Божественият принцип на Правдата

 

 

И космологията, и етическата система на Учителя П. Дънов се изграждат върху наличието и действието на пет космически принципа – Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Те са едновременно мощни творчески импулси на всеобхватната Божия Воля, жалони за духовнонравственото развитие на човека и далечни, но постижими цели пред еволюционните усилия на безбройните същества във Вселената.

На един от тези Божествени принципи – този на Правдата, разгледан от позициите на теоретическото наследство на Учителя П. Дънов, ще се спрем в настоящата лекция. И тъй като понятията “правда” и “справедливост” вървят ръка за ръка и като съдържание , и като смисъл, в началото бихме искали да ги дефинираме по отделно, за да внесем необходимото разграничение между тях. Предложените по-долу кратки определения следва да се вземат под внимание при трактовката на изследваната от нас тема.

Правда – космически творчески принцип, произтичащ от Божията същност.

Справедливост – приложението на правдата в условията на всемирния живот.

Така изградените дефиниции водят до извода, че двете понятия “правда” и “справедливост” в много отношения се припокриват, но като цяло не са тъждествени. Основата на качествената разлика между тях почива в обстоятелството, че правдата по същността си е принцип (т.е. притежава иманентно елемент на статичност, на обусловеност; ала това не е безизразната и мъртва статика на човешкото, а израз на Божественото съвършенство, което твори без отдих на всички равнища в Космоса), а в същността на справедливостта е залегнал елемент на динамичност и последователност в проявлението (приложението на принципа на правдата в света безспорно представлява процес, разгръщащ се във времето и пространството).

 

 

1. Любовта – определяща предпоставка за утвърждаването на правдата и справедливостта:

 

Спирайки се на този въпрос, Учителят П. Дънов подчертава: “Любовта се изявява само на онези, които са праведни и “са просветнали в Царството на Отца си” – онзи велик, разумен Божествен свят, където Праведните схващат дълбокия смисъл на нещата.” “Amor omnia vincit!” – възкликва неизвестният автор на тази латинска сентенция, която на български език гласи: “Любовта побеждава всичко!” И действително – любовта надделява над всяко зло, над всяка трудност в живота, включително и над проявите на неправда и несправедливост. Наличието на осмислена, искрена и неизменна по съдържание и интензивност любов, която извира направо от сърцето, е сигурна гаранция и градивна основа за изявите на правда и справедливост на всички нива в Битието. “Пред любовта всички сме равни” – казва Учителят на ББ у нас. – “Любовта има пред вид правото на всички същества. Тя желае всички хора да опитат еднакво всички блага. Разумната природа говори днес на хората: “Разделяйте справедливо благата, които ви давам. Ако не ме слушате, ще изпратя своите бирници. С тях ще се разправяте.”

Нашата житейска практика показва, че правдата и справедливостта без любов се превръщат в суха пресметливост – безпристрастна, но студена и отблъскваща.

 

2. Законът за правдата и справедливостта – вътрешен закон на човешкото съзнание:

 

Законът за правдата и справедливостта се проявява в две форми сред човешкото общество – в исторически и социологически план. По-низшата форма е т. нар. Ius humanum (човешко право). По същността си то е външно и несъвършено; произтича от естествения нравствен закон, заложен изначално в нашата духовна природа. По-извисената форма на проявление е т. нар. Ius divinum (Божествено право). От своя страна то е вътрешно и съвършено; произтича от Божествения свръхестествен нравствен закон, който човешкото съзнание е в състояние да възприеме и приложи на определена степен от своето духовно развитие.

Външният закон – човешкото право -  не притежава нужния потенциал, за да разреши всички проблеми на живота. В някаква степен то регулира единствено повърхностните явления, факти и процеси в личния и обществен живот. От друга страна, вътрешният закон – Божественото право, което е най-старото по произход, понеже извира от Божия Дух на несломима Правда – е този, който определя отношенията между всички същества. Този най-древен закон на Проявеното Битие се изявява като всемирна справедливост. Според характера и обхвата на действието си той е универсален и господства във всички царства на Живата Разумна Природа.

