“Ядка на Божественото учение е Любовта, Мъдростта и Истината” (Учителят П. Дънов).
Цялото необятно теоретично наследство на българския духовен Учител Петър Дънов – независимо от огромното му разнообразие – би могло да бъде сведено до три основни начала: ЛЮБОВ, която носи изобилния и пълен живот; МЪД-РОСТ, която носи пълното знание и Светлина; ИСТИНА, която дава пълната и безгранична Свобода. Най-главното, на което Учителят на ББ в България набляга в своите беседи, е – да научи хората да любят Бога. Той е говорил многократно, проникновено и задълбочено за наука и изкуство, за подвига при неизбежната среща с изпитанията, за нищожните и великите проблеми в нашето човешко съществувание. Ала за нищо не се е произнасял така вдъхновено и категорично, както за необходимостта човек да възлюби Бога над всичко в света. Помисли ли човек за Непостижимия Баща на Живота, трябва да почувства топлина и вътрешна радост, каквато никой тук, на земята, не би могъл да му предложи. И макар че Творецът е необхватен в Своето величие, Учителят П. Дънов ни уверява, че човек може да се приближи до Бога така, както едно дете приближава до своя баща.
За трите основни
начала на своето учение П. Дънов свидетелства по следния начин: “Любовта е това, без което не може да съществува никакъв живот. Мъдростта е това, без което никакво движение не съществува. Истината е това, без което никаква граница не съществува. Любовта е начало на живота. Истина-та е край
на живота. Това са двата предела на Великото в света. Това, което се движи по средата и оформява нещата, е
Мъдростта.”
Към посочените три водещи начала и принципи на Словото си Учителят П.
Дънов добавя още два: Правда и Добродетел. Пет са върховете на древния духовен
символ – Пентаграм, подробно описан, разтълкуван и
обяснен като съдържа-ние и енергиен потенциал от П. Дънов. Пет са и основните
космически, Божествени принципи, върху които се изгражда неговото учение: Любов, Мъдрост, Истина,
Правда и Добродетел. На всеки от тях е посветена по една подтема в рамките на настоящия
лекционен курс.
“Любовта е свят, в който живее Божественият Дух” (Учителят П. Дънов).
Според твърдението на самия П. Дънов най-много от всичко той е говорил именно за Любовта. И въпреки това, пак по негово мнение, слушателите и последователите му са все още едва в преддверието на осъзнаването на нейната същност.
Любовта е непоклатимият фундамент на новозаветното благовестие на Господ Иисус Христос. Тя е доминантата и при изграждането на бъдещата Култура на VІ окултна раса, чиито основи вече са излети благодарение живота, делото и Словото на Учителя П. Дънов и на мнозина други знайни и незнайни пратеници на Всемирното Бяло Братство. Любовта е едновременно смисъл, цел и съдържание и на вселенския, и на нашия малък човешки живот. Каквото и да кажем за нея, няма да бъде достатъчно. Нека тук да проследим как осветлява нейната същност и проявления един велик духовен Учител.
1. Любовта – принцип на Битието,
извор на всемирния Живот:
Както вече изтъкнахме по-горе в
това изложение, наред с Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта – Любовта
е един от петте основни космически, Божествени принципа в учението на ББ,
представено от Учителя П. Дънов през първата половина на ХХ в. пред българския
народ.
Според
християнското богословие и учението на Църквата Бог е сътворил света от
Любов – за да създаде необходимите условия за изява на Живота, на живите
същества. За животворящата функция на Любовта Учителят П. Дънов казва следното:
“От извора на Любовта са произлезли и ще произлизат всички светове през
всичките вечности. Всичко в света живее в Любовта и чрез Любовта. Всич-ко,
което виждаме: звездни вселени, слънца, планети, е проява на Любовта. Цели-ят
Космос в неговата целокупност, целият физически свят е проявена,
материализирана любов. Това е великото “тяло на Бога”.” Според него не
съществува по-извисен свят от този на Любовта в цялото Проявено Битие: “Най-великият
свят, който познават мъдреците от всички времена и за който Христос говори, е
светът на Любовта.”
В своето Слово
Учителят П. Дънов разглежда Любовта от най-различни гледни точки. В беседите и
лекциите му тя изпъква ту като творчески принцип, ту като съзидателно
начало или пък като субстанциална среда за проявление и развитие на
всемирния Живот. Като илюстрация за тези аспекти на проявление на Любовта
предлагаме съответни цитати от Новото учение: “Всички души са свързани
помежду си по такъв начин, че образуват нещо цяло, неразривно. От гледище на
тази Любов светът представлява велик организъм, в който Бог живее и работи.
Човек трябва да съзнава себе си като уд (съставна част – б.К.З.) на
Божествения организъм. Като дойде Любовта в нас, ще познаем, че във всички хора
прони-ква един и същ принцип.” Според учението на П. Дънов Вселената е
тяло на Бога. А Любовта от своя страна е тази, която свързва всички части
на това тяло в едно Цяло – Космоса. Целият свят е построен и обгърнат от
Любовта. “Любовта е майка на света. Тя е създала всички организми, всички
същества. Тя е родила и слънцата. Цялото небе не е нищо друго освен изложба на
Любовта.” От тези думи на Учите-ля П. Дънов прозира връзката на космическия
принцип на Любовта с Мировата Майка или Световната Душа – Женската полярност на
Божественото Начало в езотеричното познание. В този ред на мисли той добавя
още: “Първото нещо, основният принцип, това е Ллюбовта – не сегашната ви
любов, но Любовта, която е създала целия Космос, Любовта, от която произтичат
всички живи сили в природата – всичко.”
2. Любовта – основа на взаимоотношенията между хората:
Любовта
като градивен елемент съставлява дълбоката същност на човешкото естество. Тази
изходна теза е потвърдена и в Словото на П. Дънов: “Любовта е качество на
душата, т.е. вътрешно богатство на човека, към което той трябва да се стреми.
...Любовта е вложена в човешката душа. Достатъчно е човек само да отвори ума,
сърцето и душата си за Божественото,за да изяви любовта си към всички живи
същества! Човек трябва да обича, за да се прояви.”
