Стойността на една философска
система се определя до голяма степен от нейната приложимост в практиката. В
това отношение Словото на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно) има малко достойни
аналози. Именно неговата преобладава-що практическа насоченост му отрежда
извънредно високо място не само в българската, но и в световната
духовно-културна съкровищница. И това съвсем не е за сметка на теоретическата
му основа, в която познатото и провереното се преплита с новото и оригиналното
в палитрата на ярка и красива неповторимост. Неповтори-мост, съответстваща на
ранга на велик духовен Учител с планетарна мисия.
Никой не е в състояние да посочи точния брой беседи, лекции и сказки, изнесени от Учителя П. Дънов в продължение на половин век (от края на деветнадесетото почти до средата на двадесетото столетие). За щастие огромният процент от тях са стенографирани - те наброяват между 7 и 8 000. Наличните текстове вече са издадени, някои от тях – неколкократно. Част от беседите са записани и на електронни носители. От първите години на тяхната поява и до днес те са превеждани на десетки езици навред по света. Паневритмията и музикалното творчество на Учите-ля на Бялото братство в България – и като солови, камерни и хорови изпълнения, и като оркестрация – са достъпни и за българската, и за чуждестранната аудитория. Словото на Истината, предадено от един титаничен Дух на българския народ, шест-ва по всички паралели и меридиани, протяга ръка към хората, жадуващи да извървят до край Пътя към Божественото.
Сред целия необятен океан от идеи в безсмъртното Слово на Учителя П. Дънов се открояват четири главни направления: за Бога, света, живота и човека. Мъдрост, извираща от вечния Източник на съществуващото, осветлява всички най-важни проблеми на битието и съзнанието, на видимото и невидимото, на органичната и неорганична природа, на тленното и непреходното в тъй пъстрия калейдос-коп на творението. Както всеки истински пратеник на Божественото, Учителят П. Дънов не поставя печата на собственост върху учението, което преподава. Напро-тив, при всеки възможен случай той подчертава, че това е автентичното християн-ство, изчистено от несъвършенството на човешките интерпретации (натрупани в значително количество през столетията и в някои отношения задушаващи светли-ната на Първоизточника), актуализирано и заредено с мощния импулс на обновлението. Понеже епохата, в която живее и работи Учителят на Бялото братство у нас, е началото на период на грандиозна промяна. От езотерична гледна точка това е преход от 5-та към 6-та подраса на V-та коренна (окултна) раса. А именно 6-та под-раса е тази, която е призвана да посади и култивира главните характеристики на бъдещата VІ коренна раса. Културата на 6-та подраса, на чието изграждане Учителят П. Дънов посвещава целия си живот и дело, е култура на Любовта. Неслучайно из-писваме понятието с главна буква, тъй като не става дума за обичайното човешко разбиране за любов, а за един максимално извисен космически Принцип, който следва да бъде проектиран на всички равнища в структурата и морала на земната цивилизация. Тази колосална по мащабите си задача вече се осъществява с усили-ята на милиони хора и невидими разумни същества, които от зората на Времето подпомагат хода на планетарната еволюция.
Учителят Петър Дънов съдейства на всяка пробудена душа да вникне в из-конния смисъл на Христовите думи: “... Ще познаете истината и истината ще ви на-прави свободни” (Йоан 8:32). Дълбокото съдържание на неговото Слово доказва, че за земния човек единствената истина е тази, която е усвоена от съзнанието и е приложена на практика. Това е живата Истина, родена от вездесъщия Божий Ум, предадена на разумните същества и трансформирана в неделима част от тяхното мислене и поведение. Затова Учителят П. Дънов на всяка крачка съветва и настоява да изпитваме резултатите от Словото, оделотворено в ежедневието – и първо в малките неща. Тоест – сами да посадим дървото на вечната Истина, сами да го отгледаме и сами да опитаме от плодовете му. Едва след това имаме право да предложим и на другите.
Малцина са способни да проникнат в мистерията на присъствието на един Миров (Световен) Учител. Твърде дълъг път трябва да си извървял по духовната пътека, будни и активни трябва да бъдат вътрешните ти сетива, за да разпознаеш в лицето на един обикновен наглед човек верния Посланик на Небето. Съдбата на онези шепа Избраници тук, във владенията на безпросветната, ненаситна и само-влюбена материалност, е съдба на самотници. Затова и Учителят П. Дънов назова най-мистичната си песен “Странник съм в този свят”. Избрал доброволно ориста си, за да отдаде най-доброто от себе си на лутащия се земен човек, той бе приел като неизбежност и жребия на самотата. Кой знае – може би точно в това е и най-свидната жертва, която всеки Мъдрец, Син на Светлината, поднася пред свещения олтар на Небесния Отец. Не можем да вървим по този Път, ако не сме узрели за готовността да пожертваме всичко. За да получим Всичко.