Физически, духовни и умствени нужди

Сряда, 5 часа сутринта

Отче Наш

„Венир Бенир“

Ще говоря върху нуждите. Три вида нужди има в света. Физически, духовни и умствени. Нещата са нужни, които се налагат на човека, без той да иска. Физическа нужда има човек да се храни. Ти не може да избегнеш храненето. Не може да избегнеш дишането. Ти си заставен да работиш по принуждение не една работа, която е приятна. Ако в дишането може да опиташ, по-добре е да дишаш, отколкото е да се противиш. Има духовни нужди. Духовните нужди не седят. Всеки иска да има някоя добродетел. Всеки иска да има добро мнение заради него. Умствените нужди – искаш ти да споделиш някоя своя мисъл или да се поразговориш с някого. Мъчнотията в живота произтича от това, че не знаем как ние да задоволим своите нужди. За пример, ако дадеш една храна, гладен си. Гладът те заставя да ядеш. Ако не можеш да си подбереш храната, вследствие на това ще влезеш в противоречие със себе си, ще се яви противоречие във физическия свят. Започва да те боли стомахът, започва той да протестира, започваш да усещаш някаква тяжест в гърдите, или пък усещаш главоболие и не знаеш причината. Значи тази нужда показва, че онова, което твоят стомах иска, ти не си го задоволил както трябва и вследствие на това той протестира. Когато не си задоволил както трябва, главата протестира и гърдите протестират. Болката е един контраст. Онези жители в твоето царство протестират, че в яденето има нещо, което не върви както трябва. Ти казваш: „Няма нищо, повикайте някой лекар.“ Ще нацъкат инжекции да мълчат тия жители. Казват: „Няма да дигате шум, работата трябва да върви както трябва.“ Но в организма някой път, правят обструкции, някой път се дигне цяла анархия вътре. Значи има един закон, който регулира нещата. Не само човек тъй да се налага. Един ще иска: Горе-долу животът ще се прокара. Туй показва – животът ти е неразбран. Физическите нужди са резултат на духовните. Духовните нужди са резултат на умствените, а умствените са разумният живот на човека. Не е лошо човек да има нужди. В нуждите ние се запознаваме един с друг. Във време на една голяма нужда ти ще познаеш на физическото поле кой ти е приятел, кой мисли добре за тебе. Казвам, трябва да се установим на известен принцип, на нещо живо, за да може да задоволим своите нужди. Ти си гладен, трябва да знаеш откъде да черпиш, откъде да вземеш храната. Искаш да дишаш, трябва да знаеш откъде да вземеш въздуха. Искаш да мислиш, трябва да знаеш в този мисловния свят откъде ще дойдат тия мисли. Някой път искате да имате хубави чувства. Чувствата трябва да вземеш от някъде. Чувствата се купуват, както дрехите. Мислите се купуват, както дрехите. Ще идеш от складовете на природата и ще вземеш отнякъде. Казвам сега: При тия условия, при които живеем, понеже по навик имаме някои нужди на миналото, по атавизъм ние имаме желания, които искаме да ги задоволим, които нямат място. Новите времена, новото време налага нещо ново. Старите работи човек трябва да ги остави настрана. Една храна може да е била много хубаво сготвена първия ден. Но след като седяла 10 деня, вече тази храна се е развалила. Казваш: „Хубава беше тази храна.“ Значи всяка една храна, която не се употребява на своето време, се разваля. Съвременните хора страдат от храни, които са престояли. Дали има сушена риба или консерви, имате сушени ябълки и после брашно, което е от две, три години млято. Във време на войната, колкото брашно имаха, туриха го да го ядат.