В своята теоретична схема Учителят П. Дънов доразвива идеята на Христос за братство между всички хора, понеже те са чеда на Небесния Отец – Бога, и всички те са равни пред Него. (В същност окултизмът и езотеричното познание отхвърлят категорично равенството в този смисъл. И по-точно – те защитават тезата, че равенство съществува единствено по отношение на потенциала и възможностите за развитие. Но що се отнася до степента, в която е осъществен този потенциал – си-реч духовното стъпало или равнище, до което е достигнала в еволюцията си всяка монада, всяка индивидуалност в Битието,- там равенство няма и не може да има!)
Изяснявайки взаимовръзките между Любовта и останалите четири Божествени принципа в светлината на междуличностното общение, П. Дънов подчертава: “Любовта обема всичко в себе си. Сама по себе си тя е безконечна, а всички неща вън от нея са конечни. И затова ние казваме: Вечна е само Любовта. От нея изтича животът. Любовта е, която носи пълния живот. Доброто, като плод на Любовта, се съдържа в нея. Мъдростта, и тя се съдържа в нея, защото представя формите, чрез които Божията Ллюбов се изявява. Истината също е включена в Любовта. Тя е най-чистият образ на любовта. Правдата, и тя е включена в Любовта. Ето защо абсолютната Божия Любов подразбира абсолютна Правда. Де-то няма правда, няма любов. Физическата страна на Любовта е правдата. За да се изяви Любовта на земята, непременно трябва да има Правда. Любовта е дълго-търпелива, милостива, но абсолютната Любов изисква абсолютна Правда. И само човек, който е просветнал в Правдата, може да възприеме Божествената Любов.” В обхвата на тези разсъждения на Учителя П. Дънов Любовта включва целия комплекс от отношенията между хората и всички добродетели, които те трябва да култивират през земния си живот: търпение, благост, благородство, скромност, смирение, опрощение, справедливост, доверие, надежда, физическа и духовна издръжливост, устойчивост, твърдост, упование и много други (ср. І Кор. 13 гл.).
Божественото начало
у човека – това е самият той. От тази позиция следва да изхождаме и във
взаимоотношенията си с нашите ближни, понеже потенциалът на всекиго от нас
произхожда от една съвършена Същност и сам я отразява в дълбините на естеството
си. Затова Учителят казва: “Трябва да се определи понятието човек. Той е
съчетание на добродетели. Само онзи може да се нарече човек и да носи
същинското си име, който е дал път на Любовта, Мъдростта и Истината в себе си.
Душата обитава в тялото от време на време. Всичкото богатство за вас е в
присъствието на Бога във вашата душа.” И като важно допълнение, на друго
място в Словото: “Методите на Любовта са написани в човешката душа.
Разтворете душата си, всеки ден прочитайте по един от методите, написани в нея,
и ги прилагайте.”
Според Учителя П.
Дънов лоши хора няма. За него лошият човек е зелен, неузрял плод; нека
да го изчакаме да узрее и тогава да установим истинската му същност: “Срещнеш
един човек.Не казвай, че е лош, но кажи: Този човек не е проявен още, не е
проявил доброто, което образува истинската му природа. Всички трябва да се
проявим. Проявлението е в това, да изразим Божията Любов. Щом любовта не дойде
в човека, и душата му не присъства в него.”
Без Любов няма да можем да
прощаваме на всички за всичко и да обичаме дори враговете си, както ни
напътства Христос. Учителят П. Дънов обогатява тези наставления на Божественото
Слово, като ни уверява, че ако открием у даден човек дори една-единствена
положителна черта, заради нея ние ще можем да го обикнем и така ще му помогнем
да израсне в духовно-нравствено отношение.
1. Любовта – фундамент на отношението на човека към Бога:
У всеки човек е заложено като потенциал
съвършенството на Твореца-Бог. Наш дълг е да го изявим в цялата му красота и
пълнота. “Господ живее в твоята душа и в твоя дух, в твоето възвишено
съзнание, което носи светлина. Призови този Господ и тогава ще можеш да
направиш нещо. Подобни сме на Бога в това, че можем да мислим, да чувстваме и
да обичаме като Него” (Учителят П. Дънов).
Любовта към Бога е първата и най-важна заповед в
Божествения нравствен закон според Христос. Сам Бог е Любов (І Йоан 4:8,16). “И
когато казваме, че Бог е Любов, подразбираме същината, от която всичко
произлиза” (Учителят). Същевременно Бог е и вечният образец за човека като
събирателен Обект на всички възможни съвършенства. Следователно дълг и на
човека е да бъде изтъкан от Любов!
Нека тук предложим
цитати от учението на П. Дънов, свързващи предидущата подтема (за любовта като
основа на взаимоотношенията между хората) с настоящата: “Ако обичаш Първата
Причина – казва той, - ще обичаш и формите, чрез които Тя се проявява.
Свещена е формата, чрез която Тя се проявява. (“Формата е съдържателна!” –
Г.В.Ф.Хегел.) Това е ближният! Хората са частица от Бога. Както любим Бога,
тъй ще любим и всички хора. Ако не любим Бога, всякога ще правим разлика между
този и онзи човек.” И действително – от любовта към Вечното Начало на
Вселената следва и любовта към нашия ближен, понеже това Начало присъства във
всяка форма и я изпълва с живот. Щом човек обикне Цялото, непременно той ще
обича и частите, съграждащи това Цяло: “Абсолютната
Любов включва следното: Човек люби Бога! Това е първото и главно отношение в
живота му. Това отношение е от периферията към центъра
по линията на радиуса. Второто отношение на човека е
любов към ближния, към всяка точка на окръжността. В първото си отношение човек
се стреми към Бога. Във второто си отношение – към всички живи същества, към
ближните си, които са излезли от същото Начало, от Бога.”
Любовта към Бога включва и Любов към всичко сътворено от Него – т.е.
към цялото Творение, към целия свят. “Вън от Любовта – казва П. Дънов – ние не познаваме Бога. Любовта е свързана с всички органически
същества. Няма живо същество, няма жива материя в света, която да не се влияе
по един или друг начин от Любовта, да не е тясно свързана с нея. Бог на Любовта
не е само вън от нас, във Вселената, а и вътре в нас. Той е живата връзка на
всичко, което е “вън” и “вътре”.
