наблюдавания предмет. Обяснението, което дава оптиката по тези неща, е вярно, но има нещо друго, което не е известно на съвременните хора. То е липсата на знание, че освен физическата светлина съществува една друга светлина от един по-висок от физическия свят източник.
Съществуват на земята индивиди, които получават впечатление и от него и виждат формата на етерния двойник. Чрез тази светлина често получаваме впечатление и за вътрешната интимна стойност на вещите. Ще ви кажа, че зад ретината на окото има една друга "ретина" - една невидима за физическото око мрежица, която възприема образите от астралния свят. Така един зад друг са наредени още няколко възприемателни екрана, които имат отношение към по-висшите светове. Във физическия свят най-голям брой от хората виждат това, което носи физическата светлина, но има други, у които е пробудена чувствителността на астралната ретина. Тях наричат астрални ясновидци. По-рядко са тези, които получават сведения от менталния, а още по-малко такива, които имат контакт с причинния свят, където явленията и вещите на земята са само идеи.
Ученикът на божествената наука трябва да знае, че в човешкия организъм, както в организмите на по-нисшите животни, има органи, които не може да се видят нито при дисекцията, нито да се уловят в изследователската лаборатория. Тези органи са направени от субстанция, която няма нищо общо с физическото вещество.
Не само в окото, но и в органите на всички възприятия съществуват степени на приематели, които са свързани с по-високите полета. Колкото това да изглежда странно и невероятно, то е факт за тези, фактите на които се простират в един много по-широк диапазон от физическото поле.
Физическият човек има много репродукции в други полета, които също се изграждат и усъвършенствуват посредством нашите мисли, чувства и постъпки във физическия свят и за които тези от хората, които нямат усет за по-горно измерение от третото, не знаят нищо.
Ясновидството, телепатията, яснослушането, свръхобонятелните феномени не са нищо друго освен възприятия от един много по-висш порядък.

Ученикът: Защо хората, които притежават всички добри и необходими качества, свойствени на издигнатите люде, не притежават нито едно от тези дарования, а се срещат у такива индивиди, които не импонират дори с обикновен нрав и морал?
Не е ли това нелогично и несъответствено с твърдението, че само добродетелният и чист живот води до овладяване на някои духовни дарби?

Учителят: Това, което за обикновените хора е нелогично и несправедливо, за тези, които са запознати с трите основни закони на окултната наука: еволюция, прераждане и карма, е логично и справедливо. Има ясновидци от някаква по-нисша или по-висока категория, които притежават това качество от своето минало, но те поради унаследени или придобити качества в това си сегашно съществувание са деградирали в интелектуално или морално отношение, без още да са загубили тази своя способност. Ако те я употребяват неправилно, ще понесат голяма отговорност и в едно бъдещо прераждане тя ще изчезне. За да я придобият наново в дългия път на развитието, те трябва да се върнат пак към духовен, чист, предан на Бога живот.

Ученикът: Преди малко Вие говорихте за невидими възприемателни органи към всички човешки възприятия. По какъв начин се изявяват те у някои хора?

Учителят: Вие вероятно неведнъж сте чували да се говори, че слепите за сметка на загубеното зрение получават по-остър слух и по-чувствително осезание. Истината е друга. Онзи, който по кармични причини е загубил зрението си, е подпомогнат от невидимия свят с това, че се пробуждат у него до известна степен невидимите свръхфизични органи на слуха и осезанието, за които стана дума.
След кратка пауза, в която събраните ученици размишляваха върху чутите обяснения на Учителя, ученикът отново се обади с въпрос.

Ученикът: Съвременната наука за енергията ни навежда на мисълта, че всяка деятелност на човека, дори и мисленето, е процес, при който се възприема или изразходва енергия. Щом това е наистина така, тогава нашият говор неминуемо трябва да оказва някакво влияние на тези, на които говорим не само звуково и със значението на думите, но и с качеството на енергичния поток. Къде отива енергията от произнесеното слово и в какво се превръща? Такъв въпрос ми хрумна във връзка с предишния разговор. Нали знаем, че според закона за запазване и трансформиране на енергията и словото като носител на енергия би трябвало да се превръща в някоя от многобройните й форми.

