Четоха се резюмета на пета и шеста лекция от първата година.
Пишете върху темите: „Ползата от съня", „Разлика между съзнание и самосъзнание", „Разлика между подсъзнание и свръхсъзнание". Съвременните учени разглеждат въпросите за времето и пространството и дават различни обяснения за тях. Какво е значението на времето в живота? Времето хронrкира, определя всички прояви, всички явления, които стават в живота и природата. Времето определя продължителността или траенето на известно явление или известна работа, която се е вършила в съзнанието Следователно времето представя часовник, с който животът и природата си служат.
Пространството пък представя книга на живота, на природата, в която се хроникират всички резултати, които стават в човешкото съзнание. Значи, времето се отнася до действията, а пространството — до резултатите. Времето и пространството са в самия живот, а не извън него. Понякога човек се превръща във време. Как става това? Представете си, че вие очаквате приятеля си да дойде в определен ден при вас. Чакате го ден, два, три, безпокоите се да не му се случи нещо да не дойде. Вие се страхувате да не закъснее, да не забрави да дойде и т. н. През това време вие се превръщате на трепет, на очакване, на време — само за приятеля си мислите. Излизате, връщате се, гледате часовника. Виждате, че определеното време още не е дошло, но въпреки това се безпокоите. Защо се безпокоите? Безпокойството показва отсъствие на равновесие в ума, сърцето и волята на човека. Когато научите великия закон, че всички неща в природата стават в точно определено за тях време, вие ще престанете да се безпокоите. Всичко в природата е отмерено и строго определено. Представете си, че след като приятелят ви е обещал да дойде, не дойде в определения ден и час. Това не е случайно. Причината затова може би е кармическа. Възможно е някога, в далечното минало, вие да сте обещали на приятеля си да го посетите и не сте изпълнили обещанието си. Днес, по силата на закона на възмездието, и на вас се случва същото. Ако приятелят ви не изпълни обещанието си, не търсете Погрешката в него, не казвайте, че той е непостоянен, но потърсете Погрешката в себе си и ще я намерите. Щом намерите Погрешката си, изправете я. Каквото и да кажете за приятеля си, знайте, че и той е казал същото за вас. Вие сте отглас на неговите мисли и чувства. Какво ще придобиете от това ехо? — Нищо няма да придобиете. Върви някой през гората и произнася звучно, ясно една дума или един стих. След малко тази дума или този стих се връща отново към своя източник. Какво печелите от преповтарянето на този стих? Произнесли сте например стиха: „Го-ро ле, горо, зелена; водо ле, водо, студена". След малко чувате ехото на тези думи, като че долитат специално към вас. Какво ще придоби­ете от това? — Нищо няма да придобиете. Що е отзвук или ехо в природата? — Преповторение. Казвате на някого, без да го видите, че е добър човек. И той отговаря, че си добър човек. Значи, ако вие го хвалите, и той ще ви хвали; ако вие го корите, и той ще ви кори. В какво положение се намира този, който изговаря нещо и в какво този, който възпроизвежда? — В обратно поло­жение един на друг. Ако първият е обърнат на изток и от там говори, ехото ще дойде от запад. Мислили ли сте по въпроса какво е значението на ехото в живота? Можете ли да кажете от кога датира едно ехо: от този живот или от миналия ви живот? Вие трябва да изучавате тия прояви на живота и да си дадете отчет колко далеко е ехото, което достига до вашите уши, какво съ­държа в себе си и т.н. Вие трябва да знаете как се е създало ехото във вашия живот и ако е за добро, да се ползвате от него.