Като червена нишка в учението на ББ бива утвърждавана тезата, че
Любовта към Бога до най-висока степен осмисля нашия живот. В този ред на мисли
Учите-лят П. Дънов споделя: “Бог е Любов, Разумно Начало, Което е вложило всичко в живота. Умът,
сърцето, душата и духът са ни дадени от Бога. Защо да не обича-ме Онзи, Който
ни е дал всичко?Смисълът на живота се заключава в Любовта към Бога.” Според него единствената стойностна
връзка между човешката душа и Бога е именно Любовта: “Да възлюби човек Бога,
това е най-славният момент в неговия живот. Аз наричам човек само онзи, който е
възлюбил Бога. Моментът, в който той се е самоопределил и е възлюбил Бога, го
определя като човек.”
Когато човешкото
съзнание се издигне до степен да обикне Великото Разум-но Начало на Вселената
от все сърце, с цялото си същество, тогава именно личността е постигнала идеала на своята душа, вече е
напълно наясно с предназначението си на тази Земя, със смисъла на своето
съществувание. Това състояние на човека би могло да бъде определено като
най-висока точка на неговото битие в света на материята. В този смисъл Любовта
би трябвало да се разглежда и като определящо условие за постигане на
нравствено и духовно съвършенство. По този повод Учите-лят П. Дънов заключава: “Дошло
е вече време да възстановите връзките си с Онзи, Който ви е създал, Който ви
обича и мисли за вас. Единствената привилегия на човека пред животните седи в
това, че му е дадена възможност да люби Бога и да изпълнява волята Му.
...Най-първото нещо в света е: Всички да дойдем до този закон – да обикнем
Бога. Хората обичат Бога, защото Той всеки момент се жертва за тях.”
4. Прояви на
Любовта у човека:
“Крайните резултати на Любовта – това е да се опознаем.” “Без Любовта не можем да проучваме човешката душа. Любовта е единствената светлина, с която разполагаме, за да познаваме живите същества, с които сме заобиколени. За да познаваш хората в същинския смисъл на думата, трябва да ги обичаш!” (Учителят П.Дънов).
Любовта мотивира
човешкото същество да разкрие най-доброто от себе си. Тя преизпълва сърцето със
светла радост и импулсира любещия да обхване в прегръдка целия свят. Когато
чувството на обич е отправено към един конкретен човек, тогава ние съзираме
най-хубавото, най-извисеното, което се таи дълбоко в неговия ум, в сърцето и
душата му. В тази връзка Учителят П. Дънов казва: “Човек иде от един
възвишен свят на Любовта, Мъдростта, дето светлината царува, от онзи светъл
свят, дето свободата, братството и равенството царуват, за които хората
копнеят, от онзи светъл свят, гдето хората се познават, за другите живо-та си
полагат, с Любов се ограждат, за Бога живеят. И когато човек обича някого,
обича този Божествен, възвишен свят в него.”
Едва ли има по-вълнуващ
момент в живота на всекиго от нас от мига, в кой-то прекрасната птица на
Любовта кацне на рамото ни. Това променя всичко. И най-обикновените неща от
ежедневието придобиват особен блясък. А поривът да полетиш и да споделиш
щастието си навсякъде и с всички сякаш те дарява с криле. Ето как това
състояние на струяща лъчезарност е описано в Словото на П. Дънов: “Когато в
един момент Любовта те посети, то е момент, който никога няма да забравиш.
Тогава ти ще почувстваш такова разширение, че ще слееш с всички същества, ще
искаш на всички да дадеш и да им направиш добро. Този момент ще оста-не за тебе
като една любима мечта, най-много ще мислиш, ще го пазиш свято и никога няма да
говориш за него, но той ще ти дава най-голямата сила и живот.”
Любовта помага по
най-непосредствения начин да бъде разкрита красотата на външното, на
заобикалящата ни реалност, както и на облика, който самите ние предлагаме на
околните. Ала в същото време тя крие в себе си и заряда на една разтваряща
съзнанието мистичност, проникването до най-дълбинните пластове на личността. В
същност именно това е най-истинската, Божествената Любов – вътрешният извор
на човешкото пресътворение. В много от случаите нейните външни прояви
представляват само сянка на действителната Любов. В тази насока Учителят П.
Дънов споделя следното: Досега вие нито сте обичали, нито сте били обичани.
Вие имате любов, но не такава, за която аз говоря. Достатъчно е да проникне
Любовта в човека за един момент, за да се почувства в хармония с цялата
Вселена, с всички същества. Чувствали ли сте вие подкрепата на Любовта? То е
едно мистично преживяване. Като че ли сте в съгласие с целия свят, с всички
велики мисли. Ти едновременно присъстваш на небето и на земята. Желая ви да
имате тази опитност, да се свържете с тази реалност, да се домогнете до нея.”
Странно нещо е
любовта... Никога не разбираш как идва и кога си отива. Едва по-късно ти ставя
ясно, че (в повечето случаи) това е била онази преходна човешка устременост към
единение с обекта на въжделенията, която обикновено назоваваме погрешно
“любов”. Учителят П. Дънов я определя като проява на магнетично привличане
между половете. Тя няма нищо общо с истинската, Божествена Любов, която е
твърде рядък гост в нашия живот. Затова и не бива на никаква цена да пропуснем
времето, когато тя ни е посетила – да бъдем неизменно будни за мига, в който тя
ще се роди за живот в сърцето ни: “Събуждането на Любовта е новораждане.
Когато Любовта се пробуди в човека, животът му вече не изгасва. Той влиза в
по-висока гама на живота. Светлината на това място е голяма, вследствие на
което той вижда нещата ясно. Следователно светлината на Любовта осмисля както
физическия свят, тъй и духовния и Божествения. Докато светлината на Любовта не
огрее ума и сърцето, т.е. върха и долината, човек не може да бъде буден, поради
което не вижда ясно. Идеалът е да дойде за вас този тържествен ден, да се
стопли вашата душа и да почувствате поне за един момент какво нещо е великата
Божия Любов, която може да ви разшири толкова, че да обхванете в себе си целия
свят.”
В своето Слово Учителят П. Дънов формулира три основни закона на Любовта. Мащабите на тяхното универсално действие покриват цялата палитра на взаимоотношения в кръговрата на Космоса: Бог – свят – живот – човек.