Учителят: Всяка дума, която произнасяме, разгледана от едно по-висше духовно поле, носи свои психични особености. Има думи, които са без съдържание. Те само раздвижват въздуха и имат отношение само към физическата трансформация на енергетичния процес. Произвеждат акустични вълни, които се разпространяват, отразяват се, пречупват се и се интерферират и т. н., но от това по-високо гледище, за което споменах, нищо не носят.
Човек може да произнесе една дума по различни начини. Има думи, наситени с чувство, други - наситени с мисъл, а трети, които носят пробуждане на съзнанието за нов живот. „Ти казваш думи, които носят живот." - каза на Христа един от неговите ученици. Да вземем за пример думата „любов". Тя може да бъде свързана с такъв вид елементи, придружаващи вибрациите й, че от едно високо поле да се види и нейния цвят. Когато тя носи червен цвят, това е признак, че тя е била придружена с едно физическо усещане, характерно за емоционалното поле на този, който я е произнесъл, но тя може да бъде изречена така, че вътрешните очи на висшите същества ще я видят в блясъка на бяла светлина. Една гама от многобройни светлини може да се нареди между кървавочервения и огнен цвят до пурпура или до бялото сияние.

Ученикът: Какъв свят ни разкривате Вие с тези думи! И как ясна става сега отговорността ни заради начина, по който си служим със словото. За много неща може да си помисли човек, когато си спомни за цветния ефект на думите и за последствията от едно слово.

Учителят: Може би сте си мислили, че е без значение това как човек произнася една дума. Ученикът, тръгнал съзнателно в пътя на развитието, трябва да се стреми да изговаря думите така, че те да произвеждат в слушателя усещания от един по-висок порядък. Вие можете да причините страдание или радост, възход или понижение в състоянието на човека, комуто говорите не само със смисъла на думите, но и с онова ваше чувство, което ги придружава. Нещо повече: от качеството на онова чувство, с което изговаряте думите, зависи и вашето здравословно състояние, както и състоянието на този, на когото говорите. Хората могат да се разболеят или да оздравеят от един разговор.
Разбира се - продължи след кратка пауза Учителят - не е невъзможно да минават през ума на човека и отрицателни, нехармонични мисли, но тях не бива да задържате дълго в ума си и те не бива да стават стимули за един разговор. Отрицателните мисли трябва да минат и заминат през ума ви като непознати пътници. Тогава няма да причинят никаква вреда.
Ще ви дам едно правило, което е просто за разбиране, но велико по резултатите, които могат да се получат от прилагането му. Това правило би могло да спаси хората по цялата земя от много излишни страдания. Когато у човекът влезе една отрицателна мисъл, която почва да го терзае или когато се настани някое неприятно чувство, той трябва да застане лице с лице към тях, да ги изследва спокойно и прецизно, както един учен изследва известно явление с логика и анализ и след като се увери в тяхното безсмислие и вреда, да ги предаде като отегчителни посетители на подсъзнателния и могъщ разумен поток, който ще се справи с тях така, както един учен се справя с нахлулите в кабинета му досадни деца, като ги предаде на бавачката, която ще ги увлече и завладее със своите занимателни приказки. Успее ли да направи това, той е постигнал много нещо.

Ученикът: Колко прости са на вид всички велики и полезни неща. Но дали човек смогва винаги да се справи със себе си така лесно, както лесно това изглежда на пръв поглед?

Учителят: За усърдния всичко е постижимо. И за да свикнете да боравите успешно със своята мисъл, заемете се да изучавате някой въпрос от науката или от живота, но го изучавайте основно, търпеливо, с любов, докато стигнете до някои полезни изводи, които ще ви разкрият нещо много ценно и потребно за вашето развитие.
Аз бих препоръчал на моите ученици да изучават светлината. Светлината е нещо много интересно и дълбоко, Светлината, която изучавате във физиката, представя една по-нисша степен на живата светлина, тъй като светлината има различни степени, които отговарят на човешкото съзнание, подсъзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Светлината върши в природата огромна работа, тя не само превръща енергията в органична материя, но превръща киселостта и стипчивостта на някои плодове в сладчина. Различните плодове са под влиянието на различните планети, както и видовете на цялото растително царство. Колкото това да изглежда отвлечена материя, един ден напредналото човечество ще разбере, че звездният свят взема участие със своето влияние при изграждането живота на една планета, както и за създаване на голямото многообразие на организмите - от най-нисшите до човека.

Ученикът: Необяснимо ми е това, че голяма част от учените на нашия съвременен свят дори когато видят правдивите, а понякога и неоспорими доказателства за влиянието на един надфизичен свят, продължават да упорствуват и да отричат този невидим и реален свят.

