Георги Томалевски е роден в гр. Крушово, Битолско на 16.IX. 1897 г. В семейството на родолюбиви българи, взели участие в Илинденското Въстание през 1903 г. Той оставя на българската литература множество белетристични творби. В жанровото разнообразие на творчеството му водещо място заема есето. С първичната сила и чистота на идеите си писателят Г. Томалевски се откроява като водеща фигура особено с есетата, които самият той определи като „научни с литературен вкус".
Природата е в центъра на неговото творчество, но задълбочено и философско е и вглеждането му в човека, в неговия душевен мир и духовно израстване.
През 1922 г. се запознава с Учителя Петър Дънов, приема неговото учение и се приобщава към Бялото Братство. Особен интерес във връзка с това представляват все още непубликуваните му романи „Един съвременен Одисей", „Един от учениците", „Богомил Еремиев", „Русенската комуна", „Ачларската комуна" и няколко сборника с есета. Той е един от основателите на списание „Житно зърно" през 1924 г.
През 1927 г. е отпечатана първата му студия-есе „Душата на Македония". Следват „Псалми за живия Бог", „Човек, природа и Бог", „Сигнали", „Всекидневните чудеса", „Слънце след буря", „През зеницата на есето" и др. Радетел е на идеята за изграждането на Общество на българските писатели есеисти.
Многостранна и богата е личността на писателя и публициста с безкомпромисна честност, духовна вглъбеност и винаги бликащ свеж хумор. Но над всичко това стои човекът с християнско милосърдие, който остави трайна диря в нашата духовна култура.