Първи закон: Когато обичаш Бога – всички същества те обичат.
Втори закон: Когато Бог те обича – ти обичаш всички същества.
Трети закон: Всички ние живеем в Бога, без разлика – всички същества; това е дадено наготово. Важното е ние да дадем условия Бог да живее в нас. А това става, когато приемем Любовта.
5. Божествената Любов – висшето проявление на Любовта в света:
“Любовта в Божествен смисъл е разумна проява между две възвишени ду-ши, които стоят на еднакъв уровен и по ум, и по сърце, и по стремежи – души еднакво благородни, еднакво повдигнати духовно” (Учителят П. Дънов). Божествена-та Любов е достояние на онези души, които са завършили своята еволюция и са по-стигнали съвършенство, които завинаги са победили в битката с материята, с низшето начало у човека. За останалите хора Божествената Любов е цел и стремление, път на духовно развитие.
Учителят на ББ в
България предлага точен критерий за различаването на тази най-велика форма на
Любов: “Дали любовта ти към един човек е Божествена, се познава по това: ако
тя роди в тебе любов към всички, тя е Божествена. Щом обичаш едного, сърцето ти
се отваря за всички, към всички си разположен, във всички виждаш доброто и
красивото.” За истинската Любов не съществува разстояние между тези, които
я споделят. Тя преодолява с най-високата възможна скорост всички прегради,
всички ограничения и свързва в едно сърцата, туптещи в нейния животворен ритъм:
“Когато аз ви обичам, където и да сте в света, ще по-чувствате моята Любов,
всичко ще ви върви, ще ви помагам във всичко. За Любов-та има само един израз:
тя е всесилна!” По този начин между съществата, които искрено се обичат, се
изгражда мощна, неразкъсваема връзка. Това е факт на духовната комуникация във
Вселената, закон на невидимия свят. Учителят П. Дънов го дефинира по следния
начин: “Когато се обичат, хората предават настроени-ята и разположенията си
един на друг. Когато между двама души съществува известно подобие, те взаимно
си предават своите мисли и чувства. Каквото мисли и чувства единият, ще го
мисли и чувства и другият. Ако единият е добре или зле разположен, и другият ще
има същото разположение.”
Ако в контакта помежду си човешките същества достигнат равнището на проявление на Божествената Любов, то в нейния благодатен огън неминуемо ще изгорят всички елементи на егоизъм, дребнавост, самолюбие – въобще на всички форми, с които се отличава низшата човешка природа. Ще изгори без остатък и един от най-яростните врагове на любовта между мъжа и жената – ревността. Божествената Любов изключва ревността: “Кога ревнува човек? Когато иска да задържи нещо за себе си. Когато обичаш някого, ти го пазиш за себе си, обсебваш го. Това не е любов. Истинската Любов внася разширение в човешката душа. Щом обичаш някой човек, остави го свободен! Божествената Любов се отличава по това, че оставя човека свободен” (Учителят П. Дънов).
За да съхраним
Любовта, следва да й предоставим достатъчно духовно пространство, в което тя да
се разгърне и да роди красивите плодове, заложени в същността й. Това изисква,
освен всичко останало, и спазването на определена дистанция между субектите на
Любовта. Учителят издига това изискване в ранг на закон за общуването: “При
Любовта трябва да пазим точно определено разстояние от този, когото любим!” На
друго място в учението си той обяснява този закон с думите: “При Любовта не
трябва да упражняваш никакво насилие, от какъвто и да е вид, върху този, когото
обичаш.”
Божествената Любов – за разлика от преходната човешка – изпъква и със своето постоянство: “Човешката любов се променя и изменя. Духовната се променя, без да се изменя. А Божествената нито се променя, нито се изменя. Тя само расте. ...Когато любовта на човека се мени, това показва, че той не оценява благото, което Бог му е дал. Човекът на Любовта се отличава по това, че той никога не се разочарова. Човек никога не трябва да губи Любовта си” (Учителят).
Едно от най-важните
качества на Божествената Любов е способността й не-прекъснато да нараства.
Поради заряда на безграничност в себе си тя не само че не отслабва с времето,
а, напротив – укрепва, усилва се и се разширява. Този процес на вътрешно
разрастване е описан от Учителя П. Дънов с пестеливи, но ярки щрихи: “Когато
обичаш човешката душа, любовта непрестанно расте и разкрива все нови и нови
ценности в нея. Ако увеличаваш любовта си, имаш бъдеще. Ако я намаляваш, нямаш
бъдеще. Любовта на човека трябва да бъде във възходяща степен, т.е. всеки ден
той да има ново прозрение, ново откровение за нея. Любовта е един безграничен
свят! Човек трябва да увеличава Любовта си, без да говори на хората за нея.” И
още: “Божествената Любов има и следната отличителна черта: тя постоянно
расте. В нея има вечен растеж: като обичаш някого, тази любов трябва да се
увеличава. Любов, която не се увеличава непрестанно, не е Божествена. Тя ще
изчезне.”
6. Любовта дарява безсмъртие:
Безсмъртието е потенциал на
човешката същност, на непреходното ни естество, което сме получили като дар от
Твореца в акта на нашето сътворяване (ср. Бит. 2:7). Бог е вечен и безсмъртен.
Той е създал духа на човека от същата безсмъртна субстанция, отделил е от Себе
Си безброй монади (индивидуалности, духовни иск-ри, лъчи от Неговата същност),
без по никакъв начин да накърнява абсолютното Си съвършенство. Любовта е
естествената среда за проявление и утвърждаване на човешкото безсмъртие.
Липсата на любов, омразата е равна на духовна смърт.
Докосването до
истинската, Божествената любов няма и не може да има еквивалент сред човешките
преживявания – то е неповторимо и изпълва душата с аромата на Вечността.
Учителят П. Дънов с размаха на велик художник на Словото рисува картината на
това изключително и така рядко събитие в нашия живот: “Няколко мига,
преживени в Божествената Любов, струват много повече от хиляди години обикновен
човешки живот, прекаран всред най-големи удоволствия и наслади.”