На всичките хора се развали стомахът от тия старите брашна. Има някоя стара идея останала, ще я тури в ума. Старите идеи, старите чувства в живота произвеждат същите резултати. Всичко онова, което се възприема, трябва да бъде ново. Под думата „ново“ разбирам – трябва да е излязло из Божествения източник. Прясно трябва да е. Новите неща са Божествени неща. Старите неща са излезли вече от употребление. Имаме само тяхните резултати. На всичките наши мисли и желания имаме резултат на физическото поле. Туй, което сме ние, всеки един, като погледне себе си, той е един резултат на тия нужди на миналото. Каквито нужди физически имал, каквито духовни нужди имал и каквито умствени нужди имал, всичко туй, понеже се е задоволил, всичко това ние го носим в себе си. Ако физическите нужди са били много добре задоволени в миналото, човек имал един отличен стомах, тогава се е образувала една крива линия. Тази е кривата линия, по която върви физическото здраве. Ако тази линия започне да се изкривява, щом се измени, имаме едно болезнено състояние. Щом линията долу се изменя, започва да става натрупване. Тия хора напълняват, надебеляват. Казвам: Туй противоречие от какво произтича? Противоречието е в изкривяването на тази линия. Зависи от духовните стремежи, от силата на човека, изменят се теченията. Човек може да съсредоточи всичките свои духовни нужди в стомаха си. Там всичко се принесе, стане главна квартира в стомаха. И тогава човек напълнява. Вземанията, даванията, главната квартира е стомахът. Постоянно човек ще мисли за ядене. Сутрин кафенце, че яйца, или мляко, или малко масълце, а път някоя сутрин може да иска печена кокошка или баница. Сутрин мисли какво да яде, на обяд мисли, вечер мисли какво да яде. Легне си, пак мисли за другия ден, какво ще яде. Нижат се яденето у човека, пиене, ставане, лягане и после този човек започва да мисли какъв е смисълът на живота. Казва: „Да си похапнем, да си попийнем.“ Но природата е един банкер, който си знае много добре сметката. Той дава назаем, после казва: „Как ще уредим тази работа?“ Дава, дава, туря с лихвите, ти мислиш, че като дойдеш на 50–60 години всичко ще върви, току започват да идват полиците за изпълнение. Тук усещаш една болка, но това е вече една полица. Там друга болест. Полица за плащане е. Всичките болки, това са все полици на физическото поле. Тогава викат лекари. Никой не може да помага. Трябва да плаща. Тогава вие казвате: „Защо Господ даде болестите?“ Господ не създаде полиците. Защо човек не иска някой път да му е хлътнал стомахът. Казва: „Съвсем ми хлътна стомахът.“ Не е хубаво съвсем да хлътне. Но пък и да изпъкне не е хубаво. Лошо е да хлътне, но много лошо е и да изпъкне. Сега в друго отношение тази линия има обратен процес. Ако човек на физическото поле не живее добре, линията започва да хлътва. Ако в духовното поле не живее добре, тогава тази линия започва така да се стеснява, стеснява. Гърдите се стесняват, защото колкото се стесняват гърдите туй е зле за човека. Има една пропорция. Ако гърдите се стесняват, не може да проявяваш чувствата както искаш. Щом се стесняват гърдите, чувствата стават анормални. Остава главата нагоре. Този процес важи и за умствения свят. Ако в умствено отношение човек не се развива както трябва, по същия начин веднага става деформиране. Деформирането започва или с продължаване на главата, или с разширяване, или със снишаване. За пример: Ако човек търси удоволствие в света, главата му ще започва да се продължава, същевременно се стеснява. Ако става войнствен, много активен, да настоява, главата се разширява. Ако не спазва моралния закон, главата отгоре се снишава надолу. Лицето, което е успоредно на гръбначния стълб, започва да се изменя. Долните части започват да излизат навън както в животните. Човек вече не мисли. В животните няма никаква мисъл. Те от сутрин до вечер мислят само за своята прехрана. Щом се намери храна, животното спи. Щом се събуди, търси нещо да яде. Щом се наяде, пак заспива. Вие забелязвате, че и вие като се наядете, вас ви се спи. Това са животински състояния. Спането е в почивка. Но в почивката не трябва да имаш никакъв кошмар да те безпокои. Сънуваш, че те гонят, бягаш, ставаш, гонят те. Събудиш се, не си си починал. Значи в съня ти имаш нехубави картини. Да минеш през хубави градини, дърветата да са израстнали, да минеш при бистри реки, да хвъркаш. Ти тогава сънуваш, че се возиш на някой голям параход, морето да не е развълнувано, да те посрещнат добре хората. Умственият живот на човека трябва да бъде хармоничен. Сега хората сънуват много безпокойни сънища. Някоя мечка ще се яви, някой вълк ще се яви, някоя змия ще се яви. Пък тази мечка е във физическото поле. Значи ти ще се срещнеш с един човек, който има мечешки характер. Срещнеш голяма змия, която те хапе. То значи – ще срещнеш човек, който има змийски характер. Или сънуваш, че пчели те гонят да те жилят, ще срещнеш хора, които имат такъв характер, дребнави, за малки работи забиват жилото. Те казват: „Не трябва да се приближаваш при кошера.“ Царицата казва: „Понеже кошерът много пъти е обиран, то тия пчели пазят от крадци.“ – „Ама аз съм праведен.“ Праведен, неправеден, те ти казват: „Не се приближавай!“