Учителят: Причината за това е фанатичната привързаност на хората към света, който сме опознали с петте сетива. Има един закон, според който човек не може да бъде едновременно в хармония с Божествения и с материалния свят. Ако е в хармония и разбирателство с физическия свят, ще бъде в противоречие с невидимия свят. Ако е в хармония с някой от по-висшите светове, ще бъде в противоречие с физическия свят и с порядките в него. Много е трудно да си в пълна хармония с двата свята. Такова нещо могат да осъществят само много издигнати души, изминали значителен път от своето развитие. Учителят помълча няколко минути и каза:
- В окултната наука е познат един свещен знак, наречен пентаграма. Този знак е взет като символ на някои държави и доктрини, без хората да знаят значението му и без да подозират, че начинът на неговото употребление не е без значение и носи най-различни последици. Когато върхът на пентаграмата е нагоре, това показва, че тези, които са го поставили така, трябва да зачитат Божественото начало у човека и света, а най-главно човека, тъй като пентаграмата е знак за него.
Опитали ли сте се някога да поразсъждавате върху значението на този свещен знак и символ?

Ученикът: Позволете ми да изкажа тук едни мои разсъждения върху пентаграмата. Вероятно е в моите изводи да има неточности, макар че при изводите си аз се съобразявах с някои твърдения на астрологията, както и със статистически наблюдения. Вие казвате в една Ваша беседа, че в живота на човека настъпват промени. Тях бихме могли да изразим, ако приемем, че пентаграмата се върти в посока на часовата стрелка - посоката, в която по часовника се мери времето. При това въртене всеки връх на пентаграмата изминава 72°, докато дойде на мястото на предидущия връх (1, 2, 3, 4, 5). От това следва, че на всеки 72°, които съответствуват на 1/5 от денонощието, равна на 4 часа и 48 минути, се променя и състоянието на човека през едно денонощие. Началото на това въртене е точка I, където се пресичат две линии на пентаграмата и която точка е момента на изгряване на слънцето. Ако разделим годината (365 дена) на 5 части, ще получим за всяка част по 73 дни. Това значи, че на всеки 73 дни състоянието се мени, като за начало на тази промяна се взема рождения ден. На чертежа, който съм направил, и рожденият ден почва от точка I. От точка I (римско) до точка II (римско) имаме възход на състоянието. От точка II (римско) до точка III (римско) има също възход. От точка III до точка IV се получава състояние на равновесна почивка, а от точка IV до точките V и I (до рождения ден) нисходящо движение и състояние.
Като каза всичко това, ученикът показа на всички присъстващи чертежа и млъкна.

Учителят: Във Вашето хрумване, както го нарекохте преди малко, има доста правдиви неща. Те може да не са съвсем точни, но се приближават до някои истини в протичането на денонощния и годишен живот на човека. Работете, за да дойдете до по-големи точности, които да съвпадат с истинските явления. Защо избрахте точката на раждането долу, в I (римско)?

Ученикът: Тази точка избрах по една мисъл, която ми дойде на ум във връзка с едно посято житно зърно. Това зърно почва своя развой отдолу, от земята и вярвам, че се развива в периодите, които посочих по-горе, като, разбира се, целият период е съответно равен на продължителността на периода от покълването на зърното до деня на жътвата.

Учителят: Работете по-нататък. Във Вашето изложение споменахте, че състоянието на радост и скръб се сменят периодично. Това е така, но ще знаете, че те не могат да съществуват отделно. Състоянията, в които изпада един индивид, зависят и от натурата на отделния човек. За да дойдете до по-прецизни изводи, полезно е да знаете, че и мисловността, и чувствеността у хората са различни. Ако се заемем да разгледаме мисловността на отделните хора, а и в отделен човек, ще открием няколко вида (категории) мисловност. Човек има естествен ум, природен ум, притежава разумност, морален ум, личен ум и индивидуален ум.
Естественият ум осъзнава и се занимава с най-обикновените и прости факти в живота, който огражда индивида, но без да се задълбочава в тях.
Природният ум е съобразителен, творчески. Той крие в себе си дарбите, с които се ражда човек и които той ще изяви при известни обстоятелства и условия.
Разумът у човека е една висша проява на умствените сили. Той е задълбочен, съобразяващ, анализиращ и синтезиращ и може да извади из фактите и явленията завършени изводи.
Моралният ум е, който се съобразява с всяка обстановка и подбира път, който би осигурил морала в най-широкия смисъл на думата. Моралният ум е регулатор на това, което наричаме съвест.
Личният ум е онази мисловност у човека, която направлява личния живот. Този ум съхранява индивида, грижи се за неговото положение, достойнство, и за всичко, което трябва да се направи за представителността пред обществото.
Индивидуалният ум е нещо много специфично за всеки човек. С този ум той се вглъбява във всичко, което мисли и решава относно въпросите на целия си живот и то по начин, който е единствен и който не се повтаря у другиго.

