Природата е абсолютна форма на съществуването на всемирния живот. Тя е една разумна безкрайност. Тя утвърждава закона на еволюцията, на обновлението. Природата е жива, тя не е съставена от мъртви форми. В нея съществуват сили, които утвърждават живота. Тези сили работят потопени в мълчанието на вечността. Красотата и съвършената целенасоченост, редът и непреходността придават на Живата Разумна Природа божествена сила и неизчерпаема вътрешна енергия. Тя няма нито минало, нито бъдеще - винаги е "сега". Винаги е млада и обновена. Природата - това е светът на нещата, на формите и отношенията, на мислите и вълненията на човека, една единна система от реалности, в скритата си същност пронизана от всемирната . Това е Любовта на Бога към всичко съществуващо. Битието крие зад времето и пространството една абсолютна Мъдрост.
По-нататък Учителя Петър Дънов подчертава следното: "Живата Природа е сбор от мислещи същества, които представляват "атомите" на великия, големия свят. Цялото пространство, в което живеем и се движим, е пълно със същества от различни категории и култури." И допълва: "Ето защо за погледа на ония,които имат космично съзнание, целият Космос с неговата природа е едно живо същество, в което всичко се обединява."
В Живата Природа действат принципи, сили, енергии, закони. Налице са два основи разумни принципа: на силата (активността) и на мекотата. Първият от тях действа за разделяне, индивидуализиране, разделение на Цялото. Той логично води до борба, разрушение и смърт. Другият принцип, напротив, обединява индивидуалностите и носи мир, той е произлязъл от духовния свят. Това е доказателство, че светът е изграден върху основата на две прояви на едно и също Начало. Затова основният закон, по който се развива светът, е еволюцията (усъвършенстване на материалната субстанция и издигането и до духовната до пълно взаимно проникване и сливане в Духа) и обратният й процес - инволюцията, която я предхожда (низхождане на Духа в материята и изграждане света на формите). Посоката на инволюцията е от Центъра към периферията. А еволюцията е възкачване по обратния път, настъпващо след първия процес. Тези два принципа или направления на глобално развитие на Космоса при своето действие отделят енергията, необходима за създаването на вечно променливите условия на живота. Като такива те са методи за осъществяване на великия план на мирозданието, начертан от Бога.
Разглеждайки отношението Бог - Жива Разумна Природа, Учителя отбелязва: "... Ние наричаме разумна, Жива Природа онова, което е проявено. А онова, което още не е проявено, ние наричаме идейна душа на битието. Идейното, вечното, свещеното, непроявеното - това е Бог, това е великото НАЧАЛО НА ЖИВОТА. То е свързано с проявеното. Затова някои наричат Природата тяло на Бога. Това, обаче, е само един образ. Ала мнозина до там се увличат от този образ, та поддържат, че Природата и Бог са едно и също нещо. Но ако Природата и Бог са едно и също нещо, тогава Бог ще бъде едно ограничено същество. Едно знаем ние положително: че Природата е проявеното, а Бог е непроявеното, безграничното, което вечно се проявява и Все непроявено остава."
Според Учителя Природата - това е самата проявена външно висша реалност, проявената висша разумност, висша любов. Природата обаче е скрила своята духовна и Божествена физиономия за низшето съзнание. То вижда само сянката на нещата, променливата видимост, а не и истинското съдържание, истинския Живот, не и ония духовни и разумни творчески сили, които се проявяват и работят зад тази видимост. Науката досега е изучавала само външната форма - по пътя на емпиричното и рационалното познание, и едва тепърва започва да се интересува за истинските строителни сили на Космоса. Затова и в самия край на XX век човечеството вече е стъпило на Луната, извежда извън земната атмосфера пилотирани космически совалки, подготвя експедиция с астронавти до Марс и се стреми да овладее термоядрената енергия и плазмата, а все още не познава достатъчно собственото си "Аз", използва едва около 1% (!) от потенциала на мозъка си - материалния носител на съзнанието.
Всички неща в природата, като проявление на висшата разумност, притежават дълбок вътрешен смисъл. Истинската наука на днешния ден, подавайки ръка и на метафизичното познание, трябва да отиде по-далеч от изучаването на съдържанието и вътрешните съграждащи сили; тя трябва да устреми усилията си и към дълбокия, скрит, смисъл на обективните реалности в Битието.