Та казвам сега: В сегашния живот как трябва да се задоволят нуждите на човека? На физическото поле, за да се задоволят нуждите, човек трябва да бъде силен. Ти не може добре да задоволиш нуждите си, ако духовно не си силен, ако нямаш вяра. Вярата е, която задоволява физическите нужди на човека. А пък Любовта е онази сила, която задоволява нуждите на сърцето. Твоите нужди никой път не могат да бъдат задоволени без вяра и без любов. В света нищо не може да задоволи вашите чувства освен Любовта. Тя съдържа умствената сила, която може да задоволи тия копнежи, които вие имате. Някой път вие имате копнежи, искате да обичате. Какво значи да обичаш човека? Да обичаш някого, значи ти искаш да станеш център на някаква духовна деятелност. Да обичаш някого, значи да имаш една земя, която да огряваш. Слънцето като обича земята, огрява я. Слънцето и земята се обичат. Слънцето обича земята. И земята възприема любовта на слънцето. От тази любов на слънцето всички същества на земята се хранят. Ако слънцето не обичаше земята, всичките деца на земята щяха да измрат. Сега да направя една аналогия. Главата – това е слънцето. Сърцето – това е земята. Тялото – това е месечината. Това са аналогии сега. Значи, ако ти не мислиш добре в себе си, ако твоята глава не изпраща тази енергия към земята, към твоето сърце, тогава ти ще се намериш в противоречие със себе си. Ще имаш някъде недоимък. Сега ще преведем фактите. Бог е слънцето в живота и ти по отношение на Бога, ти си една земя. Ти очакваш да възприемеш Божествената сила. Ако в тебе се зародят лоши мисли и желания, знаете ли какво ще стане? От лошите мисли и желания ще се подигнат тия изпарения, ще затворят твоето слънце и ти няма да възприемаш онази светлина, която е потребна за произвеждането на растителното царство и за животните. Ще се намериш или в голяма влага, или в голяма сухота, или в облачност, и никога няма да виждаш това слънце. Било е време, когато земята е била покрита с влага. Тогава е дошъл Божественият Дух да работи. И казва Бог: Всичката тази влага се събрала, образували се моретата и отгоре се изяснило небето. Сега имаме един свят красив. Ако бяхте на земята преди да се яви Адам, ни най-малко не щяхте да видите земята така красива, както е сега. Казвам, когато вашите желания са чрезмерни, образуват се големи изпарения. Всичките хора, които са недоволни, имат големи изпарения. Недоволен си ти от живота, големи изпарения имаш. Следователно, част от тази влага, от твоя духовен свят, тази влага трябва да се превърне на дъжд, непременно да се очисти небето. Да имаш чисти очи на сърцето, т.е. една мисъл, която трябва да ти покаже пътя, по който трябва да вървиш. Сега, ето аз какво разбирам под думата „път“: Щом тръгнеш в този път, работите ти са оправени. Животът се влошава по единствената причина, че ние губим умствените и духовните връзки с невидимия свят, с Бога. Един син, когато обича баща си, баща му се грижи заради него. Но синът не слуша баща си – отношението се изменя. Ние сега, по някой път, имаме една скрита страна в живота. Много пъти човек се представя добър, но то е привидно. За да се опита какво е неговото състояние, той трябва да прави някои маневри. За пример вие вървите по пътя, захласнете се, ударите крака си и изведнъж кипнете. Като се блъснете в камъните, разгневите се на камъка. Побутнете го после и кажете: „Кой ли го е турил този камък?“ Искате да проникнете, да знаете кой е турил камъка и не можете да го намерите. Започваш да се сърдиш, вземеш и хвърлиш камъка. Какво трябва да направиш в дадения случай? Ако си умен човек, там, дето си се ударил, спри се и кажи: „Много ти благодаря. Запознах се с тебе. Извини, че те бутнах.“ Нарушил си неговото разположение. Той е един философ, който седи в размишление, за да добие едно вътрешно съзерцание. Ти, в своето невежество, си го бутнал, вземеш, че го захвърлиш, казваш: „Той е камък.“ Не, ти не си разбрал твоето положение. Ами че утре един човек може да се сблъсне по този начин с тебе, той е по-силен и той може да те вземе от път и да те хвърли някъде. Казвам, по този начин всички вие разрешавате въпросите, хвърляте тези камъни. Като вървиш по пътя, трябва да погледнеш, да знаеш колко камъни има по пътя и че може да се блъснеш. И тогава най-малко две години ще вървиш да се не блъснеш. Тия камъни – да не смутиш нито един камък по пътя. Вие сега се занимавате с лошите хора. Лоши хора, от Божествено гледище, в света няма. Всеки човек е на място. Ти се похвалиш, че си богат, повикаш го, угостиш го, покажеш, че имаш пръстени, часовници, хубави дрехи. Този човек няма нищо. Един ден като излезе навън, започне да мисли. Вижда в касата има пари и той започва да мисли по кой начин може да влезе и да вземе парите. Ти го изкушаваш, като му показваш. Ако ти го повикаш на гости, не му показвай. Ти го повикай в една стая, дето има само една гола маса без покривка, един стол и като го угощаваш, много скромно го угости. Малко хлебец сухичък, малко лук, малко праз му тури. Не му прави баница. Малко го угости, за да не го угостиш, да не го туриш в изкушение.