Именно справедливостта е един от стълбовете при изграждането на Новата Култура на изгряващата VІ раса. Тя е и основата, върху която ще се разгърне бъдещото проявление на Любовта. По този повод Учителят казва: “Справедливостта е вътрешен закон, който съществува в самия човек. Тя се налага отвътре, а не отвън. Справедливостта е абсолютен закон.” Този абсолютен, вътрешен закон, както го нарича Учителят П. Дънов, е свързан и с наличието на дълбоки познания за духовните закони на Космоса, с правилен мироглед, широта на възгледите, толерантност и способност да приемем открито и непредубедено другия, ближния, с неговата истина. Тогава осъществяването на закона на правдата в практиката става спонтанно, естествено – действията на човека се превръщат в логическо продължение на неговата вътрешна духовна зрелост.

Учителят на ББ в България изтъква: “Правдата е нещо вътрешно. Да бъдеш справедлив, това значи да знаеш как да постъпиш при всяка твоя мисъл, при всяко твое чувство, при всяко твое действие.” Възприемането и осмислянето на необходимостта от утвърждаване на правдата в живота става отвън навътре – чрез предметните уроци на ежедневието, а прилагането на правдата и справедливостта става отвътре навън – от дълбините на съзнанието към реалността на света, в който живеем. Подчертавайки тази идея, Учителят П. Дънов набляга на следното: “Докато човек търси нещата вън от себе си, той ще бъде в преходния свят и всеки може да му отнеме благата, които има. Влязат ли тия блага в сърцето му, той вече е намерил своя възлюблен – Божествената Правда, която прави човека непоколебим и неуязвим. От пълнотата на сърцето, от изобилието на тия блага раздават истинските праведници. Те са богати. Те са дошли на земята да извършат някоя специална работа и да придобият опит. Те са дошли от друга система и разполагат с цялата земя. Те могат да живеят тук колкото искат. Като завършат работата си, ще си отидат откъдето са дошли.”

 

3. Съдържание на понятията “правда” и “справедливост”:

 

Учителят П. Дънов излага в пълнота съдържанието на понятието “справедливост”. Той казва: “Аз не говоря за тази справедливост, която като осъжда човека, взема му живота.” В своите беседи и в личните си разговори Учителят разглежда справедливостта като проявление на висшия Божествен Промисъл и Воля във всички сфери на съществуване на Всемирния Живот.

 

  а) правдата – качество на човешката душа:

 

Отново ще цитираме Учителя П. Дънов: “Правдата, това е едно качество на човешката душа. Всяка душа е родена да бъде праведна. И отначало тя е била праведна. Придобийте това качество, това наследство, което ви е дадено – да бъдете праведни.” Следователно, според думите на Учителя, човешката душа, притежаваща като потенциал цялата пълнота на Божественото съвършенство, по природа е надарена с абсолютна правда. Но това, дали и доколко я прилага в действителността, зависи от равнището на личната духовна еволюция на конкретното човешко същество. И понеже правдата е качество на душата, законите на справедливостта са записани именно върху безсмъртните скрижали на човешкото нетленно естество. Така душата обладава вътрешно знание за тези закони и те поставят своя отпечатък върху нейната изява в света.

 

  б) мъдростта – основа за действия на правда и справедливост:

 

“Справедливостта е атрибут на Божествения свят” – отбелязва Учителят П. Дънов. – “За да отсъжда право, човек трябва да е мъдър, да разбира причините и последствията на нещата, да анализира всяка своя постъпка.” Тези разсъждения ни водят до заключението, че разумът на свободно определящата се човешка личност, израсла до висотите на мъдростта, е най-добрият съветник при вземането на справедливи решения.

 

 

4. Принципи на правдата и справедливостта:

 

Учителят П. Дънов осветлява изчерпателно и проникновено принципите на правдата и справедливостта.

 

  а) І принцип: равноправие и равнопоставеност (спрямо прилагането на правдата и справедливостта) на всички живи същества:

 

Разглеждайки същността и действието на този принцип, Учителят П. Дънов отбелязва: “На хората им трябва абсолютната Божия Правда – онази Правда, която да се приложи еднакво към всички, без никакво изключение, която има пред вид не само хората, но и всички живи същества, от най-малкото до най-голямото. Според великата Правда законът трябва да бъде еднакъв спрямо всички – и спрямо вола, и спрямо човека; и спрямо простия , и спрямо учения; и спрямо обикновения гражданин, и спрямо царя. Когато дойдем до този свещен закон, всички трябва да имаме благоговеен трепет пред него. Защото и простият гражданин като направи погрешка, и царят като направи погрешка, тя си е все погрешка пред закона на Правдата.”

