Къртица, славей и пчела

Т. м.

Пишете върху темата: Влиянието на светлината върху човешкия организъм.

Какво е нужно на едно живо същество, за да се развива правилно? Щом живее на физическия свят, това същество трябва да има, преди всичко, здрава стомашна система, добре развита дихателна система – дишането да става правилно, и напълно нормална мозъчна система. Ако това същество е работник, на първо място, стомашната му система трябва да е здрава; ако е певец, дихателната му система трябва да е добре развита, дишането му да е правилно; ако е учен човек, нервната, мозъчната му система трябва да е напълно нормална. Значи, за да работи човек, трябва да има здрав стомах, за пеене – добре развити дробове, а за мисъл – нормално построен мозък. Ако не може да се справи с работата, с пеенето още по-мъчно ще се справи. Пеенето е от по-висок свят. Ако човек се справя с работата, а с пеенето не може, с мисълта още по-мъчно ще се справи. Мисълта е от още по-висок свят и от пеенето. Когато работи повече със стомашната си система, човек е ученик в отделенията; когато работи със стомаха и с дробовете си, той е ученик от прогимназията и гимназията. И най-после, когато работи със стомаха, с дробовете и с мозъка, той е влязъл вече в университета. За такъв човек казваме, че има добре развити стомах, дробове и мозък, вследствие на което има всички условия за правилно развитие.

Когато се говори за същество със здрав стомах, имаме предвид къртицата. Ако нямаше здрав стомах, тя не би могла да живее под земята и да рови пръстта. Къртицата има отношение към вашия стомах. Следователно, ако стомахът ви е слаб, изучавайте живота на къртицата. Като я изучавате, вие се свързвате с нея и понеже здравината на стомаха ѝ е силно подчертана, вие ще усилите и вашия стомах. Това може да ви се вижда странно, но е факт. Ако сте жаден и отидете на някой извор да измиете ръцете и лицето си, даже и да не пиете вода, все пак ще глътнете малко от нея. Жаждата ви донякъде ще се задоволи.

Следователно достатъчно е да мислите за къртицата, за да подобрите състоянието на стомаха си.

На кое живо същество може да се уподоби добре развитата дихателна система? – В кое живо същество става пълно дишане? – В славея. Понеже славеят е добър певец, дихателната му система е добре развита. Щом престане да пее, той е болен. Който иска да усили дихателната си система, трябва да мисли за славея като певец. Другояче казано: за да усили и разшири дробовете си, човек трябва да мисли за пеенето, а същевременно и да пее. За каквото мисли човек, с това се свързва. Чрез физическата работа той се свързва със стомаха; чрез пеенето – с дробовете, а оттам и с процеса на дишането; чрез мисълта той се свързва с мозъка.

Сега дохождаме до мозъка, до мисълта, която регулира нервната система на човека. За да развива мозъка си, същевременно и мисълта си, човек трябва да се свърже с пчелата, която постоянно хвърчи. Тя непрекъснато излиза и влиза в кошера, мисли как и къде да намери сладък сок. Пчелата е в непреривно движение из въздуха. В това отношение тя е образец на работник в умствения свят, вследствие на което мозъчната система в нея е нормално развита. Където живеят пчелите, там владее пълна хигиена – чистота и умерена температура. Каквото и да е времето отвън, температурата в кошерите е умерена. Чистота в мисълта, разумност и равновесие са първите условия за нормалното развитие на мозъчната система на човека.

Това са разсъждения, чрез които човек може да усили мисълта си. Преди да усилят мисълта си, преди да са развили своите способности, чрез които да възприемат истината, хората се питат едни други, вярват ли в Бога, вярват ли в съществуването Му. Да се задават такива въпроси, това е все едно да питате малкото дете, което едва е влязло в първо отделение, вярва ли в числата. Детето не знае още какво нещо е число, а вие го питате, вярва ли в числата. Когато детето се запознае с числата, тогава можете да го питате, вярва ли в тях.