Питам: Храната, която сега приемаме, мислите ли, че тази храна е естествена? Ние всички се храним с много неестествена храна. Някой път ядеш сирене, но сиренето не е така направено. Някой път ядеш масло, 10–20 деня вече и то мирише малко. Ако имаш винце, то се вкиснало. Казваш: „20 годишно вино.“ Остави, ти пиеш 20 годишно винце, тебе съдбата ти е прочетена. Докато пиеш прясно вино, може да живееш. Щом пиеш старо вино, отиде вече. Българите като извадят виното от джибрата, правят джибренка ракия. Но джибренката нищо не помага. Аз говоря за разумните хора. Ти от джибренката, тя не е за тебе. Ти с джибренката може да напиеш своите неприятели. Ако имаш врагове, дай им джибренка колкото искаш. Ако дойде неприятел, 20 годишно вино му дай. Дойде ли приятел, сладко вино му дай, което днес си извадил от гроздето. Като дойде неприятел, 20 годишно вино му дай да се напие колкото иска. И за теб е добре. Във Варненско хващат на един чорбаджия сина, разбойници – турци и те искат от бащата голям откуп. Нямал толкоз бащата, той се ухитрил. Този българин заколва им агне, изпраща им вино на тези разбойници. Те, като яли агнето и пили виното, онези, които пазели сина, всички се изпонапили и на него, понеже нищо не му дали да яде и пие, той седял буден. Всички заспали; гледа, отива донякъде, пак се върне, веднъж, два пъти, три пъти. Взема пътя, връща се в селото. На какво се дължи? Ако бащата не беше ги нахранил и напил, те щяха да убият сина му. А той с едно агънце и с 20 годишно вино като им даде, избави се синът му. Та казвам, когато дойде дяволът при вас, напийте го с винце. В света трябва да знаем как да постъпим. Всичките тия влияния, чувствата се отразяват върху нашите гърди. Яденето се отразява върху нашия стомах. Мислите се отразяват върху главата. За да се образува един прекрасен, умствен свят, трябва да се създаде една прекрасна форма на главата. Знаете ли какво влияние имат линиите? За пример, ако главата има такава форма Това е китайска глава. А тази линия на главата е на бялата раса, на европейците. Следователно, ако ти не може да създадеш тази линия на главата. Сега скоро дойде една чехкиня, която даваше упражнения на танците. Казвате, че целият живот не е нищо друго, освен танец. Ходенето – това е танец. Сядането, клякането, лягането – това са танци. В природата целият ни живот, откато се родим, докато заминем – това е един танец. Говорим, че ходи[м] – това е един танец. Но тази госпожица имаше една линия, [която] показва, че в нея [е развито] подражаването. Свириха ѝ една българска ръченица, тук имаше братя, които гледаха и тя игра, по музиката игра. Така хубаво българин не може да играе. Имаше братя, които гледаха как играе. Много хубаво играе. Играе сериозно, с ония тонове на музиката. Знае как да завърти линията. Българинът, някой път, изкривява кривите линии. Тропането е права линия. Не може да се тропа. Тропането не е толкоз здравословно. Ако ти тропаш така, главата ще се тръска. Ще играеш на пръсти, няма да тропаш. Няма да играеш на петите си. Българинът, дето някой път тропане има, то не е хубаво. Дадоха ѝ някои други упражнения, например движенията на „Аум“. Туй движение как ще го развиеш. За пример, какво разрешение ще дадем на това движение „Аум“? При туй движение ти искаш да постигнеш нещо и да вземеш нещо – стремежът ти към Бога. После едно повръщане назад. Всеки, като вземе един предмет, прибира си ръката, после другата ръка. Ако туй движение в тебе не е равномерно, ако ти проточиш ръката си да вземеш повече отколкото ти трябва, ти създаваш една тягост в себе си. Ще вземеш толкоз, колкото ти трябва. Когато вие си проточите ръката какво означава? Ако ти туриш мисълта си, ако в туй движение на ръката си туриш една мисъл, ако в туй движение на ръката си туриш едно твое чувство и ако в туй движение на ръката си туриш твоя постъпка, тъй както трябва, ако в тебе се прояви Божественото, трябва да знаеш, че има един Божествен закон, че ти имаш толкоз и туй, което си взел от Бога, нищо да не злоупотребиш. Ако ти е дадено нещо Божествено, ти нямаш право нито една капчица от туй Божественото да капне на земята. Една свещена мисъл, едно свещено чувство, което имаш за някого, ти ще пазиш да се не опетни това чувство у тебе, или да се не опетни тази мисъл. Всеки един човек, при когото ти се приближаваш, ако не пазиш този закон, в света има течения, които опетняват твоята мисъл, има течения, които опетняват твоите чувства и които опетняват твоите постъпки. Няма какво да се плашите. Ако разбирате закона, ще минете през някоя река, която е мътна, а ако не пазите, вие непременно ще се окаляте. Много пъти върху тия реки има мостове. Птиците, когато минават през реките, те не ги прегазват, те ги прехвръкват. Ако не мислим, ние сме млекопитающи, ако мислим, ние сме птици, които прехвръкваме. Дойдеш до едно място, трябва да мислиш как ще минеш тази река. Да кажем имате една мъчнотия, нямате хляб. Да допуснем, при сегашните условия, при които се намирате, нямате хляб, нямате и пари. Няма на кого да уповавате. По кой начин ще си доставите хляб? Ако се намерите в туй положение, допуснете, че се намирате в някоя пустиня. По кой начин ще си доставите хляб? Знаеш колко е безизходно това положение. Но ако вие сте умен, представете си, че при вас има един аероплан, който пътува с 400–500–700 км бързина. Ти си умен човек, качваш се на аероплана, завърташ този мотор и пътуваш за един свят. Ти ще влезеш в един свят, дето няма храна. Човек, който не мисли, той се намира в пустинята. Човек, който мисли, намира разрешението. В разрешението на една мъчнотия трябва да има движение. Казваме: „Безизходен е пътят на живота.“ То е наше заключение. Вземете в сегашните времена, когато един параход се намери в нужда, другите му помагат. Едно време корабите потъваха, никой не можеше да помага, а сега един кораб пътува, дава сигнал, че се намира в нужда, и всички параходи, които се намират наблизо, се притичат на помощ. Когато един кораб има авария, веднага дава сигнал, еди-коя си дължина и широчина се намира, на кое място и веднага близките параходи се притичат на помощ. Казвам, и във вас е същото. Ако се намерите в безисходно положение, по вашето радио веднага ще дадете съобщение, че вие се намирате в критическо положение и всичките параходи ще дойдат на ваша помощ. Та може сега да направите един опит. Туй чувство трябва да го развиете, да имате туй чувство. От вас нека идат няколко души, без да знаете, на Витоша. Трима души да идат на Витоша без хляб. И тримата души да са от София и там да изпратят своята мисъл, да видим тези, които са в София, ще схванат ли мисълта у тях, да идат и да им занесат храна. Трябва да се направи такъв един опит. Вие сега не сте досетливи. Вие искате другите хора да влязат във вашите нужди. Вие никога не влизате в техните нужди. В природата трябва да знаете, че всеки един от вас е длъжен да изпълни Волята Божия. Бог изисква всичките хора на земята да живеят добре, понеже земята е негово творение. Ако ние не живеем добре, не изпълняваме Волята Божия, ние се намираме в едно противоречие с Него. Ти ще кажеш тъй: „Сега ще ида да занеса хляб.“ Чуваш, че трима души има там гладни. Казваш: „Да са си взели хляб, да не са били толкоз глупави, да са мислили.“ Ти може да не идеш, но туй, същото нещо ще се случи с тебе и ти утре ще имаш нужда. Разправяха ми следния пример, туй ми го разправя един български адвокат. На Горно-Оряховската гара идва един селянин, иска да пътува, пък не му достигат 30 стотинки за билета. Обръща се към него и казва: „Господине, дай ми 30 стотинки, не ми достигат.“ Той казва: Какъв дявол ме хвана, не му дадох 30 стотинки. Този човек тури торбичката си на рамото си и тръгва пеш. Този българин след време отива в Лондон, иска да се качи на една гара, но и на него не му достигнали 30 стотинки. Тогава му дохожда на ум за онзи селянин и той тръгнал пеш по същия начин да се върне. Дошло едно съвпадение. И на него 30 стотинки не му достигали.