Действието на принципа на правдата и справедливостта е универсално, т.е. то обхваща всички природни царства, включително обитателите на невидимия свят, а не само човека. В подкрепа на изложеното предлагаме следната мисъл на Учителя: “Абсолютната Божия справедливост трябва да се приложи еднакво към всички, без никакво изключение. Тя има пред вид не само хората, но и всички живи същества, от най-малкото до най-голямото. Тя трябва да се приложи както спрямо човека, така и спрямо другите същества, както спрямо учения, така и спрямо простия. Любовта на Бога към всички същества е еднаква.”

 

  б) ІІ принцип: правдата и справедливостта са основа на отношенията между хората, от една страна, и между хората и останалите живи същества, от друга страна:

 

Този втори принцип на правдата и справедливостта е формулиран от Учителя П. Дънов по следния начин: “Животът на всяко същество е живот на Бога (курсивът мой – К.З.). Всяко същество има своето място и значение в живота на Цялото. Всеки човек, когото срещаме, е необходим елемент в Божествения ред на нещата, понеже е едно малко проявление на Бога.” На друго място той допълва: “Правдата е, която създава истинските отношения между човешките души. Дойде ли тя, ще се изяви онова истинско уважение, което трябва да имат човеците един към друг. Тогава няма да гледаме с презрение на никого, а ще бъдем свещени един за друг.”

Прилагането на правдата в живота довежда до осъзнаването на Божествения произход на човека, от който (произход) произтичат равните права на всички Божии творения пред лицето на Създателя. В този дух са и думите на П.Дънов: “Да бъдеш справедлив, ще рече да знаеш как да постъпиш като мислещо същество, като разумен, истински културен човек. Искаш ли да имаш прави отношения към всички същества, бъди справедлив към тях.” Следователно изграждането на качествено нова култура на отношенията между хората е немислимо без следване на принципа на правдата и справедливостта: “Трябва да отдаваме на всеки човек правото, защото както водата е необходима за растежа на растенията, така и Правдата е необходима за растежа на нашите умове и сърца.” И в тази област на многоликия вселенски живот е в сила библейската максима: “С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери!” В тази връзка Учителят П. Дънов пояснява: “И вол като срещнете, ще му отдадете съответното уважение и почитание. Ще знаете, че и той има известни права, заради които не трябва да го насилвате. Ако отдадете нужното право на всички хора и животни, и Бог ще отдаде вашето право. Ако не отдадете правото на другите, и вашето няма да отдадат.”

 

  в) ІІІ принцип:  всеки човек и всяко живо същество въобще притежава свещеното право да се развива и да израства по еволюционната стълбица; Божествената правда и справедливост са тези, които му осигуряват всички необходими условия за това:

 

Учителят П. Дънов изтъква относно този принцип следното: “На всеки човек със самото идване на земята е даден от Разумната природа известен кредит, едно Божествено право, което трябва да се зачита. Това важи и за всяко друго същество.” Този закон е призван да залегне в основите на обществения живот. Още от момента на раждането си човек притежава определен капитал за живот и развитие, на които той може да разчита като на свое Божествено, ненакърнимо право. Социалната среда, човечеството като цяло следва да осигури условията за реализацията на този изначален човешки потенциал. “От хиляди години насам природата е определила за всеки човек по нещо и той трябва да го получи точно навреме” – добавя П. Дънов. Неговите думи обуславят потребността от утвърждаване на нов критерий в настоящите и бъдещите социални отношения на национално и международно равнище – изискването на Божествения закон на правдата и справедливостта на всеки човек да бъдат предоставяни оптимални условия да живее и да израства в духовно-нравствен аспект.