Следователно всяка идея става ясна, когато се приеме от съзнанието на човека, когато мине през физическия, сърдечния и умствения му живот. Това значи: Една идея е ясна, когато има отношение към стомаха, дробовете и мозъка на човека. Сега да определим конкретно какво нещо е вярата. Представете си, че очите на някой човек са затворени от детинство. Той минава за сляп. Където ходи, все тояжка си носи. С тояжката той опитва пътя; чрез нея се запознава с външната обстановка. Вие го питате, вижда ли слънцето, вярва ли в него, познава ли го. Той ще ви каже, че усеща слънчевата топлина, но слънцето не е виждал, не може да ви говори за него. Фактът, че носи тояжка и се подпира на нея, показва, че му липсва нещо. Един ден, когато прогледне, той ще види слънцето, ще се запознае с него и ще вярва, че има слънце в света. Следователно, да вярва човек, това значи да вижда нещата ясно, да ги е опитал и познал. Безверието подразбира слепота, а вярата – виждане. Като ученици, вие трябва да изучавате ония процеси в Природата, които оказват влияние върху вас чрез стомашната, дихателната и мозъчната ви система. Стомахът, дробовете и мозъкът са три велики проводници, чрез които Природата влияе на човека. Когато стомахът е здрав, работата върви добре. Наблюдавайте как ядат различните животни, които имат здрав стомах. Ако животното е преживно, ще видите, че то яде енергично и бързо преживя храната си. Ако е месоядно, като види месо, очите му започват да светят. То се хвърля върху месото и бързо го изяжда. Ако наблюдавате как човек яде, ще видите, че още със сядането си пред трапезата той става весел, разположен. Щом види яденето, активността му се увеличава и той започва да яде живо, енергично. Като се нахрани добре, той е готов за работа. Каквато работа хване в ръцете си, добре я свършва. Следователно, ако искате работникът ви навреме да свърши работата, която сте му дали, нахранете го добре. От доброто състояние на стомашната система зависи доброто състояние на дробовете и на мозъка. Много от страданията на съвременните хора се дължат на неправилното хранене. Те ядат механически. Виждате, че един човек се храни, но в това време мисълта му е заета с друго нещо. Той яде, без да мисли за храненето като процес, който се извършва в организма. Той не мисли и за храната, която приема в стомаха си. Същевременно той не благодари за благото, което му се дава в момента. Следователно, искате ли да бъдете здрави, мисълта ви трябва да присъства във време на храненето. Яжте и мислете за това, което ядете; яжте и благодарете, че има какво да ядете. Изобщо, здравият човек се отличава с непреривност в процесите. В него мисълта, дишането и храненето са непреривно свързани. Като яде, той едновременно мисли и диша правилно. Той яде бавно и съсредоточено. Разумният свят следи човека как се храни. Ако видят, че яде бързо, не дъвче добре храната, те имат особено мнение за него. Те знаят, че работите на този човек няма да вървят добре. Обаче ако той яде бавно и добре дъвче храната си, те му помагат във всичките работи. Колко време е определено на човека за хранене? Времето е капитал, който се определя на човека със специален бюджет. Щом се съкрати този капитал до минимум, човек заминава за другия свят. За да не замине преждевременно, той трябва да спазва времето за хранене, определено от самата Природа.

Съвременните хора очакват големи постижения, без да познават основните закони на храносмилането, дишането и мисленето. Ако човек не може да разбере смисъла на храненето, на дишането и на мисленето, животът, сам по себе си, ще остане неразбран. Животът изисква от човека мисълта му да взима участие във всички процеси. Хранене без участието на мисълта не е здравословно. Дишане без участие на мисълта не е здравословно. Както мисълта, чувстването и действието са неразривно свързани, така трябва да бъдат свързани мисленето, дишането и храненето.

Мнозина се оплакват от неразположение на духа. Те търсят причината за неразположението си вън някъде, но не могат да я намерят. Неразположението се дължи на самите тях и се крие в три причини: в стомаха, в дробовете или в мозъка. Значи или стомахът не е свършил работата си, както трябва, или дробовете, или мозъкът. Щом се подобри състоянието на стомашната, дихателната или мозъчната системи, където се е криела причината, неразположението веднага изчезва. Каже ли някой, че не може да мисли спокойно или не може да разсъждава правилно, нека търси причината за това в стомашната и в дихателната си система. Забелязано е, че хора, които имат някакъв недостатък в дихателната си система, са сприхави, нервни, лесно се сърдят. Най-малката причина може да ги изкара от равновесието им. Такъв човек се сърди, че стомната е празна и не може да пие вода. Той взима празната стомна и я хвърля настрана. После отива към долапа, да вземе хляб, да си хапне. Обаче и хляб няма. Той бързо затваря долапа и се връща сърдит на мястото си. Сяда на стола, но не може изведнъж да се намести добре. Той захвърля стола настрана и сърдито излиза на двора. На кого се сърди? Причината е в него. Щом подобри състоянието на стомашната и на дихателната си системи, ще започне да мисли право и ще се успокои.

Един знаменит английски проповедник страдал от стомашно разстройство, вследствие на което и дихателната му система не била в нормално състояние. Проповедите му били придружени с такива страшни примери, като че светът се свършвал. Слушателите му се изплашили от неговите проповеди. Един ден той решил да се заеме с лекуването си. Отишъл в една частна болница и се отдал на грижливо лечение. Лекарят го поставил на диета, промил няколко пъти стомаха и червата му и след 4-седмично лекуване го изпратил в дома му. Като оздравял, проповедникът продължил работата си. Първата проповед след завръщането му от болницата била върху стиха: Бог е Любов. С оздравяване на стомаха му и с възстановяване на нормалното състояние на дихателната му система, той започнал да мисли право и да държи в ума си идеята, че светът е изправен, че хората са добри по естество и т.н. Ако има някакво зло в света, то е вън от човека. Когато съзнанието на човека е будно, злото не може да проникне в него.