И тъй, под „ехо" в широк смисъл на думата разбирам отражение. Такова ехо, т.е. такова от­ражение имаме, когато се гледаме в огледало. Там ние виждаме образа си. Казваме: Отраже­ние на даден образ, отражение на звука, отраже­ние на светлината. Това е все ехо. Кое заставя човека да се оглежда в огледало? — Желанието на човека да има представа, понятие за своя об­раз го заставя да се оглежда в огледало. Ако с едно или с неколкократно оглеждане в огледа­лото човек има представа за себе си, тогава въпросът „познай себе си" е разрешен. Казват ня­кои, че за да се види, за да се познае, природата е създала външния свят, т.е. света,който виждаме около себе си. Този свят е отражение на реалния, на Божествения свят.
Къде е реалният свят? Ако приемете, че точка А е външният свят, тогава отражението на този свят ще бъде в точка В. Значи, реалният свят се намира в точката В. Съзнанието на човека пък се намира в точка С, вън от правата АВ. Човеш­кото съзнание не се явява кога и да е, но в точ­но определена година, в точно определен месец, ден, час, в точно определена минута и секунда. Това съзнание се явява на определено място в пространството. Често нещастията в живота се дължат на факта, че човешкото съзнание е нап­равило известно отклонение от времето и място­то на своята проява.
Следователно, колкото по-съвършен е човек, толкова повече съзнанието му спазва времето и мястото на своята проява, определена от зако­ните на природата. Оттам и животът на човека е толкова по-съзнателен, по-хармоничен. Щом животът на човека е хармоничен, и работите му ще вървят добре. Всеки може да провери до­колко съзнанието му се появява точно на опре­деленото за него време. За да проверите буд-ността и точността на своето съзнание, направе­те следния опит. Сверете всички часовниците си и определете на другия ден да бъдете на Вито­ша точно в 4 ч. 32 м. и 5 сек. Който закъснее или изпревари определеното време, той ще знае, че в съзнанието му някъде е станало известно отклонение. От отклонението на съзнанието си всеки може предварително да знае какви и колко погрешки ще направи през деня. Колкото отклонението в съзнанието ви е по-голямо, толкова по-малко хората могат да разчитат на вас, а също така и вие на себе си. Ако закъснеете цял час, вие ще мязате на човек, който троши камъни само, без да постигне нещо особено. Ако закъснеете само 32 минути, вие ще мязате на човек, който е ял и пил само, без да е работил нещо. Ако закъснеете само пет секунди, вие ще мязате на човек, който е разорал почвата си, но не я посадил. Само онзи ще посее и пожъне, който спазва точно времето до секунди и терци.
И тъй, чрез проявите на съзнанието си човек може да изправи всички свои грешки. Защо? — Защото съзнанието се преражда на всеки седем години. Следователно, ако в първата проява на съзнанието си вие сте пропуснали момента, т. е. направили сте някакво опущение по отношение на времето, при следващото пробуждане или прераждане на съзнанието — след седем години, вие имате възможност да изправите Погрешката си. Значи на 7-та, на 14-та, на 21-та, на 28-та, на 35-та, на 42-та, на 49-та и т. н. годишна възраст човек има възможност да изправи всички свои погрешки. За да изправи погрешките си, ученикът трябва да бъде точен по отношение на обещанията, които дава било на себе си, било на другите. Ако обещаете на някого да се срещнете в четири часа сутринта, трябва да бъдете точни: ще отидете на определеното място в четири часа — нито една минута по-рано или по-късно. Закъснеете ли или отидете по-рано, никакво извинение не може да ви помогне. Каквото и да стане, трябва да изпълните обещанието си. Силата на волята се заключава в изпълнение на обещанията. Ще каже някой: Няма нищо, закъснял съм само с една минута или изпреварил съм с една минута. — Не, никаква минута не ви оправдава. С една минута по-рано или по-късно може да стане цяла катастрофа. Природата обича точността. В нея нещата стават точно на определено време: нито по-рано, нито по-късно. Всички неща, които стават по-рано от определеното време, са недоносчета; всички неща, които стават по-късно от определеното време, са гнилото в живота.