От третия принцип на правдата и справедливостта произтичат три важни следствия, които ще разгледаме по отделно:

 

- връзка между свободата и правдата:

 

До свободата като идеал на личността, обществото, народа и човечеството може да се достигне само с помощта на върховната справедливост, която е призвана да възтържествува в човешкия живот. На всяка крачка ставаме свидетели как правдата унизително отстъпва пред отровните стрели на неправдата. Богатият множи богатството си и дебелее върху гърба на бедняка, за когото нерядко дори и надеждата се превръща в дефицит на съзнанието. А в нашето време на криворазбрана и побългарена демокрация всякакви индивиди със съмнителни морални качество и напълно отсъстваща духовност станаха милионери пред очите ни и за сметка на цялото българско общество. Днес те са готови да преминат през нас, яхнали мощните си БМВ-та, мерцедеси и джипове, и ако спрат, то няма да е, за да ни окажат първа помощ, а за да преценят щетите, които сме нанесли върху возилото им. Оцапани с кръвта ни, те невъзмутимо ще продължат напред, защото бизнесът не чака. Къде е тук справедливостта?! Тези, които бяха бедни преди 10.ХІ.1989 г., и днес са бедни. Заможните от тоталитарния период си смениха физиономиите, дори без да използват пластична хирургия, и днес пак са богати. Има ли въобще правда на този свят?!? Вярващите хора клатят глави в мрачно отчаяние и очакват възмездието в отвъдния свят. То поне е неизбежно, но следва ли да се примирим с агонията, която преживяват правдата и справедливостта на нашата малка планета...?!

Според Учителя П. Дънов вече е настъпил космическият момент законът на насилието и неправдата, който е господствал при почти всички досегашни култури, да бъде заменен с Божествения закон на справедливостта, който поставя всичко на мястото му. Така всяко живо същество, всяка обективна реалност в нашата битийна структура придобива възможността да изпълнява предначертаните си функции и да оправдае своето съществуване.

 

- правдата и справедливостта – отрицание на всички форми на насилие:

 

Това следствие от разглежданите космически принципи изисква на всеки човек да бъде отдадено правото, което Живата Разумна Природа му е отредила. В същото време всеки наш ближен е достоен за нашата подкрепа във всичките му стремежи, насочени към триумфа на светлината в пъстрия лабиринт на житейските неволи и премеждия. Учителят на ББ споделя: “Всеки човек е надарен с известни дарби и сили, които трябва да развие. Това е негово гражданско право. Всеки, който отнеме това право на хората, върши престъпление. Правдив човек е онзи, който не накърнява чуждите интереси нито на йота. Той е готов от него да мине, но не от другите. Готов е да отстъпи първото място на другите, а сам да заеме последното място. Тъй постъпва и майката.”

 

- правда и справедливост на индивидуално, колективно и глобално равнище – за всеки човек, всяка общност от хора, всеки народ, всяка държава, за цялото човечество като групова общност на Разума:

 

В този ред на мисли П. Дънов подчертава: “За да има мир в която и да е държава, трябва да има Правда. Има ли безправие, в нея ще настъпи безредие. Отворете страниците на историята в миналото, взрете се в настоящето и ще видите, че безправието винаги е било причина на всяко безредие. Навсякъде законът е един и същ – щом има безправие, веднага ще се яви безредие. Правдата е, която определя отношенията между хората. Тя е, която разпределя Божиите блага – кръвта на живота – в общочовешкия организъм.”

В света царува Божията справедливост. Който я нарушава, поема върху себе си тежки последствия – той страда и се бори с противоречия на всяка крачка в живота. А когато тази справедливост бъде приложена на дело, тя заличава всяко недоволство, всеки зародиш на неудовлетворение.

Бог е предоставил на всеки народ негово собствено право да съществува и се развива към добро Това е Божествен потенциал, който следва да бъде зачитан от всички останали народи. Големите измежду тях трябва да се съобразяват в този смисъл с малките и обратно. Изводът е, че човечеството като колективна общност е длъжно да създаде на всяка индивидуалност и на всеки народ условия и подкрепа за жизнена изява и целесъобразно развитие. Международната общност е по същността си жив организъм, интегрално Цяло, което обладава всички възможности за правилното еволюционно израстване и на личностите, и на народите.