Казвам, дойде един в крайна нужда. Помогни му. Ние сме за тия нужди. Иска той да има панделка. Той има нужда, трябват му 30 стотинки за хляб. Трябват му 30 стотинки за вода или 30 стотинки му трябват за билет, да пътува. Какво струва 30 стотинки да му дадеш? Човек, някой път, се захласнал в малките работи.

Та казвам, сега ще работите върху вашето развитие, върху вашата душа. Ако ти развиваш своите гърди, развиваш своята вяра. Вярата има отношение към човешките гърди. Надеждата има отношение с благоутробието. Ако твоето благоутробие е в отлично състояние, надеждата е добра. Сега трябва да имате отражение горе. Вярата в човека е отпред (Учителят показва мястото на вярата върху главата на един брат), надеждата – отзад, а милосърдието е още по-напред. Милосърдието е чувство, не е способност. Милосърдието на човека седи в разумността, върху една основа на разумност. Човек не може да бъде милосърд, който не е разумен. Милосърдието е основано на разумния живот. Само разумният човек може да бъде милосърд. Следователно, ако ние не развиваме разумността, не можем да бъдем милосърдни. Ако не развиваме своята разумност, ако не развиваме милосърдието, не можем да развием Божествената Любов. След като развиеш разумния живот, милосърдието към ближните, тогава ще дойде хилядолистникът. Тук е Божествената Любов. Този е върхът на главата. То е най-високият връх в човешкия живот. (Показва центъра Любов към Бога.) Всичките противоречия стават по високите върхове. То е върхът на личните чувства на човека. Той е един висок връх. Когато върхът на личните чувства е по-висок от Божествения връх, тогава животът се изменя съвсем. Най-висок връх трябва да бъде върхът на Божествената Любов. Тогава се измерва разстоянието от ухото до върха на главата, от ухото до върха на личните чувства. Мери се от центъра на ухото. Тогава ние мерим от духовния свят. Ангелите и всичките духове като дойдат, няма да гледат резултатите, но от ухото измерват да види какво си придобил. Дойдат и гледат на личността, извадят касата, дето са парите и веднага преглеждат наличността, която е в касата. И виждат съответствува ли с книгите, по които се води счетоводството. Ако са равни, ти си в изправно положение. Ако тази наличност не се намери в касата, тебе те държат отговорен. Казвам, нашите мисли, това е наличността. Мозъкът в човека представлява наличността, капитала, гърдите представляват един капитал и стомахът представлява друг капитал. Следователно, всякога се прави проверка. Защото в стомаха, някой път, напълването показва, че е ненужна стока, която не се продава събрала се. Някой път по 10–20 години стоката се набрала и чака благоприятни времена да я продадеш. Това са все дреболии, които нищо не струват. Трябва да имаш една първокачествена стока. Та когато тази стока е на място, чака малко, не се натрупва и всички ще имат тънки линии. Затуй, по някой път, трябва да се мерите, да имате тази линия. Аз не разбирам мазнини, а разбирам тъкани, които са изработени хубаво, от най-хубави клетки. Следователно един мускул е така образуван, вие имате мускули, на които можете да разчитате. Има такива клетки, които нищо не дават. Има клетки, като дойдат за 1 2, заминават си, а има клетки, които с тебе отиват. Като умреш, те с тебе вървят. Светия е онзи човек, след като умре тялото му, след като човек замине за другия свят, с него отиват всичките негови мисли отиват с него заедно. Всичките негови чувства и всичките физически постъпки, отиват с него заедно. Нито една мисъл не остава. Ония мисли, които остават тук на земята, те не са негови. Туй, което отива с него, то е неговото богатство. Колкото мисли, колкото постъпки идват с него, то е неговото богатство. Казвам, човек като замине за другия свят, ще види колко капитал има със себе си. Като излезе някой из тялото, вижда капитала си, колко е. Писанието казва: „Делата им ходят с тях.“ Не само делата ходят с тях, но и чувствата ходят с тях и мислите ходят с тях. Та сега и младите и старите от вас трябва да видите къде са вашите погрешки и да ги изправите. Младият трябва да предвижда какви погрешки може да направ[и]. А пък старите може да видят, какви погрешки са направили. И тогава, като се съберат, да си помагат едни на други. Затова ще дойде един млад при един стар. Ще каже: „Слушай, ти трябва да имаш един опит в себе си.“ Ние имаме възможност да направим една погрешка. Искам да мина през едно място. Тогава за съвета, който ще ви даде старият, ще платиш. Ти си пътник. Сега виждам между вас, вие мислите, младите казвате: „Старите са изкуфели.“ А пък старите казват за младите, че са неузрели. В старите вече има едно семе, което може да се посее, което е узряло и може да се посее. Старият, като се посее, може да изникне. Младият ако се посее, не може да изникне. Ти, за да изникнеш в Божествената нива, трябва да бъдеш стар. За да може да те посеят и за да изникнеш, стар трябва да бъдеш. Ако семето в една ябълка не е узряло и падне преждевременно, тази семка, където и да я сеете, няма да изникне. Онзи човек е стар, в който семето може да израстне. Онзи човек е стар в живота, който може да се обнови. А пък онзи човек е млад, който може да расте, да събира. Младият трябва да събира сладките сокове на живота. Това е младият. Семето в плода, това е старият човек. Следователно старият носи на гърба си младия и младият ще заплати заплатата, за да посеят стария в земята. Семето трябва да посеят. Защото ние извадим един плод в растенията и казваме: „Посейте нашите стари, да се обновят.“ Младите ще се жертвуват, значи. Сладките сокове в ябълката се пожертвува[т], за да се прояви старият, да изникне. Като изникнат старите, тогава и младите заедно, и те идат. Младият е отвътре, старият е отвън. Като се посади, старите идат отвън, а после старите остават отвътре. Казвам сега: Кое е старото във вас? Старото в човека, това е физическият свят. То е резултат. Младото в човека, това е Божественото, сладкото вътре, то е младото. Под думата „стария човек“ какво разбираме? Младият човек е онзи, който е излязъл от Бога, а старият човек е онзи, който живее на земята доста изопачено и изгубил своята младост. Затуй старите трябва постепенно да се обновяват, а пък младите да не остаряват, да не остаряват в този смисъл, да не правят погрешките, които ще [ги] състаряват. Защото погрешките са, които състаряват човека. Може да се състариш от яденето. Може да остарееш от много чувствувание, но може да остарееш и от много мисли. Да кажем туриш си една умствена задача, която няма разрешение. Онези, които разрешават сега „Перпетум мобиле“. За колко години може да се създаде една машина „Перпетум мобиле“ да се движи? Наскоро един от нашите приятели си замина. Той се занимаваше с перпетум мобиле. Казва: „Не мога да се освободя от него.“ Той дойде и даде един чертеж доста близко до ума, как ще минава енергията и как туй движение ще бъде вечно. „Рекох, ами онази триеница, която се явява, как ще стане? Там има известно съпротивление, което ще отнеме енергията. С какво ще я наваксаш? Съпротивлението как ще го премахнеш. Там остава малко нещо.“ Той даже е уверен, че е намерил „Перпетум мобиле“. Да [се] занимаваш с перпетуум мобиле, то е една много трудна задача.