Божествената Любов е по-силна от смъртта! Пред нейния величествен трон падат на колене всички най-опасни и потайни врагове на човека, скрити на-дълбоко в лабиринтите на неговата душевност. Каква прекрасна царица на безсмъртието е тя! Ала подава ръка само на онзи, който е заслужил с житейския си подвиг да я погледне в очите. “Ако една майка има силна и непоколебима любов към децата си, смъртта не може да й ги отнеме. Не само смъртта – никоя сила в света не е в състояние да разлъчи две същества, които Любовта е съединила (курсивът мой – К.З.). Любовта образува най-устойчивите съединения в живота. И когато две души образуват едно такова устойчиво съединение чрез силата на Любовта, те образуват една двойно по-мощна и по-светла душа, с две съзнания. Тези две души, като срещнат други две души, съединени по този начин, се свързват с тях и образуват една още по-мощна душа. Четирите души се съединяват с нови четири души и образуват една още по-мощна колективна душа. Така продължава този Божествен процес на Любовта, който единствен е в състояние да образува устойчиви, неразлъчни съединения между душите. По този начин в Божествената Любов всички души се съединяват в едно цяло, така мощно, така устойчиво, че никаква сила в света не е в състояние да разкъса неразривните му връзки. В това цяло всяка душа живее в другите души и те живеят в нея. Така се осъщес твява единството в множеството и множеството в единството” (Учителят П. Дънов).
7. Любовта стои над всяка религия:
Религиите са
земната, материализирана изява на Божествената Любов. Тях ната основна цел е да
свържат човека с Бога, земното – с небесното, материята – с Духа. Единствената
най-сигурна връзка в това отношение е Любовта. Ето как Учи телят на ББ в нашата
страна коментира взаимоотношенията между Любовта, вярата в Бога и религията: “Значи
Бог, като възлюбил света, дал от Себе Си в жертва най-хубавото, най-възвишеното
– Своя “Единороден Син”, за да повдигне ония ду ши, които вярват в Любовта. И
наистина, може да се вярва само в едно: в Лю бовта. Всяко друго вярване
е измама. ...Любовта стои над всякакви народности. Любовта стои над всякакви
религии. Любовта сама създава религиите. В Божес твения свят религии няма. Там
съществува само Любов. Атмосферата на Божес твения свят е Любов. Там всичко
диша Любов. Но понеже Любовта не може да се прояви на земята, затова се явяват
религиите. Искате ли, обаче, да изпълните во лята Божия, трябва непременно да
заместите религията с Любовта. Тогава все ки, който ви обича, ще бъде свещеник
и служител във вашия храм. Великото в света е да познаем Бога като Любов.”
Великият ислямски мистик, представител на школата (течението) на суфии те Ибн Араби възкликва: “Любовта е моята вяра! Любовта е моята религия!” Тези негови знаменателни думи по най-красноречив начин изразяват отношението на Новото учение към разглежданите три фундаментални категории на човешкото ми слене и поведение. А именно: Божествената любов е майчинската основа за прояв лението както на религиозната вяра, така и на множеството религии, с които е така богата историята на земната цивилизация. Без такава Любов вярата твърде лесно би могла да се превърне в суеверие, религиозен предразсъдък. А без пламъка на Бо жествената любов религията се разтваря в аморфната маса на суха, догматична сис тема – схоластично обезсолена и лишена от живеца на топлотата в общението меж ду Твореца и творението.
8. Постижения на Любовта:
а) връзка на
човека с Цялото:
“Любовта
към Бога дава силен тласък в живота на човека. Тя е първият и най-силен стимул
за човека. Тя е първият лъч, който прониква в човешката душа. Щом дойде
Любовта, тя събужда великото, славното, красивото в човешката душа. Който люби,
само той има Истината в себе си. Който има Истината, той може да бъде обичан.
Любовта е първото условие, при което съзнанието може да върви напред. За да
могат умът и сърцето да се движат и да вървят напред, те трябва да имат
подбудителна причина. Тази причина е любовта” (Учителят П.
Дънов). Любовта е закон на всемирната хармония. Подходящо възприета и прило
жена, тя подпомага човека в установяването на правилни отношения с всички съ
щества, посочва неговото неповторимо място в космическия организъм, свързва го
с целокупния живот. Ако човек затвори вратите на душата и сърцето си за Любов
та, той загубва тези живителни връзки, изворът на съществуването у него
пресъхва и той пропада до дъното на духовната нищета – несретник, носен като
откъснат от Дървото на Живота лист по всички посоки на бушуващите житейски
ветрове.
б) пълно самоосъществяване на човешката личност:
Учителят П. Дънов казва: “Пътят
на Любовта е осеян с всички постижения и възможности. Възлюбете Господа с
всичката си душа, дух, ум и сърце и в бъдеще ще придобиете всичко. ...За да
може да свършим една работа в този свят, непременно трябва да имаме Любов. Тя е
велик фактор в сърцата на онези, които я имат. Вън от Любовта няма живот, няма
никакви постижения. Без Любовта нещата са мъртви, несъзнателни, механични.” След
като Сам Бог е Любов (І Йоан 4:8,16), а човекът е сътворен по Божий образ и
подобие, следователно най-дълбоката същност на човешкото същество също е
Любовта. От нас се изисква да я от-крием там, в потайните кътчета на душата си,
да я извикаме за живот и пълнота на проявлението и така да изградим собствения
си облик под благодатната й светлина. Като теоретична необходимост това не
звучи толкова трудно за изпълнение. Ала практическият опит доказва, че тази
вътрешна трансформация никак не е лесна. Затова и Новото учение предоставя на
своите последователи цял комплект от методи и средства за усвояване
постиженията на Любовта. Човешката свободна воля е тази, от която зависи как и
доколко те ще бъдат използвани. Резултатите от нейната целесъобразна употреба
определено си заслужават вложените усилия: “Любовта отваря
на хората царските врата на Небето и земята. Това значи, че човек ще бъде приет
между хората и всички други същества. Ще бъде приет добре и у животните. Няма
случай в живота, когато човек да е действал с Любовта и да е пропаднал. Ако
хората изхождат от тази велика Любов, бъдещето е за тях. При Любовта човек
всичко придобива. Без нея всичко изгубва. При Любовта и който люби, и когото
любят печелят. Любовта всякога дава на човека повече, отколко-то е изгубил. Тя
изменя и подобрява условията му. Влезе ли Любовта в живота, хората ще вървят от
светлина в светлина, от сила в сила, от слава в слава и дейността им ще се
увеличава” (Учителят П. Дънов).