 

  г) ІV принцип: универсален характер на правдата и справедливостта – справедливо разпределение на благата между всички живи същества:

 

Четвъртият принцип е формулиран от Учителя П. Дънов, както следва: “Добро е това, което е добро за всички, а не само за едного. Животът изтича от Великото Разумно Начало (Бога – б.К.З.), което обгръща всичко в света. Навсякъде, където има живот, той е проява на това Велико Разумно Начало. Всички блага, които идат от Разумната Природа, са за всички. Ето защо върховната справедливост изисква, щото Божиите блага, благата на Разумната Природа, да бъдат блага на всички. Те трябва да бъдат достояние на всички. Така говори законът на справедливостта.”

Тази идея на изгряващата Нова Култура е изразена от Учителя П. Дънов в надписа на една малка чешма, построена под негово ръководство: “Божието благо е благо за всички”. Той изтъква: “Има един велик закон в природата, който регулира нещата. Благата на живота не текат само в една посока. Този закон е общ и се отнася не само до физическия, но и до психическия живот. Който разбира този закон, той никога не би се осмелил да постави преграда между себе си и своя ближен с цел да задържа благата само за себе си. Той знае, че всяка преграда, която е поставена, един ден ще се обърне против самия него. Като не разбира този закон и не го спазва, човек сам си създава нещастия. От нас се изисква само едно: да не поставяме преграда на Божествените блага, които текат към нас. Божественото благо е общо за всички същества. Божественото е достъпно за всички. Благата, които Бог дава, трябва да се оставят свободно да текат – да се ползват всички същества от тях. Това се отнася за всички видове блага.”

Правдата, освен всичко останало, е и най-краткият път за победа над бедността и мизерията в глобален мащаб. Но за да се стигне дотам, трябва да бъде усвоено още едно стъпало на духовната еволюция – състраданието (което неслучайно е издигнато на пиедестал в най-древната от съвременните световни религии – будизма). По този повод П. Дънов казва: “Правдата трябва да се приложи в света така, че да не остане нито един беден човек, който да въздиша и да възклицава: “Няма ли Господ на този свят?” Ето защо истинският праведник на земята, когато се моли, трябва да иска от Бога да му покаже някоя страдаща душа, за да й помогне.”

Тук е мястото да отбележим, че идеалът за напълно справедливо разпределение на всички блага ще бъде осъществен в близкото (от езотерична гледна точка) бъдеще – след установяването на Новата Култура на VІ коренна раса по цялата планета Земя. Тази определяща характеристика от утрешния ден на човечеството е обрисувана от Учителя П. Дънов по следния начин: “Аз ям и казвам: “Слава Богу.” Но същевременно това благо трябва да бъде благо за всички. Да бъде общо благото и от материален характер, и от умствен характер, и от сърдечен характер. Всички блага, които придобиват хората в бъдеще, ще бъдат общо достояние на цялото човечество. Това се отнася не само за материалните блага, но и за знанието, способностите и дарбите. Справедливостта изисква, щото човек да говори не само за себе си, но и за другите, да търси не личното благо, но общото. Там, дето има сиромашия, страдание, има ли общо благо? Дето има насилие, има ли общо право? Това са продукти на старото човечество и последиците от тях са разрушените градове и всички гробове. Това са документи, които показват, че природата не прощава на онези, които престъпват законите й. Новото човечество твърди, че на всяко същество трябва да се даде неговото място и подходяща работа. Всяко същество трябва да има хигиенична къща, здраво тяло, чисто сърце, светъл ум, благородна душа и крепък, възвишен дух.”

Благата, предоставяни ни така щедро от природата, следва да бъдат оставени да текат свободно, така че всички същества да се ползват безпрепятствено от тях. Никой не е в състояние да лиши от полагащите му се блага нито човека, нито даден народ. Правдата е грандиозен процес за разпределение на всички Божествени блага по всички части на организма, независимо дали това е отделна личност, общество, народ или цялото човечество. Справедливостта е тази, която разпределя Божиите блага в общочовешкия организъм. Желаната от позициите на Божия план абсолютна справедливост може да бъде постигната само в светлината на Мъдростта, която съдейства за разумното правилно разпределение на благата между всички.