Като ученици, от вас се иска точност. Бъдете точни в изпълнението на обещанията си, в реализирането на вашите идеи. Между учениците често се срещат такива със своенравни, упорити характери. Помнете: Природата троши главите, краката, ръцете на упоритите, на своенравните хора. Ако не внимавате, и вашите глави ще строши. Тя не отстъпва пред никого. Щом сте дошли на земята, вие трябва абсолютно да спазвате реда и порядъка в природата. Тя е безпощадна по отношение на ония, които не изпълняват нейните закони. Същевременно, природата е абсолютно справедлива. Преди да приложи законите си по отношение на даден човек, тя ще го предупреди три пъти. И след като направи това, тогава само ще приложи законите си. Тя ще побутне човека, ще му каже: Хайде, стани и тръгни! — Ама рано е още, не ми се става. Втори път ще го бутне: Стани и тръгни! — Слънцето още не е изгряло, пък и аз не съм си доспал. Трети път: Стани и тръгни! — Дрехи нямам, шапка нямам, палтото и обущата ми са скъсани. — Ще тръгнеш без шапка, със скъсано палто и обуща. Ако не искаш да бъдеш със скъсано палто и със скъсани обуща, можеш да излезеш бос и без палто. — Ама шапка нямам. — С шапка ли се роди? За предпочитане е човек да бъде честен и изпълнителен в обещанията си, отколкото да бъде добре облечен, но да не изпълни дадено обещание. Едно неизпълнено обещание може да реши съдбата на човека за цял живот. Когато някой от великите духове дохожда при вас и ви казва „стани и тръгни", това показва, че работата е много важна и не търпи никакво отлагане.
Следователно От всички се иска внимание и послушание, да се вслушвате в най-малките вътрешни побуждения. Каквото сте обещали да направите или каквото ви се казва да направите, изпълнете го точно навреме. Всички препятствия в живота ви се дължат на неточността. Правете опити в това отношение да развиете в себе си точност. Запример, решавате да посетите някой ваш приятел и да останете при него до четири часа след обяд. Стигате при него в два часа и в четири трябва да сте на път. В това време приятелят ви ще ви убеждава да останете още малко при него, ще ви предлага това-онова, само да ви задържи при себе си. Обаче веднъж сте си обещали да тръгнете в четири часа, вие трябва да устоите на обещанието си, да тръгнете точно в четири часа. Ще кажете на приятеля си, че имате важна работа и ще си тръгнете.
Първото нещо, което се изисква от ученика, е абсолютна точност при изпълнение на обещанията. Неточността е причина за всички грехове и престъпления, за всички недовършени работи. Наистина, всички кражби, убийства, престъпления се вършат вечер, в тъмнина. Защо? — Защото вечер в тъмнината не може да съществува точност. Как може човек в тъмнината да определи какъв трябва да бъде неговият път? Обаче денем, на светло човек точно може да определи какви са постъпките му, какъв трябва да бъде неговият път. Може ли човек в тъмнината да нарисува една картина или да напише едно писмо? Всички благородни и възвишени работи могат да се вършат само в светлина. Точността пък е една от проявите на светлината. Да бъдете точни, това значи да използвате светлината в една от нейните прояви.
Сега ще ви дам следната нова мисъл: Всеки лъч на светлината представя проекция на едно от желанията на някое възвишено същество. Лъчът, който иде от съзнанието на възвишеното същество, е подобен на слънчевия лъч, който минава през вас и произвежда чувство на приятност, на радост и веселие. Това същество, което изпраща лъча си във вашите очи, във вашия мозък, иска да има правилно отражение на своя лъч. Какво правят някои хора? Те възприемат този лъч, отправят погледа си към земята и се запътват към някоя кръчма да пият вино. Какво разбираме под думата „вино"? Виното означава неправилни, порочни мисли и желания. Следователно, когато възвишените същества проектират своите мисли, те се разпространяват като слънчеви лъчи и огряват душите. Накратко казано, светлината е проекция на мислите, чувствата и желанията на възвишените същества. Чрез своите мисли, чувства и желания тия същества се стремят да повдигнат всички хора, всички живи същества на земята, които от тяхно гледище минават за мъртви.