Ученикът: Все пак аз бих помолил да ми бъде разяснена разликата между личния и индивидуалния ум. Понякога съм склонен да ги смесвам, което очевидно е грешка

Учителят: Когато човек живее с индивидуалния ум, той е обърнал поглед навътре в себе си, а когато живее предимно с личния си ум, той има отношение към другите хора. Този човек се интересува какво мислят другите за него. Като напише една книга, той непрестанно мисли какво ще кажат другите за него - специално критиците. За такъв човек не би имало и личен живот, ако нямаше общество.
Индивидуалният ум и живот са по-дълбоки от личния. Хората с личен ум нямат приятели, а само много познати, а тези с индивидуалния ум имат и задържат за дълго време приятелството.
Ученикът не трябва да се смущава от мнението на другите. Той трябва внимателно да ги изслушва, но да не отбива струята на своята мисловна енергия от своя път.
Когато всички тези шест вида деятелности на ума работят едновременно у човека, той е напълно нормален и с пълноценна мисловност.
Групата около Учителя потъна в мълчание, което продължи няколко минути. Никой не искаше да напусне това място, където като из кристален извор бликаше спокойно живото слово на мъдростта. Всички очакваха да чуят от любознателния и по-дързък ученик нов въпрос.

Ученикът: Чул съм от Вас, че у човека има много възможности за издигане в духовно отношение, но те са още неизползувани напълно от хората в наше време. Иска ми се да зная до каква степен може да се издигне човек на нашата земя. Коя е най-високата точка, която може да се нарече връх на съвършенството при условията на земния живот?

Учителят: Точката на духовен възход, до която може да достигне един съзнателен човек, зависи от степента на неговото смирение. Това е закон и може да се изрази с точните средства на науката, с които се изразяват законите.
Ако обикновеното натурално или нека го наречем пасивно състояние на един човек изобразим с една хоризонтална права и ако условно областта на смирението е онази плоскост под хоризонталната черта, а възходът на духа е над нея, тогава според синусовия закон амплитудата на смирението (надолу) ще бъде равна на амплитудата на възхода (нагоре). От това следва , че колкото е по-голямо смирението, толкова ще бъде по-голям и възходът на духа.
За да се разбере това още по-добре, ще ви дам едно друго обяснение, което може да превърнете в малко, но много полезно упражнение. Опитайте се да заживеете за известно време със съзнанието на едно малко на вид незначително същество. Постарайте се да разберете неговия живот и неговите нужди. Ако то ви се струва дребно, дори недостойно за човешкото ви звание, тогава отговорете ми как така един ангел - такова висше същество от невидимия свят, който е свършил своята еволюция, идва да ръководи развитието на човека? Не се ли смалява съзнателно той до човешките нужди толкова, колкото вие бихте се смалили, ако слезете до нивото на една малка „божа кравичка"?
Препоръчвам ви да направите този опит тогава, когато сте намислили да извършите според вашето разбиране и вашата мярка някое „велико дело .

Ученикът: Защо е нужен този опит?

Учителят: Защото ако човек не може да слезе до положението на една „божа кравичка", той не може да се издигне до положението на един ангел.
И друго нещо - добави Учителят след кратко мълчание - не само смирението, което е потребно над всичко, но и трудолюбието, както и постоянството трябва да станат неизменни спътници на ученика при работата му над себе си, за да постигне нещо.

Ученикът: Вие често сте приказвали за ума, чувствата и волята. Тези три думи подсказват троичната природа на духовния живот на човека. Но кое от тях е най-стихийното начало? Според мен чувствата са най-могъщият двигател в живота. Поне за мен е така.

Учителят: Когато отсъствува регулаторът на разума, чувствата заробват човека. Това заробване е най-опасно, когато чувствата са негативни.

Ученикът: Не е ли по-добре човек да стане индиферентен и да отминава всичко без вълнение?

Учителят: Ще сгрешите, ако мислите, че индиферентните хора са силни и мъдри.
Индиферентността не е никакво качество. Божествената мъдрост не препоръчва индиферентността. Не, от хората и специално от учениците не се изисква индиферентност, но нещо друго, което е по-високо от индиферентността. То е търпението. В индиферентността няма никакъв подвиг. Подвиг извършва този, който не е индиферентен и проявява търпение. Развитие има само тогава, когато човек след известни упражнения и усилия успее да преодолява някакво препятствие. Цялата еволюция на човека, дори до едно предполагаемо съвършенство, представлява непрекъснато преодоляване на препятствия, които идат както отвън, така и отвътре.