Като следствие от  четвъртия принцип е закономерността, че всеки черпи от благата според степента на своето духовно развитие. Това правило не накърнява свободата на достъпа до благата. Ала то свидетелства за факта, че по-развитият в духовен план притежава и по-съвършени вътрешни сетива и приемателни системи за усвояване на количество блага, които се предоставят по равно за всички. Например, човекът, който е извървял по-дълъг път на духовно-нравствено усъвършенстване, ще възприеме от слънчевите лъчи повече енергия, отколкото по-неразвитият. Аналогично е сравнението на Божиите блага с извор, от който всеки може да почерпи дотолкова, доколкото голям е съдът, който носи със себе си – своя духовен потенциал. Учителят П. Дънов ни казва в този смисъл: “Щом искаме да бъдем абсолютно справедливи, Бог ще каже: “Ето същества, които искат да изпълнят Моята воля.”

 

 

5. Принципите и законите на правдата и справедливостта – следствие от Единството на Всемирния Живот:

 

Законите на правдата и справедливостта следват от обстоятелството, че всички същества съставляват едно цяло. Те са градивни части, безкрайно множество компоненти на великия космичен организъм. Божественият принцип на правдата и справедливостта е призван да осигури благоприятни условия за съществуването на всички тях.

Единството на живота като принцип и реалност на съществуващото е залегнало в основата на всички световни религии и духовни учения. То произтича от наличието на едно Върховно Божество – Творец и Промислител на Вселената, и на една Творческа Воля в Битието.

 

  а) правдата и справедливостта – фактор за духовното израстване на всяка индивидуалност:

 

Учителят П. Дънов казва: “Дето има справедливост, там има растеж. Дето тя отсъства, няма растеж.”  В случая справедливостта представлява задължително стъпало към върховете на духовно-нравственото съвършенство. В този дух са и думите на Учителя на ББ: “Ето защо, за да постигнете съвършенство, като първо стъпало на вашия живот поставете Божествената Правда, чрез която се изявява Любовта към всички същества – човеци, животни, растения. Придобиете ли това, дето и да погледнете, ще виждате само доброто. Виждате ли доброто, то ще произведе в душата ви свещен трепет.”

Както и при всички останали опитности и качества, които биват придобивани и усвоявани по пътеката на духовното издигане, и правдата, ако не бъде прилагана в практиката, остава без стойност. Такава е логиката на следните разсъждения на П. Дънов: “Искате ли да се развивате правилно, непременно трябва да вършите правдата. И когато трябва да извършите правдата, извършете я, ако ще би и светът да се обърне с главата надолу.”

 

  б) правдата и справедливостта като условие за проявата на Любовта, Мъдростта и свободата:

 

Правдата и справедливостта в качеството си на Божествен творчески принцип и неговата проекция в създадения от Бога свят предоставят необходимите условия за проява на Любовта, Мъдростта и свободата. По този повод Учителят П. Дънов наставлява: “Докато не бъдете справедливи, няма да се научите да мислите, да чувствате и да действате правилно. Без справедливостта не могат да се проявят правилно Любовта, Мъдростта и Свободата. Абсолютната справедливост трябва да бъде идеал за вас, за да могат всички Божествени добродетели да дойдат във вас. Справедливостта усилва дарбите и способностите на човека. Тя носи вътрешен мир и спокойствие. Когато справедливостта се прилага, престъпленията са невъзможни. Справедливостта подобрява живота.” Не на последно място – без проявената в живота правда любовта не би могла да изпълни със своята светлина човешката душа: “Всяка душа трябва да бъде праведна. Защо? – За да излезе от нея великата светлина. А в светлината, която изтича от Правдата, Любовта ще й се изяви. Правдата, това е основата, на която Любовта се изявява и осиява човешката душа” (Учителят П. Дънов).

 

  в) Новата Култура на VІ раса ще изведе за първи път на преден план Божествената правда и справедливост на Земята:

 

Учителят на ББ в нашата страна свидетелства: “Откак светът съществува, на земята е нямало правда. Баща ви е бил справедлив, както обикновените хора.” Проявяването на правдата и справедливостта е свързано и с отговорността на нашето човечество пред бъдните поколения. В тази насока разсъжденията на Учителя носят характера на важно прозрение: “И ако ме питате защо има нужда от Правда, ще ви отговоря: “За да могат бъдещите поколения да живеят във вашата светлина.” Светлината, която произтича от Правдата, е есенцията на онази светлина, която дава живот, която носи в себе си живота.”