Та казвам, радвайте [се] на главата, която имате. Радвайте се на дробовете, които имате. Главата на човека, това представлява Любовта в него. Той е главният капитал. Гърдите му представляват вярата в него. Ако ти, когато се развива вярата правилно, гърдите правилни ще бъдат. Гърдите имат отражение във вярата. Когато вярата се развива, тази линия се разширява на челото. Когато любовта се усилва, тогава върхът на главата горе става висок. Когато надеждата се развива, средната част на челото става хубава. На физическия свят имате 3 линии, имате вярата, надеждата и любовта. Между тях трябва да има едно съответствие. Първо е Любовта. Най-висока е любовта. Второ е вярата и трето е надеждата. Затуй в сегашния живот се занимавайте с обективния свят. Предметно учение е. Надеждата се занимава от сутрин до вечер. Умът е, който е под ръководството на надеждата. Тя ни учи от сутрин до вечер да задоволим своите нужди. Никога не преядайте. Всякога оставайте малко гладен. Никога не бързай да ядеш. Никога не се тревожи. Ако вкиснеш, ако имаш едно ядене и си неразположен, не го яж. Ако човек знае как да се справи, той може да си продължи живота. Когато гладът се постави на голямо съпротивление, когато имаш глад, искаш да постиш, никога не пости когато си гладен. Щом престане гладът вече и не си гладен, тогава пости. Някой казва: „Изгубих си апетита.“ Когато изгубиш апетита си, пости. Когато имаш апетит да ядеш, яж. Но не преяждай. Сега, щом нямаш апетит, пости ден, два, три. Не вземай дълъг пост от 10 деня. После, мнозина постят. То е цяла наука. В поста, някой път, има тщеславие. Някой [път] трябва да постиш само от глад. Ще постиш, хляб няма да ядеш. Вода ще пиеш, няма да пиеш студена вода, топла вода. Някой път, след като постиш, може да употребиш портокален сок, за подобрение на стомаха. Десетина капки сок от портокал. Защото в поста, когато някой пости, то е за засилване на дишането. Образува се силно горение. И се образува силно дишане. Човек, като започне да пости, трябва да усили дишането си. Някой път онези, които са постили, забелязват, че се заражда една миризма. Каналите са пълни с нечистотии. Трябва да се пречисти човек. Малко яжте, но с любов яжте. С вяра яжте. С надежда яжте. Да знаеш, че с храната ще се облечеш. Тя ще ти остави нещо. Да знаеш, че тази храна ще ти даде сила. Като ядеш да знаеш, че тази храна ще те задоволи. Да остане едно задоволство, да си благодарен, че си ял храна. Във всяко ядене, ако човек иска да бъде здрав, да благодари на Бога, че днес ти дал храната, да имаш вярата, че имаш сила в себе си, че си облечен. Туй, което ти трябва, всичко е на място. Това са три качества за хубавото ядене, да имаш надежда. Човек да е облечен. Каквото ти трябва, дошло е. После, силата, която ти трябва, и тя дошла, и задоволството. Благодарението иде, да знаеш, че Бог е имал благоволение, че ти е дал храната. С всяко ядене трябва да мислим, че имаме Божието благоволение. Трябва да благодарим на Бога за храната, която ни даде. Да благодарим за въздуха, за водата. Тогава се образува една хубава връзка.

