Теорията на познанието у Учителя Петър Дънов се базира върху двойнствената природа на нещата - духовна и материална. Истинското познание е насочено към вникване в реалната, т.е.в духовната същност на обектите. Материалната форма представлява отражение на реалното съдържание, което е необходимо, за да изрази "вътрешния смисъл на самия живот". Със своите сетива човек може да познае само формалната, символната страна на реалността. Преди да изучи същината човек трябва добре да познава резултатите й. Ако човешкото същество осъзнае себе си като божествено начало, то ще е в състояние да разбере процесите, силите и законите на целия живот, като инструмент на познанието. В този смисъл в учението на Учителя служи окултизъма.Окултното знание включва непризнати официално науки, като астрология, кабала, хиромантия, френология, номерология и други.
В гносеологията на Учителя необходимо условие за развитието на знанието е вярата като принцип на човешкия ум. Мистичната вяра е основана на опитности от минали векове, т.е. на преживявания, в които няма никакво съмнение, тъй като опитът е последна инстанция на знанието. Същността на вярата е, че чрез нея се осъществява връзка между две разумни души във Вселената чрез силата на Любовта. Мистичната вяра в условията на разумността води към Истината. Истината може да бъде постигната чрез мистичната интуиция и вяра, да се "изживее" посредством вътрешно прозрение и свързване с висшите светове. Бог е непознаваем, а Истината е проявление на Бога. Затова тя не може да се опише и възприеме в категориите на човешкото съзнание, защото това означава да я ограничим в нейната безкрайност и вечност.
Гносеологическите моменти в учението на Учителя Петър Дънов се преплитат с неговите антропологически схващания. Опознаването на човека води до опознаването па Космоса и обратно. Това познание не е плод на кабинетни занимания, на интелектуални конструкции - то обгръща живия живот в неговата вселенска всеобхватност. Това е вид познание, постигано чрез действието, а не чрез категории.
Знанието е пробуждане на индивидуалното съзнание. А съзнанието е отговорността, която човек носи с идването в сегашния живот, работата, която трябва да извърши, за да бъде осъществена еволюцията в неговия бъдещ живот, като същевременно се утвърждава и възможността за развитие на човечеството. Животът принуждава събуждането на съзнанието, което практически се свежда до обогатяване на ценностите, до прилагането на един висок идеал при всички обстоятелства на съществуването, до изпълняването на християнските норми на поведение. Постигането на знанието е немислимо без богат морален живот, без чистота на преживяванията, без наличност на добродетели. Знанието е откриване на същественото, мъдрото, вечното, абсолютното. То не се придобива, по се усъвършенства. Знанието се дава. И то само на тези хора, които могат да разберат и оценят това, което им се дава, и да го приложат в живота си. Знанието се основава върху постоянното.
Истинското съвършенство в знанието се постига чрез доближаване до висшата истина и хармонизиране с нея. Висшата истина - това е самият дух на всемирния живот, на съвършеното знание и върховната мъдрост, който дух е истинската реалност на Битието. Висшата истина може да бъде достояние само на ония, които са дорасли до истинския духовен живот. Тя се постига главно чрез интуицията, вътрешното прозрение, свързването с висшето Божествено съзнание. Да се поставим в хармония с висшето битие, да го проявим - това значи преди всичко да оставим да се прояви божествената любов в нас и чрез нас. Защото Бог е любов. "Разумната природа" разкрива своето лице само на ония души, които са дорасли да проявят висшата божествена любов. На тях тя открива своите най-дълбоки тайни и своите истински красоти.
Човекът - една частица от Космоса - остава свързан с природата. Той с мъдро вглеждане в нещата, с творческа енергия, с въображение и дух вниква в закономерностите, които владеят в природата. Неговото познание е практическо, преживяно от него, резултат от неговия опит. Знанието му носи живот, обновление, доближава го до космическата хармония. Дарява го с младост, увереност, сила, духовна красота, удовлетворение, съвършенство.
Според Учителя Истината е крайният предел на Битието, върховната му цел. Зад Истината няма нищо. Тя не може да бъде изказана. "Тя се живее."
Всички души, които са извървели докрай пътя на познанието и са завършили земната си еволюция, образуват Всемирното Бяло братство, начело на което стои Христос - Син Божий. Те са висши същества, "невидими помагачи на хората". Измежду тях Бог изпраща на Земята Велики Учители, които поставят началото на всяка нова епоха. Най-извисен между тях е Христос, възвестил епохата на Любовта. Белите братя са помощници на Бога в осъществяването на всемирния му план и на човека в пътя му към Бога. Под Велико Всемирно Братство Учителя Петър Дънов разбира "... онази йерархия от разумни същества, които са завършили своята еволюция милиони и милиарди години преди хората и сега направляват целия Космос. Те го направляват, защото сами са взели участие в неговото създаване, под прямото ръководство на великия божий Дух".
Основната идея в гносеологията на Учителя Петър Дънов е, че човек трябва, от една страна, да има знание за Божествените разумни закони, а, от друга - знание за това, как да хармонизира живота си с тях, което означава да знае как да развие у себе си всичко онова, което Творецът е вложил в него. Познанието е пътят на Мъдростта, която дава условията за съхраняване на живота, създаден от любовта. Условието за приемане на Мъдростта е чистотата на тялото и духа. По пътя на Мъдростта - на знанието, което носи просветление на ума, човек ще достигне до Истината, която е крайната цел на човешката еволюция. Истината - като проява на Бога - носи пълна хармония и свобода, изразена в примиряването на всички противоречия.
Като цяло в учението на Учителя Петър Дънов се отделя най-голямо място на познанието, защото се приема, че човек не е приложил Христовото учение, тъй като трябва да знае на практика как да го направи. Наставленията, които Учителя дава на своите ученици, се приемат като уроци за усвояване. Този основен акцент, откъдето и произлиза названието на учението като окултно, се определя от приведените по-горе принципи за непознаваемост на същността на явленията, а възможност за мистично сливане с тях по пътя на интуицията, и обхваща главните етични направления.
По този начин гносеологията, разбрана и осмислена като теория на познаване и прилагане на Любовта като творческа сила на Битието, е основното направление в учението.