Новата Култура на VІ раса е култура на Любовта, на сърцето – тя съдържа в себе си най-големия възможен потенциал за утвърждаване на правдата и справедливостта по цялата планета. Правдата, в този смисъл, е проявление на Христовата Любов – Любовта на онова велико Същество, Което пое в ръцете Си съдбините на Земята. В тази връзка Учителят П. Дънов дава следното пояснение: “Праведните хора са богати. Те са синове Божии. А всеки човек, който е Син Божий, разполага с капитала на цялата Слънчева система. Божествената Правда, на която те са носители и която иде сега в света, ще стопли човешките сърца. И в бъдеще, в новата култура, в културата на Светящите, светът ще се отоплява и осветява от човешките сърца, в които Правдата обитава. От тия бъднини сега Христос изпраща вест – Христос на Любовта, изявена в Правдата, която просветва у онези, които Го любят.”

 

 

6. Правдата и справедливостта съдействат за преодоляването на низшето естество у човека и за неговото духовнонравствено усъвършенстване:

 

Тази формулировка не е само теоретическо заявление. Практическият опит като безпогрешен критерий за истината доказва, че справедливостта освобождава човека от неговите слабости и пороци. Тя е първото стъпало към жадуваното съвършенство. Учителят П. Дънов подчертава: “Правдата... може да се оприличи на водата. Каквото е водата по отношение на твърдата почва, това е правдата по отношение на човешкия живот, защото тя е, която смекчава твърдите тела. Хората, които са се озлобили, са се втвърдили, защото нямат правда. А онези, които са станали меки, имат правда. Дайте на един човек правото, и той ще омекне. Същото действие оказва на растенията и водата.”

Факторът, който с най-мощна сила задържа човека във веригите на материята, е неговото его. Ако човек проявява правда във всичките си действия (предхождани от правата мисъл, както съветва Учителят), той е на път да се освободи веднъж завинаги от тази обвързаност с тленното и преходното. Затова гласът на съвестта в душата ни ни мотивира да потвърдим следващото заключение на П. Дънов: “Божествената Правда изключва всякакви почести и слава, всякакви богатства и знания заради лични облаги.”

 

  а) Любовта не може да бъде приложена без наличието на правда и справедливост:

 

“Който иска да приложи любовта, трябва да бъде справедлив. Любовта не търпи несправедливост. И всички вие умирате от несправедливост. Любовта е закон, който носи блага на всички същества” (Учителят П. Дънов). Освен гореизложените съждения Учителят на ББ в България формулира и една интересна зависимост между Правдата и Любовта на физическото поле, в материалния свят: “Абсолютната Божия Любов изисква абсолютна Правда. Там, дето няма Правда, няма Любов. Физическата страна на Любовта е Правдата. За да се изяви Любовта във физическия свят, непременно трябва да има Правда.”

 

  б) правдата и справедливостта – израз на Божията Любов в света:

 

По своята същност, характер и проявление правдата и справедливостта изразяват Любовта на Бога Творец към всичко сътворено, към всички живи същества. В същност има само една справедливост – справедливостта на Любовта. Любовта в качеството си на могъща съзидателна сила изпълва умовете и сърцата на хората и ги дарява с разбирането, че благата и животът са общи и достъпни за всички. Оттук и логичният извод, че Любовта, след като е изявена и приложена, води към утвърждаване на правдата и справедливостта.

 

  в) Истината като източник на правдата и справедливостта:

 

Не само духовното прозрение на ясновиждащия, ала и свидетелството на интуицията на напредналия по пътя на еволюционното израстване човек съзират източника на правдата и справедливостта в света на Истината. Според Учителя П. Дънов именно Истината представлява върховното постижение по Пътя на окултното ученичество. Извирайки от най-високите полета на Божествения свят, тя единствена е в състояние да освободи човека от физическо и духовно робство, от вековни предразсъдъци и заблуди, превърнали се в закони на общността на невежите и слепите. Само тя, царствената Истина – лъч от сърцето на Бога, - би могла да преведе земния човек през всички тресавища на собственото му несъвършенство и да го понесе на крилете си към неугасимата светлина на Божественото съзнание. Там, където отвека се ширят неизразимите със словото на езика владения на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта. Там, където всеки от нас ще срещне своя Учител, очакващ го от хилядолетия с непобедимо търпение и надежда. И никога повече няма да се разделим.