И тъй, за да не гледате мрачно на живота и да не плашите себе си и окръжаващите, дръжте в изправност стомашната, дихателната и мозъчната си система. С други думи казано: За да бъдете оптимисти и да гледате реално на живота, поддържайте стомашната система на животното в себе си, дихателната система на птицата в себе си и мозъчната система на човека в себе си. Животното се отличава по своята здрава стомашна система, защото живее на земята. Птицата се отличава със здрава дихателна система, защото живее във въздуха. Човек се отличава със здрава мозъчна система, защото живее в света на мисълта. Ето защо, за да бъде в изправност мозъчната система на човека, преди всичко той трябва да разбира онези закони, през които са минали съществата преди него, т.е. той трябва да знае законите на храненето и дишането.

Какви са отличителните качества на добрия човек? Като наблюдавате добрия човек, виждате, че той всякога е весел и добре разположен, готов на всякакви услуги. Той прилича на узрял плод. Неговата стомашна, дихателна и мозъчна система са в изправност. Тази е причината за доброто разположение на духа му. Човек, в когото тези системи не са в изправност, не може да бъде разположен. Той е мрачен, сърдит, недоволен от живота. Този човек има някакъв недостатък в една от трите системи. Понякога и трите системи не са добре развити в него. Всяко живо същество, което не се храни правилно, свършва зле. В това отношение вълкът, лисицата, котката служат за пример. Вълкът напада овцете, лисицата – кокошките, котката – мишките, но в храненето са крайно нетърпеливи. Котката, която е образец на външна чистота, вътрешно е нечиста. Като хване мишка, тя веднага я изяжда с козината и с вътрешността ѝ.

Сегашните учени изучават трите системи анатомични и физиологически, но въпреки това не знаят същественото. Много неща знаят, но до същественото не са дошли. Те мислят, че човек може да има някакъв органически недостатък и пак да бъде гениален. Това е невъзможно. Гениалният е здрав човек. Трите системи в него се намират в пълна изправност.

Изобщо, стомахът е трансформатор на енергията, която се образува от храната; дробовете са трансформатори на енергията, която се образува от превръщането на въздуха; мозъкът е трансформатор на енергията, която възприема отвън. Следователно, когато стомахът изпраща трансформираната енергия в дробовете, дробовете – в мозъка, а мозъкът – към цялото тяло, човек е напълно здрав. Той познава своя организъм и на всеки орган дава съответна храна. Като стане от сън, здравият човек веднага отваря прозореца на стаята си, да поеме чист въздух. Това значи съзерцание с дробовете. Той чувства нужда от чист въздух. Да отворите прозореца на стаята си, не подразбира отваряне в буквален смисъл на думата. Всяко дълбоко поемане на въздух означава отваряне на прозорците на дробовете. Като вървите по улиците или в гора, където въздухът е чист, от време на време се спирайте, да поемете дълбоко въздух. Ако вървите бързо, без спиране и поемане на въздух, това показва, че има нещо ненормално в дихателната ви система.

Един от методите за усилване на дихателната система е ходене по екскурзии. Ако след всяка екскурзия човек не даде изобилно храна на дробовете си, екскурзията не е постигнала своята цел. Когато дробовете се напълнят с чист въздух, стомахът работи добре. Когато стомашната и дихателната системи са в изправност, и мозъчната система е в изправност. Тогава човек мисли добре и лесно се справя с мъчнотиите си. Следователно, за да се справя с мъчнотиите си, човек трябва да познава законите, които управляват неговия организъм. Щом знае тези закони, той може да трансформира енергиите, които минават през всички системи на неговия организъм.

Новото възпитание на човечеството се стреми към регулиране на стомашната, дихателната и мозъчната системи на човека, да става правилна обмяна между енергиите му. Затова се препоръчва на всички пълно спокойствие. Всяко безпокойство нарушава правилния ход на мисълта, на чувстванията и на храносмилането. Както стомахът приготвя материали за дробовете, дробовете – за мозъка, така и обикновеният човек представя условия за развиване на талантливия; талантливият – за гениалния, а гениалният – за светията.

И тъй, който има здрав стомах, той е добър човек; ако дробовете му са здрави, той е добър певец; ако мозъкът му работи добре, той е добър поет. Значи здравият човек се отличава с доброта, със способност да пее и да пише, да се проявява като поет и писател. Да бъдеш истински поет, това значи да виждаш във всичко доброто и да го прилагаш в живота си. Истинският поет живее в светлина. Той вижда нещата светли и красиви.

Помнете трите думи: доброта, песен и поезия. Мислете върху тях. Дръжте стомаха си в изправност, за да бъдете красиви. Дръжте дробовете си в изправност, за да пеете добре. Дръжте мозъчната си система в изправност, за да мислите добре и да се справяте лесно с мъчнотиите си. Работете върху себе си, външно и вътрешно, да бъдете здрави, красиви и разумни.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

В Истината е скрит животът.

Лекция от Учителя, държана на 30 май 1930 г., София, Изгрев.