И тъй, за да се обновите, ставайте всяка сутрин рано да възприемете първия слънчев лъч. Той носи в себе си светли, възвишени мисли. Ще кажете, че лъчите на светлината не са нищо друго, освен трептения, колебания на етера. Вярно е, че светлината представя трептения, вибрации, но тези трептения носят живот. Само онзи, у когото съзнанието е пробудено, може да схване живота, който светлината носи. Както в пепелта семената не могат да се развиват, така и човек със заспало съзнание не може да възприеме живота на светлината. Следователно, както семената на растенията не могат да се развиват в почва, съставена изключително от пепел или от вар, така и доброто не може да вирее при неблагоприятни условия.
За следния път пишете върху темата,, На какво са емблема пепелта и варта?" Като мислите върху тази тема, ще видите, че за да може доброто в човека да расте и да се развива, затова се изисква специална среда, т. е. благоприятна почва. В дадения случай благоприятната почва не е нищо друго освен будно съзнание.
И тъй, като ученици от вас се изисква будно съзнание. То е първото условие за съграждане на вашия живот С будност на своето съзнание ученикът ще може да изправи погрешките си. Той ще знае на какво се дължи всяко малко или голямо отклонение в неговия живот и лесно ще се коригира. Когато съзнанието на човека е будно, той ще бъде точен във всички свои действия. Той никога не отлага нещата, той никога не се лени. Коя е причината за леността, за мързела в човека? Когато в човека се събуди желание да се удоволства, да прекарва лек, охолен живот, той вече се поддава на мързела и на леността. Мързелът пък носи след себе си ред престъпления и грехове. Мързелът живее и в ума, и в сърцето на човека. Учителят задава задача на ученика, която трябва да реши за другия ден. Ученикът погледне задачата, види му се мъчна и понеже не иска да мисли, отлага я за другия ден. На другия ден я погледне, пак не иска да мисли и отива на училище с нерешена задача. Не, каквото и да става, ученикът трябва да реши задачата си, да не я отлага за другия ден. Само мързеливият отлага нещата. Който отлага да изпълни зададените от учителя му задачи, той се оправдава с това, че нямал разположение, нямал вдъхновение и т. н. Не, каквото и да е състоянието ви, всякога трябва да изпълнявате задачите си.
Учителят дава на ученика задача да направи едно добро. Ученикът започва да се оправдава, ме не може да направи това добро, защото нямал пари или не бил разположен, не могъл да се сети на кого да направи добро и т. н. Досетливост се изисква от ученика. Той може да прави добро всеки момент. Имаш един беден другар. Вземи един килограм хляб и го занеси в дома му точно когато се нуждае от него. Ама далеч живеел другарят ти, краката те болели — нищо не те извинява. За доброто няма никакво извинение. Щом занесеш хляба навреме, задачата е свършена отлично.
Следователно ученикът трябва да бъде буден, всеки момент да следи своите прояви, да не се отпуща, да не се поддава на мързел. Постиженията зависят от будността на съзнанието. Срещате Запример ученик, който е свършил четирите отделения, но пропуснал една година, не могъл да постъпи в първи клас на прогимназията. Вие му давате подтик да се запише в прогимназията, макар че е пропуснал една година. Той започва да се колебае, да мисли, докато пак отлага записването си. Защо? — Защото след като пропуснал една година, мъчно му било да следва по-нататък. Ако този ученик реши да се запише, той ще преодолява мъчнотиите и ще върви напред. Има случаи, когато някои ученици влизат в училище без мъчнотии, а свършват с мъчнотии. Мъчнотиите са неизбежни. Въпрос е само дали те ще бъдат в началото или накрая. Никой не е избягнал и няма да избегне мъчнотиите. Щом започнете една работа, каквито мъчнотии и да срещнете, не отлагайте. Всяко отлагане носи след себе си лоши последствия. Всяка Божествена идея трябва да се посее точно на определеното за нея време. Никакво отлагане! След като посеете идеята, ще я оградите, ще я поливате, ще се грижите за нея, докато израсте, цъфне и завърже плод. Затова обаче се изисква точност. Земеделецът сее всяко семе в своята градина в точно определено за него време — ни по-рано, ни по-късно. Така трябва да постъпвате и вие с Божествените идеи.