Без Любовта като действена, градивна сила в живота на
личността нашето цялостно самоосъществяване – според Божия Промисъл за всеки
човек – не е възможно. Това твърдят без умора великите духовни Учители на
човечеството от памтивека, та до днес. Това потвърждава и нашият собствен
жизнен опит – и натрупа-ният от хилядите въплъщения в земно тяло, и настоящият,
в рамките на едно кратко съществувание в света на материята.
в)
разрешаване на всички проблеми:
Звучи като обещание в приказка – някак твърде примамливо, за да бъде реално. И все пак е самата истина! Когато приемем у себе си съзидателния огън на Божествената Любов, когато го направим неотменна част от ежедневието си – навсякъде и във всичко, и в малкото, и в голямото, - едва тогава разбираме действителната стойност на живота. Едва тогава проникваме в неговата извечна красота и величие. По този повод Учителят наставлява: “Дойде ли Любовта, с нея дохожда всичко: богатство, чест, здраве, знание, способности. Аз не говоря за онази любов, която носи смърт на хората, нито за тази, която създава спорове, състезания, огорчения. Без любовта свободата се превръща в робство, знанието – в невежество, радостта – в мъчение. Като дойде Любовта в човека, слънцето ще грее другояче и той ще почувства връзката си с Бога. Тогава ангелите, светиите и добри-те хора ще посещават дома му, за да се разговарят с него, и ще го поучават. Тогава хората от целия свят ще го посещават, за да видят Любовта!”
Кое е първичното – Любовта или щастието? Езотеричното
познание, чийто пълновластен представител е учението на ББ, отговаря: Любовта
стои над щастие-то, Тя го съдържа в себе си. В нашия земен живот ние получаваме
на всяка крачка Божията благодат. И все пак не сме щастливи (поне повечето от нас).
Значи нещо в начина, по който използваме тази благодат, не е наред. Може би все
още не сме проумели, че щастието е извън доброто и злото. Истинското щастие в
същност е в посещението на Божествената Любов. Само тя разтваря широко пред нас
дверите на Царството Божие. “Когато Бог те обича, ти имаш
тил, който те пази от всички изпитания. Когато те обича някой човек – също имаш
тил, на който можеш да разчиташ. Когато работите на някого се нареждат добре,
ще знае, че има един, който го обича. Ето защо да обича човек и да го обичат,
това значи да си помагат взаимно” (Учителят
П. Дънов).
9. Любовта – източник на живот:
“Когато
кажем, че трябва да любим, подразбираме, че трябва да започнем да живеем.
Любовта е врата, чрез която се влиза в живота. ...Който те обича, пуща вадата
на живота през тебе. Безлюбието представлява градина на сухо, безводно място, а
пък Любовта е градина, която е на място, дето тече вода” (Учи-телят П. Дънов).
Любовта съществува като потенциал в дълбоката същност на всяко живо същество. Различни са само начините и формите, в които те я проявяват. Любовта е и най-благодатната почва за утвърждаването и развитието на живота във всичките му безбройни направления. От човека – като носител на разум – се очаква да използва по най-целесъобразните пътища условията, създадени за него от изявената Любов, която в същност е извечната животворяща Божия Любов. В този ред на мисли Учи-телят П. Дънов казва: “Под любов разбираме среда, благоприятна за развитието на човека. Всеки, който се докосне до любовта, добива живот: ако е глух, ще прочуе; ако е сляп, ще прогледа; ако е болен, ще оздравее. Без любовта никакъв живот не съществува. Каже ли някой, че е жив, а не люби, той се самозалъгва. Човек живее, докато люби, докато мисли за любовта. Когато казвам, че трябва да любим, подразбирам, че трябва да започнем да живеем.”
Любовта е – освен всичко останало – извънредно важна предпоставка както за духовното, така и за физическото здраве. Нейните вибрации, които са най-високите, познати във Вселената, преобразяват и довеждат до разцъфтяване силите на ума, сърцето и волята, обновяват и телесните процеси, осигуряват дълголетие и не-увяхваща младост. Затова Учителят П. Дънов съветва: “В бъдеще, който иска да живее дълго време, трябва да люби. Висшите трептения на любовта минават през тялото на онзи, който люби , и го пречистват и подмладяват. Колкото пове-че душата изявява своята любов, толкова по-издръжлив е човешкият организъм. Дългият живот е в зависимост от любовта на човека. Първото нещо, което любовта ще внесе, то е истинското здраве.”
Животът без Любов е пустиня. Никакви материални придобивки, никакви професионални успехи и кариера, никаква слава и власт не могат да заместят животворния лъч на Любовта. Една-единствена дума на искрена Любов е по-скъпа от всички богатства на света. Съзнателните прояви на Любов променят и облагородяват и вътрешния, и външния облик на човека: “Когато обича, и най-грозният човек става красив като ангел. Виждали ли сте лицето на човек, който изявява любовта? Лицето му свети като слънце! Човек става красив и когато обича, и когато го обичат. ...Жена, която може да извърши престъпления, изгубва своята хубост. ...Красота без Любов е мъртва. Красотата е резултат на усилията на душата и на духа. Следователно от красотата на нещата ще съдите за усилия-та, които душата и духът са проявили в известно направление. Колкото повече се приближава до Бога, човек става по-красив.”
Новият живот, в който навлиза планетарното човечество, носи със себе си и ново отношение към любовта – и към същността й, и към формите и начините на нейното проявление. В тази връзка Учителят П. Дънов разкрива някои съществени зависимости: “В стария живот любовта започва с радост и свършва със скръб. В новия живот любовта започва с радост и пребъдва в нея.... Докато живеете в Любовта, никой не може да ви отнеме радостта. Радостта е един вътрешен изблик на Любовта, която е дошла. Любовта е бащата, радостта е майката, а мирът е тяхното дете.”
