Прелистете който искате астрологичен календар и, между многото други работи, ще срещнете почти неизменно няколко страници, в които се дават практични указания и свети относно работата на земеделци, градинари, скотовъдци и пр. Тези наставления се дават обикновено във вид на „златни правила за земеделци, градинари, стопани и стопанки", както често гласи подзаглавието на отдела: „Селски астрологичен календар". За никакво обяснение от теоретично естество, разбира се, и дума не може да става в тия календари. Популярни сами себе си, те са предназначени за широките маси и гонят чисто практични цели. Както и да е, но тези правила са облечени в астрологична форма и, следователно, са свързани с теорията и практиката на тая древна наука.
Рече ли човек да ги разгледа, още при пръв поглед ще констатира, че това са оскъдни остатъци от един отрасъл на древната приложна астрология, който би могъл да се нарече „стопанска астрология". Ясно е, че в ония далечни времена на миналото, когато астрологията е била не само предсказателна наука, а и всеобщ мироглед, този отрасъл ще да е бил подробно разработен. От него са останали, спастрени от традицията, някои и други правила, които и днес още се спазват тук-там от народа, както се пазят обичаите на миналото, езическите поверия и пр. За съвременните учени те са чисто и просто „суеверия", които не заслужават да бъдат разглеждани, освен като „остатъци на едно пред научно съзнание". Нека, обаче, оставим тоя въпрос настрана и да разгледаме съдържанието на тия правила. във всички тях се взима под внимание един единствен астрологичен фактор - Луната. Всичко се върти все около нея: държи се сметка затова, пълни ли се тя или се празни, в кой знак от зодиака се намира, дали е под или над хоризонта. Може да се каже, че тези три неща изчерпват цялото съдържание на упътванията, които дава „астрологичният календар". С оглед на това се определя, кое кога да се сее и посажда, за да се добие най-много и най-добър плод.
Така например, твърди се, че когато луната се намира в някой от плодовитите знаци на зодиака, посятото или посаденото по това време ще расте и ще се развива добре и ще даде обилен плод. Обратно ще бъде, когато луната се намира в някой от слабоплодовитите знаци. За плодовити знаци се считат на първо място: Рак, Риби и Скорпион. На второ място no плодовитост идват знаците: Телец, Везни, Стрелец и Козирог. За слабо плодовити или неплодовити изобщо се считат знаците: Овен, Близнаци, Лъв, Дева и Водолей. Това, обаче, не е достатъчно да се определи благоприятния момент за садене или за извършване каквато да е друга земеделска или градинарска работа. Трябва да се вземе под внимание и в каква фаза се намира луната: новолуние, първа четвърт, пълнолуние или последна четвърт. По-просто казано, трябва да се държи сметка за това, пълни ли се или се празни луната. Най-сетне трябва да се има пред вид и трето едно обстоятелство: къде се намира луната, под или над хоризонта.
Така че, ще оре ли, ще се ли, ще сади ли, ще реже ли, ще присажда ли, стопанинът трябва да знае най-благоприятните условия, посочени в правилата, ако иска да има успех в работата си.
Нека, обаче, дадем няколко нагледни примера, за да се схване характера на правилата и тяхното приложение. Да предположим, че ще се садят репи. Що трябва да се съблюдава в случая? Първо, трябва да се подбере ден, в който луната минава през някой от изброените по-горе плодовити знакове. Второто нещо, което в случая трябва да се вземе под внимание, ако искаме репите добре да се развият и растат, то е луната да се пълни. Третото нещо, което трябва да се спази, то е луната да бъде под хоризонта, т.е. да се сади, преди тя да изгрее и след като залезе. Ясно е, следователно, че при саденето не само на ряпа, но и на какви да било други зеленчуци, важи правилото: луната да е в плодовит знак, да се пълни и да е под хоризонта.
Това, обаче, е най-общото правило за саденето. Има и други подробности, които трябва да се спазят. Когато се избира най-благоприятния момент за дадена земеделска работа. Напр. едно необходимо условие при сеитба и садене е зодиакалният знак, който изгрява на хоризонта, да бъде също измежду плодовитите знаци. Друго правило, което трябва да са спазва е следното: да не се сее, когато луната изгрява на хоризонта, макар знакът в който се намира да е плодовит. Това, впрочем, спада към общото указание - луната да бъде обезателно под хоризонта.
За отделните растения, както и за разните видове растения има специални правила. Така запример най-благоприятните условия за садене на цветя са, когато луната се намира в знака Риби, пълни се, а на изток изгрява знакът Везни. Тогава и третото условие - луната да бъде под хоризонта е изпълнено, защото в тоя случай тя е залязла преди около два часа. През пролетта, когато Слънцето е в Телец, от 21 април до 21 май, или в Близнаци, от 21 май до 21 юни, благоприятни часове за садене на цветя са след обед между 21/2 и 6 часа
Много още тънкости трябва да се спазват при разните видове растения. Така запример, едни правила важат при отглеждане на растения, които дават плодовете си под земята, подобно картофите, а други - при отглеждане на растения, чиито плодове се раждат на открито, под непосредственото влияния на разните природни агенти.
Както поменах още в самото начало, не само за сеенето и за саденето, а и за всички други работи, свързани със земята и растителността, има известни благоприятни моменти, които трябва да се спазват. Интересни са наблюденията, които са правени във връзка, например, със сеченето на дървета, предназначени за строителен материал. Оказва се, че дървета, отсечени при пълнолуние, трудно съхнат и дори по някой път бързо загниват. Напротив, материалът от дървета, които са сечени няколко дни преди новолуние или при новолуние, съхне добре и не загнива. Това е, без съмнение във връзка с циркулацията на соковете в растенията, която е подчинена на луната, както са подчинени на нея и всички ритмични процеси в природата, в това число и приливите и отливите. Но в тази статия аз няма да се спирам върху астрологичното обяснение на тия явления, защото тя има за цел да засегне само бегло въпроса за ролята, която играе луната в стопанския живот на народа, а също и да наведе читателя на мисълта, че областта на приложната астрология открива широко поле за експерименти. Ако се освободим от предразсъдъка да смятаме за суеверия тия прости емпирични правила, които засега се срещат само в популярните астрологични календари и се заловим да ги проверим най-добросъвестно в земеделската и градинарска практика, ако ги вмъкнем, с една реч, в опитните станции като обект за систематични статистични проучвания, тогава много от тия правила ще се окажат негли ценни монети, изпоцапани и потъмнели от времето, с полуизтрити надписи, но направени от чисто старо злато.
Това старо злато за нас е ценно, то е което ни интересува и ако го вложим в съкровищницата на съвременното знание, ще изгубим ли нещо?