Представете си, че ви се даде задача да дойдете в класа точно в 7 1/2 ч. вечерта. С тази задача ще изпитате точността си, ще видите какво отклонение правите в съзнанието си. Успехът на ученика се дължи на неговата точност. Ако англичаните успяват в живота си, това се дължи на тяхната точност. Англичанинът е точен на думата си. Каже ли ви, че ще се срещнете в четири часа, точно в това време той ще бъде на определеното място: нито минута по-рано или по-късно. Първото нещо, което се иска от ученика е да бъде точен. Точността е условие за съграждане на неговия бъдещ живот. Точността е хармония, такт, музика в живота на човека. В природата всичко е строго определено. Тя точно е определила времето за всяко свое действие. Тя точно е определила и времето за нашите постъпки. За лошите постъпки на хората няма определено време. Те не са предвидени в нейния план. Затова именно те се извършват между времето, определено за добрите човешки постъпки. Следователно всяко действие, което не е извършено навреме, е престъпление. Всяко престъпление пък е отклонение от точността в природата. И тъй, всяко действие, което не е извършено на своето време, е престъпление. За да не изпадате в престъпления, сложете в живота си правилото: Всяко действие трябва да се извършва на определено време. За тази цел, каквато и мъчнотия да срещнете в живота си, вие трябва да я преодолеете. Щом решите да я преодолеете, да бъдете точни към нея, веднага леността ще дойде като съветник да ви убеждава да не бързате. Тя ще ви каже: Не бързайте толкова, има време, може да отложите малко решаването на задачата. Леността, мързелът е дете, родено от много грехове. Щом мързелът дойде да ви съветва нещо, вие веднага трябва да затворите вратата си пред него и да не слушате какво ще ви говори. Ние разглеждаме мързела в широк смисъл. Има физически, сърдечен, умствен и причинен мързел. Най-опасен от всички е причинният мързел. Каквото и да срещнете в живота си, спазвайте закона за точността. Ако го спазвате, той ще направи големи реформи в живота ви, ще създаде условия за съграждане на бъдещия ви живот.
Упражнение: Проточете дясната си ръка напред с дланта надолу и мислено прекарайте принципа на точността във всеки пръст поотделно: в палеца, в показалеца, в средния пръст и т. н. Съсредоточете мисълта си към всеки пръст по десет секунди. След това приберете дясната ръка на място. Направете същото упражнение и с лявата ръка.
Това упражнение е приятно, защото внася в съзнанието на човека идеята за точност. Никой не може да спъне човека в желанието и в решението му да бъде точен. Единственият, който може да го спъне, това е той сам. Затова всеки от вас нека си каже: Аз не искам да се спъвам в приложението на точността. Който не е точен, той не може да спазва условията за изучаване на великите природни сили. Когато работите с природните сили, от вас се иска точност и внимание, да не изпуснете нито една секунда от времето. Ако не спазвате тези условия, много неща ще пропуснете.
Първото нещо, което се иска от ученика, е да бъде точен и внимателен, да не пропусне разпорежданията, които природата е предвидила в своите действия. Бъдещето на ученика се градят върху точността. Щастието и нещастието на ученика се градят върху точността.

Размишление.
Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
23-та лекция от Учителя, държана на 4 април 1923 г., София