10. Любовта носи светлина и свобода:
По неповторим начин проявената от човека Любов го дарява със светлината на познанието, с неугасимия факел на Истината, която от своя страна го прави на-веки свободен: “Любовта води към истинското знание. Великата наука за Любов-та включва в себе си всички други науки. Който има Любовта, може да се справи с всички положения в живота си.” Ала за да придобием това ново знание, обновяващо и пресътворяващо старата ни природа, сме длъжни да изпълним едно първо-начално условие – да обичаме нашия Небесен Баща, Бога. Едва след това ще получим в изобилие всички плодове на осъществената Любов. В тази насока са и наставленията на Учителя на ББ в България: “Ако се приближите при любовта, ще при-добиете такива знания, каквито не сте имали досега; ще се облечете в такава дреха, каквато само Небето може да ви даде. ...Новото знание ще дойде само за онези, които любят Господа. То ще освободи човечеството от ограниченията, в които се намира. Когото обичат и който обича, само той може да учи и да при-добива знания, светлина. За него всичко оживява. Чрез любовта човек добива познания за Бога и природата.”
Ако бъдем беззаветно предани на Любовта, нашите усилия и вярна служба няма да останат незабелязани. Силите на невидимия свят, които неотклонно наблюдават нашето духовно-нравствено развитие, ще ни проводят Наставник, с чиято по-мощ да обходим и завладеем непристъпните за неосъзнатия човек бездни на нетленното богатство, скрито в Любовта: “Щом любите, Бог ще ви изпрати Учител, който да ви открие вътрешния смисъл на Любовта. Бог е говорил в миналото, го-вори в настоящето и ще говори в бъдещето, но само на ония, които имат Любов. Дето няма Любов, там не се чува говорът на Бога. ...Имате ли огъня на Любовта, ще се ползвате от науката на Великите Учители, на Великите Адепти и гении, които са завършили своето развитие. Тази наука носи мъдрост, блаженство и величие за човешката душа.”
Това е методът на жизнена изява, който помага на
човешкото същество да стане по-възприемчиво към въздействията на духовните
светове, към безвъзмездната подкрепа, която ни оказват на всяка крачка в нашия
живот напредналите създания в Космоса. Учителят П. Дънов свързва тази теза с
едно от обещанията, даде-ни от Иисус Христос на Неговите ученици: “Казано е в Писанието: “Когато
дой-де Духът на Истината, Той ще ви научи какво да правите.” Като знаете
това, трябва да работите тъй, че да предизвикате да дойде във вас Духът.
Отворете сърцата и умовете си за Него. Духът постоянно слиза и възлиза, но се
спира само при онези, които са отворили сърцата и умовете си за Него.”
Любовта освобождава от всички ограничения на земния
живот. Но не любовта като теоретична схема (макар и красива), а Любовта,
приложена в ежедневие-то, и на първо място – в малките неща: “Ако повикате любовта, тя ще ви освободи и ще ви даде сила да се
справите с всички мъчнотии. Защо човек става роб? Защо-то не знае да люби.
Който не може да люби и да бъде благ, той е роб на условия-та и не може
правилно да се развива. Свободен е само онзи, който люби, който е благ.” Самото естество на Божествената Любов я
превръща в неустоима освободителка от тегобите на земното ни битие. Ако човек
възприеме тази Любов и я приложи в живота си, от него незабавно падат всички
обвързвания и ограничения. Свободата става неделима от същността му. Ако
използваме израза на Христос, той все така е в света, но вече не е от
света. В този смисъл са и поясненията на Учителя П. Дънов: “Любовта, която ограничава, е човешка
любов. Любов, която освобождава, е Божествена. Хранете се с Любовта, за да
станете господари на себе си. Като станете господари на себе си, ще станете
слуги на Бога.”
В никой от многобройните светове на Космоса не
съществува сила, способ-на да ограничи, а още по-малко – да подчини Любовта: “Божествената Любов е закон сама за
себе си. Няма закон, който може да ограничи Любовта. Тя е велика сила, която не
се подчинява на никакъв закон. С каквито въжета да я свържете, тя се
освобождава – всичко разтопява.”
Действието на Любовта, намерила трайно място в човешкото естество, преобразява по изумителен начин личността, сътворява от нея нова същност – гордост и за творението, и за Твореца. За тази мощна енергия на пресътворението, с която се отличава Божествената Любов, Учителят П. Дънов казва: “Любовта във всички свои действия се изявява като велика творческа сила. Тя произвежда физически и духовен преврат у хората. Когато Любовта влезе в човека, тя създава в него ред алхимически процеси, под влиянието на които цялото му същество, цялото му битие се изменя.”
11. Културата на VІ раса – Култура на Любовта:
“Чрез
Любовта ще дойде Новата Култура, която ще обедини всички хора. ...Любовта не е
само едно приятно чувство, но правилни отношения на същества с висша
интелигентност. Като говоря за Любовта, разбирам онази велика и мощ-на сила,
която единствена е в състояние да повдигне унижените, оскърбените, падналите и
грешни души, които се намират в дъното на ада. Тя е сила на Безграничния.
Когато добиете това ново разбиране за Безграничния, този ред на неща-та ще се
стопи. Това е новото верую, което ще обедини човечеството в едно цяло.
...Хората на Новата Култура наричам “братя на човечеството” или “синове на
Любовта”. Влезе ли Любовта в света, ще имате една велика култура, дълбоки
познания за природата и ще се внесат нови методи за възпитание. Които вървят в
Любовта, чертаят своето бъдеще! Пред всички народи се открива велико бъдеще.
Велико е бъдещето на човечеството поради Любовта, която ще се изяви. Всички
народи ще си подадат ръка като братя!” (Учителят П. Дънов).