Сега малко музика. (Учителят взима цигулката.) Всички вие имате стари възгледи. Искаш да бъдеш човек, изправи се хубаво, наведеш се, туй е страхливост. Няма да те е страх от нищо. Искаш да бъдеш смел. Как ще ми представите любовта си сега? Вие си отваряте ръцете за прегръщане. Двете ръце като че прегръщате. Да се пее, да се свири е трудно. Да пееш и да свириш трябва вече умът да работи. Ти трябва да си минал физическия живот и да си влязъл в духовния. Да излезеш из духовния и да влезеш в умствения свят, в една Божествена област, тогава може да пееш. Само в Божествения свят има пеене. В другите светове без пеене минава. Пеенето, това е най-хубавото нещо. Пеенето, това е най-хубавата работа. Да свириш, това е най-хубавата работа; трудът, това е по-долу. Имате труд, имате мъчение. Мъчението е за физическия свят. Трудът е за духовния свят, а работата е за Божествения свят. Музиката спада към кой свят? Съединен духовният свят с Божествения. Не може да съединиш двата свята, да ги разбираш, ако ти не пееш и не свириш. Не само да свирите на един инструмент. Сега за пример къде са забатачили българите? Всичките нещастия на българите произтичат от тона „фа“, когато понижават и повишават тона „фа“. Ако не може да го туриш в съчетание с другите тонове, ти ще създадеш дисхармония. Българите имат едни песни с най-хубавите тонове, внася[т] известна тъга. (Учителят свири нещо тъжно, българско.) Българинът търси изходен път и не може да го намери. (Учителят пак свири нещо българско.) Сега иде разрешението. Едно разрешение на песента. (Учителят пее.) „Черни дни са настанали, обществото нас ни е потъпкало. Ние всички трябва да се събудим. Силен трябва да бъде човек в живота. В робство не трябва той да остава. Роб да става, напред той трябва да върви, докато стане силен, да победи. Само така той ще може господар на себе си да бъде.“ (Учителят правеше и движения, като пееше тия думи.) Динамика е това. Вие, понякой път, трябва да пеете. Сега във вас се заражда едно желание. Намирате се в едно безизходно положение, какво трябва да правите? Вземете една поза, свиете се. Защо сте толкоз малодушен, какво се обезсърчавате? Казвате: „От мене нищо няма да стане.“ – Ти от нищо нещо си станал. От нищо те е направил Господ, пък сега си станал нещо. Ти не искай да се върнеш при нищото, дето си бил. Нищото значи, че Бог ти е дал условие, дал ти е глава, дал ти е гърди, стомах, да опиташ всичкия свят. Казваш: „Да обичам ли?“ – Обичай! – „Да ям ли?“ – Яж добре. Обичай на свят. – „Да мисля ли?“ – Мисли. „Какво трябва да правя?“ – Яж. „Какво трябва да правя?“ – Обичай. „Какво трябва да правя?“ – Мисли. „Как да обичам? Ами как да мисля?“ Сега, при мисълта, вие ще дадете едно разширение. На мисълта си не туряй никакво препятствие. Някой въпрос не го разбираш, знаеш че въпросът е нерешен. Не казвай: „Че този въпрос не може да го разреша.“ Ти, ако не може да го разрешиш, друг ще го разреши. Кажи: „Този въпрос и на мене ще ми стане ясен.“ Ние тепърва има да учим онова, което Бог е създал. Като кажеш „този въпрос е неразрешен“, ти се поставяш в противоречие с Божественото. Той е разрешен, но не си се научил. На тази височина, дето може да видиш ясно, какво е разрешението на въпроса, ти се качи. Казвам сега, законът на Любовта е да знаеш, как да любиш. Ти не може да любиш правилно, докато не оценяваш правилно любовта. Ти не може да мислиш правилно, докато не произвеждаш светлина в себе си. Ако твоята мисъл не може да произведе светлина, тя не права. Ако твоята надежда не може да те облече, тя не е правилна. Всеки човек, който има сила в себе си, той вече има основа. Силата трябва да има някакъв материал, с който ние да работим. Яденето, което Бог ни е дал, да благодарим. Тогава казвам, че слънцето изгрява заради тебе и залязва заради тебе. Земята се движи заради тебе и обикаля около слънцето заради тебе. Тя ти показва, както тази земя се движи около слънцето, така и ти трябва да имаш една орбита около Бога. Ти същия закон ще пазиш. Туй, което е по закон, и ти трябва да го правиш. След туй всичко онова, което Бог ти праща, трябва да го възприемеш, да го обработиш в себе си.