Преди повече от 60 години Учителят на ББ у нас очерта
пред своите последователи картината на обединена Европа, на общия Европейски
дом – такъв, какъв-то той се изгражда вече пред очите ни. Тогава едва ли някой
е успял да проникне докрай в дълбочината и важността на това сбъдващо се
пророчество. В същност предреченото от Учителя П. Дънов, на което ние днес сме
свидетели и в което вземаме участие според възможностите си, е въплъщение на
идеите на Христос отпреди две хилядолетия. Още тогава Учителят на Учителите,
великото Космическо Същество Христос, въплътило се в земно тяло, за да внесе
всепобедния импулс на еволюционното развитие, предвиди процесите на интеграция
в нашата съвременност. Неговите идеи бяха доразвити и актуализирани от нашия
български духовен Учи-тел П. Дънов (Беинса Дуно). Доказателствата за това смело
твърдение откриваме в Словото на Учителя на ББ в нашата страна: “Понеже Любовта ще дойде последна в света, затова се правят
приготовления за нейното посрещане. Любовта ще из-гради бъдещата култура,
бъдещия живот. За да постигнат Любовта, хората трябва да се откажат от своите
стари разбирания. Придобие ли човек Любовта, за него се отваря нов свят, ново
поле за работа. ...Целият свят, цялата природа представляват възможности и
условия за проява на Божията Любов, която някога хората ще опитат. За всички
хора са предвидени несметни богатства, възможности и условия. Защо тогава човек да се обезсърчава?” И на друго място: “Какво ще донесе Любовта в света? Соковете
на Новата Култура, материала, който отговаря на новите форми, на формите на
бъдещия строй. Днес старите форми се рушат, нови се създават. Защо страдат
хората? Поради разрушенията, които стават вън и вътре в тях.”
Основното послание на всички велики духовни Учители
на човечеството е утвърждаването на Единството на Живота. Тази
грандиозна Божествена Истина е водещо начало и в учението на П. Дънов. Той я
свързва като теза с Културата на VІ раса – Култура на Любовта: “Без любов човек не може да разбере
единството на света. Любовта внася пълно единство в живота. Това, което свързва
умовете и сърцата на всички хора и прониква в целия Космос, наричаме Любов.
...Колкото по-правилни са отношенията на хората към Първичната Причин, толкова
и обществата се по-добре организирани.”
Бъдещата Култура на Любовта ще се отличава с пълното
отсъствие на болести и социални сътресения, на природни катаклизми,
предизвикани от несъвършенствата на човешките мисли, чувства и дела, и на
престъпления. Братството между човеците ще бъде закон без изключения: “Христос говори сега на европейските
народи: “Ако вие приложите Моето учение, очаква ви велико знание, ве-лико
благословение. Но ако отхвърлите Любовта, ще опитате най-голямото нещастие.” Под земята се готви нещо страшно. Ако тези
хора не приемат Божествената Любов, ще има една революция в природата. А тази
революция, коя-то става сега, не е нищо пред тази, която природата приготвя. Ще
стане такава революция, каквато светът не помни, каквато никога не е виждал. На
тази Земя ще израсне друга култура. Само тези разумни отношения на Любовта
могат да ни спасят от бъдещата катастрофа. Когато Бог, т.е. Любовта, дойде в
света, тя ще произведе такива страшни сътресения, такива силни страдания, че
които я познаят, ще застанат под Дървото на живота, още тук, на земята, ще
разрешат великия въпрос. Този въпрос не се разрешава на небето, но на земята.
Господ иде чрез огън да изчисти земята, да съблече старите дрипи на хората, да
им даде нови правила, да внесе Любовта в сърцата им, да повдигне умовете им, да
отстрани от тях всяка злоба и омраза.”
12. Брак и партньорство според
Словото на Учителя П. Дънов:
Ето още едно
предизвикателство на прехода от теорията към практиката. Познанията ни за
Любовта би трябвало да бъдат приложени в живота – в ежедневието, в отношението
ни към хората и природата. Не на последно място – и при избора на партньор от
другия пол. Именно Божествената (а не човешката!) Любов е тази, която би могла
да ни окаже неоценима помощ и в това
отношение.
На много места в своето
Слово Учителят П. Дънов хвърля обилна светлина върху отношенията между двата
пола. Интерес за нас тук представляват неговите възгледи за брака и
партньорството. Учителят на ББ утвърждава следната теза: за пълноценната връзка
между мъжа и жената не са нужни формалности (документи, свидетели, подписи и
пр.); най-важно и определящо е взаимното доверие, разбирателството, искрената обич
и на първо място – чувството за отговорност.
Според него едно от
най-големите изпитания в земния живот е бракът (или съответно партньорството
между половете). Той може да се превърне в препъни камък дори за напреднали
души. Затова през 1922 г., на събора във В. Търново Учи-телят заявява твърдо и
недвусмислено: “На окултния ученик не му е позволено и
строго му е забранено да се жени!” Остава да си отговорим правилно на въпроса: “Кой е
окултен ученик?” Отговори има предостатъчно в Словото на Учителя П. Дънов. За
всекиго от нас остава само обективната самопреценка. И все пак – защо забраната
е толкова категорична?! Защо и най-великите духовни Учители на човечеството
като правило не създават семейства и не оставят поколение? По наше мнение
причините са твърде много, но сред тях се открояват две: 1) За да не допуснат
възникването на нови кармични обвързаности; и 2) Понеже посредством децата може
да бъде поставен на колене дори и Велик Посветен (ако, например, бъде изправен
пред избора да пожертва живота на децата си или убежденията си).
Когато се опитваме да
тълкуваме или прилагаме наставленията на Учителя П. Дънов относно контакта
между мъжа и жената, следва да правим разлика между вече използваните по-горе
понятия: брак (формална връзка между двата пола) и партньорство
(неформална
връзка). Всеки сам трябва да реши кое за него е от по-голямо значение –
формалното или неформалното общуване. Учението на ББ в редакцията на П. Дънов
не възразява и срещу двете (с изключението за окултния ученик, което вече цитирахме).
А принципите, върху които следва да изграждаме този род най-деликатни
взаимоотношения, са ясно изложени в Словото. Остава само да ги оделотворим в
живия живот.
Умната и всеотдайна жена,
дори и да не е красива (както се пее в популярна-та песен) и богата, може
извънредно много да помогне на мъжа си в социалното и духовното му израстване.
Обратно, дребнавата и егоцентрична съпруга, дори и да е красива и богата, може
да съсипе и кариерата, и духовното равновесие на партньора си. Ако ли пък на
всичкото отгоре е и непривлекателна, или ще направи от мъжа до нея виден
философ (случаят със Сократ – от порядъка на изключение), или ще му вгорчи
битието до най-високата възможна степен. Обратният вариант – за мъжа, който
трансформира жената до себе си в позитивен или негативен аспект, също е в сила!