Та казвам сега: Всичките вие страдате от необработен материал. За пример аз за много работи съм изучавал. Една българска песен ми направи впечатление. В музиката на българите съм намерил едно нещо. Българинът в материалните работи не е задоволен. Колкото и да има, казва: „Не ми стига това.“ В материално отношение не може да бъде задоволен. В материално отношение ти търсиш надолу. Щом пееш „фа“-то много хубаво, все надолу ще слизаш. За да се избавиш от „фа“-то трябва да пееш „сол“. Ако не започнеш да възприемаш и да даваш, „сол“ да вземеш с „фа“, животът не е само във „фа“. Докато не започнеш да даваш, живот няма. Сега всички не знаете как да давате. Турите си в джобовете. Нали по някой път си турите по 50 стотинки, по 1 лев, по 2 лева, по 5 лева, турите си в джобовете. В двата джоба си турите парите. Срещне те някой, иска ти помощ, бръкни в джоба и каквото намериш, дай му го. Нека туй, което дадеш, да остане в ума ти, да работиш върху него. Защото, като дадеш половината, ти ще работиш върху половината. Онзи, който взел, той ще го посее. Туй, което ти си дал в другите, то у тебе ще принесе плод. Този човек, като благодари за това, което си му дал, казва: „Този човек е много добър.“ Той ти дава условие да растеш. Ако ти не дадеш на него, ти нищо не посяваш в главата. Като направим добро, правим услуга на себе си. Ако тия хора не благодарят, тогава Божествената енергия няма да дойде. И хубавото в нас не може да израстне. Законът на самовъзпитанието е такъв. Казвам, когато правите услуга някому, Божественото във вас ще се посее. Казва: „Делата им ходят с тях.“ Онези, които благодарят, те са, които ни помагат в тая работа. Казвам сега: Аз бих желал всички да започнете да се оценявате. Някои идват при мене и ми казват: „Учителю, как ни търпиш такива карикатури?“ По-оригинални хора от вас не съм намерил. Казвам, всеки си е на мястото, незаменим е, никой не може да го замести. Такива оригинали, че като него друг няма. Казвам, особени екземпляри. Казвам: Всеки един от вас представя едно особено Божие изложение на Божиите блага. Ако вникнете, трябва да го оцените. Като започнете да оценявате другите и вас ще оценят. Сега, по някой път, вие мислите, че сте много лоши. Не сте лоши. Яденето ви се разваля. Като няма кой да го яде, разваля се яденето. Като започне да се разваля яденето, мирише. Не оставяйте яденето да се развали. Каквото има да се развали, навън го хвърлете. Вечерно време, като се върнете, вашите мисли, вашите чувства и вашите постъпки, сметка направете. След като изгрее слънцето, до вечерта, като залезе, вечерта направете си сметка, какво сте направили през деня. Като станеш на сутринта, започни нов живот. Това е новото. Така ще се подмладите. Сега казвате: „Едно време живеехме по-добре.“ Едно време беше хубаво, сега е два пъти по-хубаво. Сега за пеенето. То е само един метод. Казвате: „Актьор е това. Няма нищо.“ Той може да представи нещо. Научете се всички вечер като останете, да направите едно движение. Знаете ли колко е красив човешкият организъм! Каква форма! Тази госпожица беше чехкиня. В нея има идея. Няма мускулче в нея, което да не е разработено. Коремчето не е изпъкнало, линия има. Тя си показва своето изкуство. Защо другите може да се съблазнят? Казват: „ Танцувала.“ Вече има наука за танците. В ходенето има изкуство. Човек трябва да има известна идея. Човек, като ходи по лицето на земята, той трябва да знае как да ходи, като си движи ръката, като говори. Някой път си отваря очите повече, някой път стиска веждите. Той трябва да научи, че всичките му линии да са на място. Ако сега не приготви материал, за в бъдеще с какво ще живее. Ние живеем със стари идеи. „Едно време имах едно разположение.“ Туй разположение идеше от яденето. Но то е физическо разположение. Туй разположение след няколко часа ще изчезне. Ония разположения, които не изчезват, те са излязли от физическото. Трябва да минат в духовното и от духовното да минат в умственото и в Божественото. Туй, което остава в Божественото, то е реалното, то ще се повърне назад. Казвам: Всякога трябва да остане нещо в нас. Не се безпокойте. Гледам, някой път, вие тръгнете по един път. Хубаво, и Давид се оплаква, че е грешен. Аз разбирам, че не съм мислил както трябва, не съм чувствувал както трябва, не съм постъпвал както трябва. Едно дете, като рече да върви, не може да ходи както трябва. Но туй дете може да се научи да ходи хубаво. Сега, толкоз певци има от вас. Колцина от вас сте се заели да проучите песните? Колко време е взело? По кой закон са създадени? Ще се спра някой път, как трябва да се пеят някои песни. Някои песни може да се пеят с движение. Пеете „Изгрява слънцето“. Ако дадеш на дясната ръка едно движение, има един смисъл. Ако дадеш на лявата, има друг смисъл. Как ще поставиш краката? Ако поставиш левия крак малко отворен, има един смисъл. А пък, ако ги приближиш, има друг смисъл. Ако краката са широко отворени, съвсем друг смисъл има. Не трябва краката да са събрани. Трябва междината да е много малка. Никога не трябва краката да си туряш като войник. Малко трябва да са отворени краката. Казвам: Трябва да имаме ред упражнения, в които може да се урегулират тия течения на мозъка, теченията на гърдите и теченията на стомаха. Казвам, в новите времена хората вече, без да знаят тия закони, започнаха тези изкуства, танцовете. Онези хора, които играят, са здрави. Щом човек престане да играе, той заболява. Някой, който е стар, да играе вкъщи сам. Вие, като речете да играете, казвате: „Аз съм стар, ще започна да играя!“ Какво значи игра? Не да скачаш. Взймете една поза. Седите и не знаете как да направите едно упражнение. (Учителят маха ръцете си и няколко пъти се обръща. Три пъти си маха ръцете и се обръща.) Въпросът е разрешен. Едно от най-хубавите упражнения. Тази сутрин на половина можем да направим туй упражнение.

Да ходим в красота, в сила и обич.

Добрата молитва.

13 Лекция от Учителя,
държана на 28 декември, 1938 година
София, Изгрев.